July Wrap Up &August TBR

Здравейте :)
Изниза се още един топъл , летен месец и е време да споделя какво прочетох и какво възнамерявам да чета. Месецът наистина мина страшно бързо и през повечето време бях на лятна и морска вълна и времето за четене беше по-малко ,но все пак успях да завърша цели  5 книги , коя от коя по-хубави.
1. Пасажер -А.Бракен  Тази книга не успя да ме впечатли колкото очаквах и беше просто едно приятно четиво , което обаче не ме държеше будна до малките часове , за да разбера какво ще се случи.Идеята за пътуването във времето беше интересна ,но ми беше твърде объркана.  Споделете и Вие какво Ви е мнението за книгата..

2. Безкрайното море - Р. Янси  Това е втората книга от трилогията Петата звезда. Съвсем спонтанно реших да завърша поредицата и се радвам ,че го направих , тъй като книгата ми хареса и доста бързо си припомних събитията от първата.

3. Последната звезда -Р. Янси Ето я и последната книга от трилогията. Тя ми хареса най-много и определено не бях очаквала историята да се развие по такъв начин. Препоръчвам и трите книги , тъй като действието е динамично , а сюжета интересен.

4.До всички момчета , които съм обичала- Дж. Хан  Тази книга е звездата на месеца и беше точно това ,от което имах нужда. Може привидно историята да изглежда твърде лековата и обикновена , но всъщност е много по -дълбока и затрогваща.

5. Мис Каприз - С. Е. Филипс  Както обикновено авторката не ме разочарова и имах възможността да се насладя на една  страстна , динамична и емоционална любовна история. Със сигурност книгите й няма да ми омръзнат скоро.
И така стигаме до момента с  бъдещите читателски планове. Какво да Ви кажа .... не ме бива много с тях ,но все пак съм се насочила към няколко заглавия. Като за начало ще спомена факта ,че попаднах на един много интересен четатон , в който реших да се включа (дано не си остана само с мисленето) , повече за него може да намерите тук .Там съм изброила доста заглавия , които са в списъка ми от много време.
Иска ми се да прочета още нещо на любимата ми С. Е. Филипс докато още съм на романтична вълна. От доста време се каня да завърша една невероятна поредица ,която прекъснах до 3-тата книга,без основателна причина и от тогава отлежава и чака реда си. Става дума за Игра на тронове. Това епично четиво със сигурност заслужава цялото ми внимание.
Друго ,за което съм закопняла е нещо от Р. Риърдън. След поредиците Героите на Олимп и Боговете на Олипм ми се иска да захвана и друга негова поредица и ще се радвам , ако ми препоръчате нещо :)
 Е това беше всичко от мен за изминалия месец Юли и дойде време да се отдам на заслужена почивка на морето с книга в ръка. Хубаво лято на всички :)

Ревю: Мис Каприз - Сюзан Елизабет Филипс

Издателство : Ибис
Поредица: Американска лейди
Година на издаване : 2015г.
Цена : 15.90лв.
Брой страници:476
Резюме:
Те са като керосин и огън, като хайвер и бира.
И са на път да се влюбят безумно...
Само допреди няколко месеца тя е пиела шампанско на партитата на висшата английска аристокрация, омайвайки с чара си дори и принцове. Но след смъртта на майка й всичко в живота й се преобръща и нещастията я сполетяват едно след друго. Сега, разорена и отчаяна, тя куцука по един селски път насред Тексас в розова рокля с кринолин...
Той обича три неща: играта на голф, студената бира и красивите жени. Но ако знаеше какви неприятнос­ти го очакват с тази надменна английска лейди с грозна бална рокля, никога нямаше да й предложи помощта си...
Запознайте се с Франческа Дей и Дали Бодин – двама души, различни като деня и нощта. Тяхната история ще ви очарова и плени; ще ви трогне и разсмее до сълзи.

Тук ще намерите ревюта и на другите книги от поредицата Господин Неустоим и По кротко , лейди ! 
Не веднъж съм казвала ,че още с първата прочетена книга на авторката аз тотално заобичах историите й и всяка една от тях ми доставя огромно удоволствие. Сами се досещате ,че "Мис Каприз" не прави изключение и се оказа поредната пленяваща любовна история която предизвика в мен един куп емоции и ме накара да чета до малките часове на нощта.
Това всъщност е първата книга от поредицата "Американска лейди " но аз ги чета в доста разбъркан ред и това не е проблем , тъй като всяка книга ни запознава с отделна любовна история. Тук главни действащи лица са Франческа Дей и Далас Бодин. Може би като обща тенденция в книгите на С. Е.Филипс се откроява това ,че главната героиня винаги е попаднала в някаква беда , оказва се отчаяна , сама, без пари , без приятели и без много възможности пред себе си и обикновена в тези моменти се появява главния герои , който  успява да и помогне  и да изградят някаква връзка по между си. В "Мис каприз" отново имаме нещо подобно ,но ми направи впечатление ,че тук главните герои имат доста по-тежка съдба и преживяват един куп несгоди съпроводени от много мъка и скръб. Сякаш драмата в тази книга беше по- дълбока  и по-тежка , но без да е твърде преекспонирана и пресилена. Хареса ми фактът ,че авторката ни въвежда леко и плавно в историята като първоначално ни отвежда в миналото и ни запознава със съдбата на бабата  и майката на главната героиня.
 
Франческа Дей - в началото образа й е много добре изграден и я представя като едно кухо и повърхностно същество , което живее в свой собствен свят , сякаш се носи в един сапунен мехур ,където всичко е розово , но когато той се спуква и тя попада в реалността нещата вече не са никак розови. През първите 20 години от живота си Франческа е била галеница на съдбата във всяко едно отношение. Надарена е с невероятна красота  , изкусително тяло  и известна майка , което й дава възможност да живее  в охолство и лукс и да се чувства като царска особа. Живеейки по този начин на нея не и се е налагало да мисли за бъдещето си или за това как ще се издържа , единствената й грижа е била коя рокля с кои обувки да съчетае за предстоящото парти. Но съдбата често ни поднася изненади и запраща бедната

Франческа на другия край на света ,без пукната пара и само с дрехите на гърба си. Многократно  ми ставаше жал за горкото момиче ,което единия ден е вечеряло с кралското семейство , а на следващия няма пари дори да си купи сандвич. Израствайки под стъклен похлупак  Франческа е твърде наивна по детски и неспособна да се оправя сама. Във втората част на книгата  вече може да наблюдаваме промяната в нея. Когато животът ти отнеме всичко нямаш друг избор освен да започнеш живота си на чисто. Разбира се на думи е много по- лесно отколкото в действителност , но това е най-доброто решение , което тя може да вземе.
 
Далас Бодин - той е голф играч  с огромен потенциал и с твърде много призраци от миналото , които го преследват и съсипват живота му. Първоначално мислех, че  е леко вятърничев и лекомислен и отдавайки се на жени и алкохол ,съсипва възможността си да играе по-добре. Но проблемите му се оказват много по-дълбоки,  а раните трудно биха могли да заздравеят. Няма да изпадам в подробности , за да не разкривам някои важни моменти от историята , но ще кажа ,че Дали е имал трудно детство бивайки малтретиран от баща си , а за съжаление нещата по нататък не са се развили много позитивно за него. Оказва се ,че Дали Бодин е един от малкото мъже ,които не са привлечени моментално от поразителната красота на Франческа. Напротив , той дори не и обръща внимание и не я желае като жена , което определено я жегва и  я кара да се чувства още по нищожна.
 
Холи Грейс е същевременно второстепенен , но и много важен герои в цялата история.Тя стои в дъното на всичко и се оказва много важна част от израстването на главните герои и възможността им да продължат напред. В началото изпитвах
смесени чувства към нея и по скоро дори не я харесвах, но особено през втората половина на книгата мнението ми се промени и успях да вникна по-дълбоко в образа й.

Скийт Купър  е неизменна част от живота на Дали и постоянен негов спътник. Освен това е и негово кади (най-общо казано носи стиковете за голф по време  на играта). Обстоятелствата , при които се запознават са меко казано странни , но въпреки това между тях се заражда едно истинско приятелство и те се грижат един за друг.
 Книгата  се развива в рамките на 10 години и за този период  героите доста се променят ,особено Франческа , която в края на книгата няма нищо общо с момичето от първите страници. За такъв времеви период  могат да се случат страшно много неща , а  и мисленето на героите търпи  доста променя.
Финалът на историята беше точно в стила на С. Е. Филипс - може би очакван ,но поднесен по интересен и необикновен начин и оставящ приятно и романтично усещане у читателя.
Със сигурност ще продължа да се наслаждавам и на другите книги на авторката и да откривам по нещо ново и интересно във всяка от тях.


Четатон "Мастилени Калинки"

Днешния пост няма да е посветен на книжно ревю или таг , а на страхотната инициатива на две "Мастилени Калинки ", които са решили да организират един интересен четатон. Признавам  си ,че не ми се получава много с тези планирани четения , но идеята тук много ми хареса и просто не се сдържах. Организатори са Amairo от A court of Books and Magic и Калина от  LadyBug’s Page.

Времето за провеждане на четатона е от 14-ти до 20-ти Август.Точно една седмица ,в която да намерите спасение от летните жеги  с някое разпускащо четиво.
Много ми хареса идеята ,че двете Калинки са посветили четатона си на една определена книга , по която ще се проведе и дискусия.  Става дума за „Въглен в пепeлта“ на Сабаа Тахир Не съм я чела ,но съм попадала на много положителни ревюта за нея и съм доста оптимистично настроена. Самата дискусия ще се проведе във Фейсбук групата „YA Love Book Club“. Лично аз досега не съм се включвала в каквато и да било книжна дискусия и затова ми стана още по -интересно.
 И така до тук не казах нещо кой знае колко интересно ,което не може да откриете и в постовете на двете организаторки ,но няма да ми омръзне да повтарям ,че според мен идеята им е оригинална и интересна.А сега ще премина и към останалите 4 категории като ще добавя и моите книжни препоръки и четива към които съм се насочила .

1. Прочетете книга от автор, чието име започва с първата буква от вашето име!
Да , знам ,че тази категория е доста индивидуална , но все пак   посочените заглавия могат да помогнат на някого. И така търсим книги от автори , чието име започва с М ...


 - Започвам с едно дълго отлагано и емблематично заглавие ,за което всеки е чувал и може би прочел , но аз все още не съм. Става дума за Крадецът на книги на Маркъс Зюсак. Ако и вие като мен все още отлагате прочита на това заглавие сега ви се отдава идеалната възможност .
Следващите ми предложения са също доста интригуващи: 
- Сорая - Мелтем Йълмаз
- Забранява се неверието в съдбата - Мамен Санчес


2. Прочетете книга, чието действие се развива в книжарница или библиотека!
Мммм.. каква прекрасна категория , в последните години у нас се издадоха доста такива книги , а аз съм чела единствено Книжарничката  на острова на Г. Зевин  , която ми хареса страшно много. Други интересни заглавия са :
- Всичко започна в книжарничката на Хюго  - Ш. Кинг
- Моята прекрасна книжарничка - Петра Хартлиб
- Книжарница на колела - Дж. Колган

3. Прочетете книга от жанр, който обикновено не четете!
За тази категория ще посоча книгите на една авторка , която се радва на голяма популярност у нас , но мен сякаш не успя да ме впечатли особено. Става дума за Рейнбоу Роуъл  и жанра , в който тя пише -т.нар. съвременна  литература. Единствения ми досег с авторката беше книгата "Прикачен" ,която определено не беше моето четиво. Бих се опитала да прочета "Елинор и Парк " например или друга книга стига да ми остане време.


4. Прочетете книга, която има жълт цвят на корицата!
Това май е любимата ми категория защото още като я прочетох и в съзнанието ми изникнаха две книги.
- Ще ти дам слънцето на Дж. Нелсън
-Летни дни и летни нощи на цял колектив автори под редакцията на С.Пъркинс
както и
-Неграмотното момиче , което можеше да смята -Ю.Юнасон
-Странните талисмани на Артър Пепър - Ф.Патрик


Надявам се постът ми да Ви е бил интересен и по някакъв начин да е събудил любопитството и интереса Ви към  четатота. Смятам ,че подобен тип инициативи са едно предизвикателство към читателя и дават възможност да се прочетат дълго отлагани  или малко по- разнообразни заглавия. Естествено четенето не е състезание , а удоволствие , така че не бива да губим тръпката  и вълнението от започването на нова книга.

Автори ,с чието творчество искам да се запозная.. №2

Миналата година направих такъв пост (може да го намерите тук ),където събрах най-различни автори ,които са доста популярни ,но аз така  и не бях чела нищо тяхно. Е ,сега година по-късно мога да се похваля ,че с доста от тях се "запознах" посредством творчеството им. Затова тази година съм си подготвила нова порция с непознати за мен автори , които са успели да предизвикат интереса ми и са събудили любопитството ми към нови заглавия.

1. Пиърс Браун

Авторът е известен у нас с поредицата си "Червен изгрев" , която нашумя доста и получи много положителни оценки. Признавам си ,че имам известни притеснения ,дали ще харесам книгите ,тъй като те са по скоро научна фантастика и не знам дали ще са  моят пит четиво , но пък понякога е хубаво човек да излезе от зоната си на комфорт и да разнообрази малко стила. А ето и малко допълнителна информация и за самия Пиърс Браун
Той е роден на 28 януари 1988 г. в Денвър, Колорадо, САЩ, в семейството на Гай Браун, банкер, и Колийн Браун, изпълнителен директор на „Фишър Комуникейшънс“. Израства в седем различни щата. Завършва през 2010 г. политология и икономика в Университета Пепърдайн.
След дипломирането си  работи на различни места, но основно като мениджър на социалните медии в стартираща технологична компания, работник в политическата кампания на NBC и ABC. Заедно с работата си опитва да пише романи. Пише шест ръкописа, които са отхвърлени от издателите. Първият си публикуван роман написва за два месеца в гаража на родителите си.
Първият му роман „Червен изгрев“ от едноименната дистопична поредица е публикуван през 2014 г. Книгата става бестселър, а другите две части достигат до първите места. Получава награда през 2014 г. от „Goodreads“ за най-добър писател и през 2015 г. най-добър роман в жанра научна фантастика. Поредицата е приета за екранизация, а той пише сценария.
Това определено са доста впечатляващи постижения за един млад човек на 29г. , а като гледам и снимката му мога да кажа ,че е и един от най-симпатичните автори , на които съм попадала.

2.Ева Фьолер
 С тази авторка срещнах сериозен проблем , тъй като за нея няма никаква информация
на български ,че дори и на английски език  , а само на немски , а аз определено съм скарана с този език . Все пак сигурно сте чували за нея и поредицата й "Пътуване във  времето " , където естествено става дума за пътешествия  във времето , много приключения , лека любовна история и щипка романтика. Комбинацията определено звучи прекрасно , а още по- хубавото е ,че и трите книги от поредицата са вече преведени и издадени у нас от изд. Ибис , така че  като  прочета първата книга мога веднага да мина на следващата , без да чакам с месеци да бъде публикувана следващата.  А ето и какво все пак успях да разбера за нея ,от оскъдната информация в интернет.
Авторката е родена през 1956г. във Велберт.Тя използва не само  истинското си име, но  публикува и под  доста псевдоними като  Шарлот Томас, Франческа Сантини, Паула Рензи , Сибил Келер и Ина Хансен. Учи философия и право във Франкфурт. След дипломирането си  Ева Фьолер  работи в продължение на шест години като съдия, а след това като независим адвокат, преди  напълно да се посвети на писането  през 2005. Тя пише книги в най-различни жанрове , а романите ѝ достигат общ тираж от 1 милион и са преведени на няколко езика  

3. Сюзан Ий
Авторката придоби огромна популярност със своята поредица "Пенрин и краят на дните" , където са преплетени идеята за злите ангели , тяхното нашествие и краят на
света.Почти съм убедена ,че поредицата ще ми хареса , но все отлагах прочита ѝ , за да отмине малко цялата еуфория около нея и ,за да не си възлагам твърде високи очаквания.Когато ѝ дойде времето съм сигурна, че ще и се насладя максимално.А сега нещо и за самата авторка.
Сюзън Ий е родена в Корея. Когато е малка семейството ѝ се премества в Калифорния. Чете много и е фен на фантастиката, фентъзито и хоръра. Завършва право.
Учи творческо писане чрез семинари в Станфордския университет, Творческата работилница на писателите на Айова, и в „Кларион Уест“.
Първият ѝ разказ „Shadow City“ е публикуван през 2010 г.
През 2012 г. е издаден първият ѝ роман „Ангелско нашествие“ от постапокалиптичната дистопична поредица „Пенрин и Краят на дните“ (първоначално го публикува самостоятелно през 2011 г.). . Книгата става бестселър и я прави известна. Подготвя се екранизацията ѝ от режисьора Сам Рейми.

4. Юнас Юнасон 
Определено шведските автори се славят с необикновения и пленяващ стил на
писане.В някои отношения те са иноватори и ,когато вече чуя ,че дадена книга е написана от шведски автор това автоматично завишава очакванията ми за нея. Естествено любимец ми е Ф. Бакман(обожавам го този човек), но за Юнас Юнасон се сипят не по малко хвалби, а две от книгите му отдавна отлежават на рийдъра ми и търпеливо си чакат реда.
Юнас Юнасон с рождено име Пер Ола Юнасон е шведски журналист и писател, познат добре в международен план като автор на романа бестселър „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“.
Роден е на 6 юли 1961 г. във Векшьо, Швеция в семейството на шофьор на линейка и медицинска сестра. Учи шведски и испански в университета в Гьотеборг. Работи като журналист в местен вестник и във вечерния шведски таблоид „Експрес“. През 1996 г. основава медийната компания OTW, която съществува до 2003 г.
През 2007 година завършва първата си книга „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“, която е публикувана в Швеция през 2009 г. Романът е преведен на 35 езика и е с тираж 4,5 милиона екземпляра. През 2013 г. по романа е сниман едноименният шведски филм на режисьора Феликс Хернгрен. От 2010 г. живее със сина си на остров Готланд.

5. Джейми Макгуайър
Не бях чувала много за тази авторка ,но поредицата й "Красив" доста често е предизвиквала

интереса ми ,тъй като от време на време обичам да разнообразявам с такива любовно еротични романи. Не знам дали ще ми допаднат , но особено за лятото такъв тип разтоварващи четива са много приятни .
Джейми Макгуайър е родена на 6 ноември 1978 г. в Тълса, Оклахома, САЩ. Завършва Университета на Централна Оклахома през 1998 г. През 2010 г. завършва Колежа на Северна Оклахома с диплома по рентгенография и специализира в Технологичния център Отри. След дипломирането си работи в Баптиската болница в Инид като рентгенолог.
През 2010 г. издава самостоятелно първия си паранормален любовен роман „Провидънс“ от едноименната поредица. Следващите си романи от поредицата също издава самостоятелно.
През 2011 г. отново издава самостоятелно първия си роман „Красиво бедствие“ от поредицата „Красив“. Като в колежанска версия на „Петдесет нюанса сиво“ главни герои са колежанката Аби Абърнати и колежанският разбивач на сърца, мачото Травис Мадокс, които сблъкват своите виждания за живота в съдбоносен облог. Тя предлага книгата на издателите и след два месеца тя е отпечатана и става бестселър само за три дни и №1 в списъка на „Ню Йорк Таймс“.
През 2015 и 2016 г. продължава поредицата „Красив“ с друга сюжетна линия на второстепенни герои от първите три части. С романа „Красива забрава“ започва нова поредица „Братя Мадокс“, която е свързана с героя от поредицата „Красив“ – Травис Мадокс.
Повечето от своите произведения писателката продължава да публикува самостоятелно.
На 6 октомври 2012 г. се омъжва за Джеф Уоибърн. Имат три деца. Джейми Макгуайър живее със семейството си в Стиймбоут Спрингс

6. Луиз Пени
Тя е автор на поредицата"Главен инспектор Гамаш ",която се състои от няколко криминални
романа. Аз доста харесвам такъв тип четива и затова се чудя на себе си , как до сега не съм подхванала книгите. Историите звучат увлекателно ,но зависи как авторката е поднесла нещата. Надявам се съвсем скоро да се "запозная" с инспектор Гамаш. А ето малко повече и за самата авторка .
Луиз Пени е родена на 1 юли 1958 г. в Торонто, Онтарио, Канада. Майка ѝ е запалена читателка на криминална литература и тя израства с книгите на Агата Кристи, Жорж Сименон, Дороти Л. Сейърс, Майкъл Инес, и др. Получава бакалавърска степен по радио и телевизия от Университета Райърсън през 1979 г. След дипломирането си в продължение на 18 години работи като журналист и радио и телевизионен водещ в Канадската радиотелевизионна компания – CBC.
Поради естеството на работата си често пътува и е отчуждена от близки и приятели, поради което злоупотребява с алкохола. На 35 г. провежда лечение и след него се запознава и жени за Майкъл Уайтхед, лекар и педиатър хематолог в Детската болница в Монреал.
След като се омъжва напуска работата си и започва да пише. Първият ѝ ръкопис е исторически роман, който остава незавършен, и тя се насочва към криминалния жанр.
Дебютният ѝ роман „Убийството на художника“ от криминалната поредица „Главен инспектор Гамаш“ е публикуван през 2005 г.. Увлекателният роман е в стила на великите детективи Еркюл Поаро, госпожица Марпъл и Шерлок Холмс, като в него освен криминална загадка са важни и човешките взаимоотношения, а истината се разкрива в края на историята. Книгата става бестселър и печели 11 литературни награди, между които „Артър Елис“, „Бари“, „Антъни“ и „Дагър“ за най-добър първи криминален роман. През 2013 г. романът е екранизиран в телевизионния филм „Still Life: A Three Pines Mystery“.
Следващите ѝ книги също са бестселъри и са удостоени в с множество престижни литературни награди. Преведени на над 30 езика по света.
Писателката се включва в борбата с неграмотността като пише романа „The Hangman“ за инспектор Гамаш, който е с олекотен език, разбираем и за деца и за възрастни, които имат проблеми с четенето.Луиз Пени живее със семейството си в малкото село Бром Лейк на юг от Монреал.

 7. Кристина Лорен
Тук отново имаме автор или по скоро авторки на любовно еротични романи. И двете поредици издадени у нас се радват на доста  голям успех , а историите звучат обещаващо. Дано през оставащите летни дни  да мога да прочета някоя тяхна книга.
Кристина Лорен е псевдоним, под който пишат дългогодишните приятелки Кристина Хобс и Лорен Билингс. Първата им творба е публикувана през 2009 г. и оттогава те имат зад гърба си няколко романа за тийнейджъри и възрастни.
Лорън Билингс (която всички наричат Ло) има докторска степен по невронаука. Преди да превърне писането в професия, прекарва времето си във вършене на странни неща, свързани с проучвания, лабораторна престилка  и защитни очила. Освен писател, тя е майка на две малки деца, съпруга на учен, който обича да кара колело в планината, най-добра приятелка на крадла на обувки и невъзмутима почитателка на  тийнейджърски и любовни романи.
Кристина Хобс (която Ло нарича Пи Кю) е работила в кабинет за консултации за младежи, заобиколена от тийнейджъри. Омъжена за най-сладкото момче от училище, майка на тринадесетгодишна дъщеря, тя е безапелационна фенка на бой бандите и блестящите неща. Обича да краде обувките на Ло.

Е  това беше днешната доза от автори , които са събудили интереса ми  и нямам търпение да прочета по нещо от тях .Ако вече сте чели някоя от книгите им , ще се радвам да споделите мнението  си и  да ми препоръчате някое заглавие. а когато аз ги прочета със сигурност ще споделя мнението си тук :)

Ревю: До всички момчета , които съм обичала - Джени Хан

Издателство: Ибис
Поредица: До всички момчета , които съм обичала
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 296
Цена:12.90лв.
Резюме:
Когато любовни писма, които трябва да останат в тайна, бъдат изпратени, катастрофата е неизбежна!
Шестнайсетгодишната Лара Джийн пази любовните си писма в кутия за шапки, подарък от майка й. Но това не са писма, които някой е писал на нея, а такива, които тя е писала. По едно за всяко момче, което някога е обичала – общо пет. Когато ги пише, тя излива сърцето и душата си и казва всичко, което никога не би се осмелила да изрече в реалния живот, защото писмата й са предназначени единствено за нея. И така до деня, в който неясно как, тайните й любовни писма биват изпратени по пощата до своите получатели. И внезапно любовният живот на Лара Джийн от въображаем се превръща в напълно неуправляем…
Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки.
Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало.
Признавам си ,че доста често съм срещала много положителни отзиви и коментари за тази книга , но ,тъй като не беше преведена на български език ,не съм ѝ обръщала
голямо внимание , дори не бях чела резюмето. И така до момента ,когато стана ясно ,че издателство Ибис ни дават възможност  най-накрая да се запознаем с историята. Прочитайки резюмето бях  почти сигурна ,че книгата ще ми хареса. Самата идея за писмата е гениална по своята същност и не говоря само за историята в книгата ,ами и за реалния живот . Като се замисля лично аз бих написала подобно писмо и бих се почувствала освободена , тъй като много често има неща , които не искаме да признаем дори пред себе си , а да не говорим пред другите. В тази ситуация изливането на чувствата върху лист хартия е много удачен начин да се пречистим , да видим всичко написано черно на бяло и да се освободим от натрупалите се  в нас емоции.
Но да преминем и към самата книга. За мен тя е едно малко бижу.На пръв поглед книгата е типична ,съвременна тийн история свързана с любовни трепети ,драми и съдбоносни избори , но аз съм надраснала тези неща и имах притеснения дали книгата ще ми допадна. Не знам дали се дължи на героите , на стила на авторката или на цялостната идея , но се влюбих в тази книга. Тя е толкова лека и разведряваща , докосваща и същевременно нежна , но и изпълнена с много действие. Да преминем и към   самите герои.

Лара Джийн - май до сега не съм попадала на друга 16 годишна героиня , с която да имаме толкова общи неща и да мислим по доста близък начин. Обикновено се нервя на героините , които правят един куп нелогични неща и накрая забъркват някоя голяма каша , но Лара Джийн е различна. Била   е влюбена 5 пъти , но никога не е имала
гадже, винаги е била отдадена на семейството си и няма много приятели , но въпреки това е красиво момиче от корейски  произход , на което му предстои да преживее както хубави така и лоши моменти по пътя към откриването на любовта.
Много  забавен за мен момент беше как  младото момиче  мрази да кара кола и как непрекъснато се притеснява и се чувства дезориентирана , а в същото време знае ,че просто трябва  да го направи.  В доста  моменти припознах себе си, а  това ме върна в ученическите ми години. Хареса ми как Лара Джийн все пак се опитва да запази част от всички емоции за себе си , да запази по едно късче ,от тези пет момчета ,които е обичала  и да им отреди място в сърцето си. Може те да не са били голямата ѝ любов , но все пак са попаднали в мислите ѝ , били са в сърцето  ѝ , а писмата ,които им е написала ще са още един спомен колко влюбена е била тогава.

"Странно е да  си копнял толкова дълго за нещо , за някого , а един ден , най-внезапно , просто да спреш"


Марго - тя е по- голямата сестра на Лара Джийн и без да се усети е заела мястото на майка в семейството , която се грижи за всичко. Винаги е подредена и организирана , справя се с пазаруването  , готвенето и чистенето и дори си има гадже. Но нещата се променят ,когато отива в колеж чак в Шотландия. Макар Марго да присъства физически за много кратко в книгата , то присъствието ѝ се усеща през цялото време. Тя непрекъснато е в мислите на семейството си , а Лара Джийн отчаяно се нуждае от помощта ѝ , тъй като сега тя е по- голямата сестра с един куп отговорности ,която си няма  представа как да се справи с всичко. Самата Марго е доста интересен образ и ми се искаше да видим малко повече от нея. Поела доста отговорности още от малка ,в един момент тя се страхува да допусне някого твърде близо до себе си , страхува се да се разкрие напълно, но съм сигурна ,че животът в Шотландия ще я промени до някаква степен.

"Когато някой отсъства дълго време , в началото запомняш всички неща, които искаш да му кажеш. Опитваш се да съхраниш всичко в главата си.Но все едно да удържиш шепа пясък: малките зрънца се изплъзват от ръцете ти и накрая остават само едрите камъчета и въздух.Когато най-сетне се видите , си запазил единствено големите неща, защото е твърде трудно да разкажеш за всички дреболии. Но именно те съставляват живота."

Кити - тя  е най-малката от трите сестри Сонг ,  и е най-колоритния образ. Тя е като
черешката на тортата. Макар да е само на 9 години Катрин разбира нещата доста добре и винаги знае какво да каже.

Джош - съседското момче , което вече е бивше гадже на Марго и ,в което Лара Джийн все още е  влюбена. Когато той получава любовното й писмо отношенията между тях  стават някак странни и вече не могат да излизат и да си говорят така непринудено както преди.В началото може би той ми беше симпатичен , но с течение на времето ми стана някак безразличен и на моменти дразнещ . Реално не можем да разберем много за него и за характера му и в даден момент сякаш остава на заден план, но със сигурност ще ми е интересно да прочета повече и за него.

Питър Кавински  за мен той беше голямата изненада в книгата. Привидно е твърде самовлюбен и горделив ,  с огромно его и твърде уверен в себе си , но всъщност е добро момче. Да , звучи доста  клиширано ,но  Кавински  определено ми допадна
повече от Джош. В него има някакъв чар. Прави разни дребни жестове за Лара Джийн и винаги се държи мило с нея , а това ме кара да го харесвам още повече. Кое момиче не би се зарадвало ,когато рано сутрин я изненадат с вкусна поничка....

Както вече сте разбрали харесах книгата страшно много .Може би защото е написана по един простичък и разбираем начин и засяга теми и проблеми ,през които всеки преминава ,но определено успя да влезе под кожата ми , да ме направи част от живота на Лара Джийн и да събуди позабравени емоции в мен. Финалът беше хубав по един малко странен начин и това още повече засилва желанието ми да прочета и следващата част от трилогията .
Не мисля ,че за тази книга важи ограничението да се чете само от деца в тинейджърска възраст. Напротив ,смятам ,че е напълно подходяща за вече порасналите хора въвлечени в ежедневните си грижи и проблеми....определено действа разтоварващо. А и сега се замислям как ли бих приела историята ,ако  бях на 16- 17 години. Може би щях да имам друг  поглед върху нещата .. не знам , но се радвам ,че  я прочетох,  а  Лара Джийн ,  се превърна в една от любимите ми героини.  Ако Вие още се чудите какво да си вземете за морето или басейна , то отдайте се на "До всички момчета , които съм обичала" 
 "Мисля, че вече разбирам разликата между това,да обичаш някого от разстояние и да обичаш някого от близо.Когато го виждаш от близо, го виждаш какъвто е , но и той те вижда каквато си....Любовта е плашеща : тя се променя, тя не може да си отиде, Това е част от риска "



Тук е моментът да благодаря на издателство Ибис първо ,че са решили да издадат книгата и второ ,че ми предоставиха копие за прочит. И силно се надявам скоро да издадат и следващата книга от трилогията :)

Ревю: Последната звезда - Рик Янси

Издателство : Егмонт
Поредица: Петата вълна 
Година на издаване:2016г.
Брой страници:296
Цена:12,90лв.
Резюме:
ВРАГЪТ НЕ Е НЯКОЙ ДРУГ. ВРАГЪТ СМЕ САМИТЕ НИЕ.
Те са тук долу, те са там горе, никъде ги няма. Искат земята за себе си, искат да е за нас. Дошли са да ни заличат, дошли са да ни спасят.

Истината отвъд гатанките: Каси беше предадена. Рингър също. Зомби. Фъстъка. Всичките седем милиарда и по ловина души, живели на нашата планета. Предадени първо от Другите, а после от самите себе си.

В тази последна книга от трилогията „Петата вълна“ е време оцелелите човеци да направят най-съдбоносния си избор. А именно да решат кое е по-важно: да се спасят... или да спасят това , което ни прави човеци


 Тук ще намерите ревю на книга втора от поредицата - Безкрайното море.

Преди няколко часа завърших книгата и емоцията от финала все още ме държи.Това беше най- силната книга от трилогията  и за малкия си обем бе побрала толкова много действие и емоции.Книгата е изключително динамична от първата  до последната страница.Буквално няма момент , в който да не се случа нещо неочаквано и вълнуващо. В много книги от този тип финалът често е предвидим за читателя ,но тук  до последно не знаех какво ще се случи ,кой ще оцелее и кой не , каква ще е съдбата на планетата и на цялото човечество.
"Животът е кръговрат,животът е обвързан със страха.Страхът на хищника.Страхът на жертвата.Без страх животът нямаше да съществува."
Касиопея или на кратко Каси отново беше в центъра на събитията ,след като в миналата книга сякаш Катализатора беше заела  главната роля.В много отношения Каси се е променила в сравнение с първата книга , но въпреки това  е запазила желанието си да се бори и вярата в това ,че може да осигури по- добър живот за братчето си Сами. Всичко е в името на любовта ,тъй като тя е непредсказуема и необятна . Не може да бъде изследвана и контролирана. Тя е нещото ,за което Другите не са се досетили ,че може да промени всичко. А в сърцето на Каси е останало достатъчно място за любов.
 "Тя беше еднодневка ,един ден я има , на другия я няма .Тя беше последната звезда ,грееща ярко в море от безкраен мрак "
Бен Периш - момчето с ослепителна усмивка ,което твърде дълго  е разкъсвано от чувството за вина за всички хора ,който е оставил да загинат.Той иска да спаси всички ,да изпълни дълга си и да не разочарова хората около себе си.Но въпреки всичко през което  преминава ,той не е убиец , не може хладнокръвно за застреля човек,да отнеме живота му и да продължи напред.В него има някаква рядка доброта или наивност , която сякаш го предпазва от ужаса на случващото се наоколо.

Катализатора или Марика е може би най-сложно устроеният образ в цялата книга.
Тя се луташе между доброто и злото ,търсейки верния път.През по-голямата част от времето така и не знаех какво се върти в главата ѝ, как иска да постъпи и кого да спаси.

Сами - все още ми идва в повече това ,че 6 годишно дете прави бомби все едно прави коледни сладки ,но  все пак всичко беше заради него.Каси е готова да унищожи всичко и всеки стига малкото ѝ братче да е добре.
"Никога не забравяй  ,Самс. Любовта е за цяла вечност.Ако не е ,не би било любов. Светът е красив.Ако не е , не би било светът "
Ивън Уокър - харесах образа му още в самото начало и усещах ,че е от "добрите".Любовта му към Каси беше всепоглъщаща. Това да жертваш расата си заради едно човешко същество може би е  лудост , но красива лудост.Нима всеки не си мечтае за такава силна и изпепеляваща любов. Въпреки всичко той винаги намираше начин да я открие отново , за я защити и да я спаси.
"Болката беше необходима.Болката беше живот.Без болка радостта не беше възможна."
Както казах и в началото финалът ме хвана доста неподготвена и все пак остави
някои въпроси в мен.Не всичко се подреди по план , не всичко беше както трябва и не всички оцеляха. Нямаше как накрая всичко да се подреди като с вълшебна пръчица и героите  да заживеят щастливо. И все пак всичко в книгата ми хареса и най-важното успя да ме докосне.Имах чувството ,че съм част от екипа и се боря заедно с тях за спасението на човечеството.
Препоръчвам поредицата на всеки почитател на жанра както и на идеята за апокалипсиса  ,спасението на човечеството , съществуването на висша раса  и отношенията между хората.
"Аз съм всички онези ,които помнят,които са обичали ,които са познавали и за които само са чули.Колко са в мен? Преброй звездите.Давай,преброй песъчинките в пясъка.Това съм аз. Аз съм човечеството."

Ревю: Безкрайното море-Рик Янси

Издателство: Егмонт
Поредица: Петата вълна
Година на издаване:2014г.
Брой страници: 272
Цена:12.90лв.
Резюме:
Как прочистваш Земята от седем милиарда души? Като унищожиш тяхната човечност.
Каси Съливан и нейните приятели успяха да преживеят първите четири вълни, изпратени от Другите. Човешката раса вече е почти унищожена, а Петата вълна идва. И сега пред Каси, Бен и Рингър стоят две възможности: да се свият на тихо и топло, за да преживеят зимата и да се надяват, че Ивън Уолкър ще се завърне, или да се отправят в търсене на други оцелели, преди нашествениците да атакуват отново. А атаката е неизбежна.
Никой не е виждал дълбините, до които Другите са се докоснали, но и Другите никога не са си и представяли висините, до които човечеството може да достигне във финалната битка между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, любовта и омразата.


Още в началото на миналата година прочетох "Петата вълна" и макар на моменти действието да беше доста объркващо , знаех ,че ще ми се прииска да изчета и  останалите две книги от трилогията.И ето ,че най-накрая дойде редът на "Безкрайното море".Признавам си ,че бях позабравила какво се е случило в първата книга и в началото ми беше трудно да схвана цялостната идея.Може би и самия стил на автора е малко по- странен , но на мен лично ми харесва. Действието се разказва от няколко гледни точки като са вплетени и моменти връщащи ни назад в миналото на героите и разкриващи ни тяхната история .Заформи се интересна комбинация от герои , които имат обща цел ,но различни гледни точки за постигането й. Групичката им се състои от Каси и братчето й Сами, Бен Периш , Катализатора , Кекса , Дъмбо , Малката и Меган.Всеки от тях е толкова различен , но същевременно те си приличат по това ,че са просто деца борещи се за оцеляването си.

Каси Съливан продължава да е  все така борбена и да вярва ,че има някакъв изход от ситуацията. Харесах образа й още в първата книга и тук определено затвърди мнението ми.В Петата вълна авторът ни загатна за евентуален любовен триъгълник , но в крайна сметка става ясно ,че такъв няма да има. Още в училище Каси е била лудо влюбена (или поне така си е мислела) в Бен Периш - типичният спортист и звездата на училището. Но попадайки в тази ситуация бързо разбира , че от "стария" Бен не е останало нищо,  а самото и увлечение е било повърхностно и незначително. Така че много се радвам ,че Р. Янси не е задълбочил  тази любовна сюжетната линия, а е обърнал повече внимание на образите на другите герои.

Бен Периш или Зомби както го наричат е бил звездата на футболния отбор и момчето мечта , но ,когато светът е на път да бъде унищожен това вече няма никакво значение. За никого от тези деца няма значение кой какъв е бил преди и какво е правил. Важно е само настоящето и бъдещето , ако изобщо има такова.Бен е преживял много и е надвил треската погубила милиарди хора и, въпреки че тялото му е изтощено до краен предел , той вярва ,че ще успеят да намерят спасение.

Катализатора - тя е  момиче загадка .В миналата книга не можахме да научим почти нищо за нея , но в "Безкрайното море" има доста моменти връщащи ни в детството на момичето и разкриващи много неща.Най -малкото научаваме името й  и  по този начин поне аз я приемам някак по лично , а не просто като Катализатора. Реално погледнато тя беше едно от главните действащи лица в тази книга и образа и беше по запомнящ се от този на Каси ,поне за  мен. Катализатора премина през множество промени и катаклизми , срещна приятели и врагове , проумя доста неща и намери правилните отговори. Определено се превърна в един от любимите ми образи.
 
Кекса - историята на това момче ме впечатли много. Той  е леко пълничък ,  не говори изобщо ,но въпреки това изпълнява заповедите и е част от екипа. Постъпките му заслужават  похвала и в крайна сметка ми стана много тъжно за него.

Дъмбо - момчето с големи уши като на слонче , което доста често се изчервява , но пък притежава медицински познания и се оказва ценен кадър за отбора.

Разбира се да не забравяме и Сами - малкото братче на Каси , заради което тя е готова да преобърне света.Още не мога да възприема как толкова малко дете , въвлечено в подобна ситуация  , успява да проумее голяма част от  нещата както и да държи оръжие и да стреля.

Както и в Петата вълна ,така и тук автора пише доста  завоалирано. На места ми беше трудно да разбера какво се случва и какви са плановете на Другите , но пък екшън определено не липсваше в книгата. Действието се развиваше динамично и не липсваха моменти на изненада. Всъщност книгата не е много обемна, но  в своите 270 страници е събрала доста действие, неочаквани обрати и тъга. Финалът беше изключително емоционален и неочакван и просто няма как читателят да не пожелае да прочете и следващата книга.