Нещата , които синът ми трябва да знае за света - Фредрик Бакман



Издателство: Сиела 
Година на издаване: 2018г
Брой страници: 188
Цена:12,90 лв.
Резюме: 
Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри и по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари, купуваме ергономични корита и притискаме продавачите на детски седалки към стената и крещим: „Най-безопасната! Искам НАЙ-БЕЗОПАСНАТА, разбирашлиме!?“. (Не че аз съм го правил, не бива да вярваш на всичко, което ти казва майка ти.)
Ти и майка ти сте най-голямото ми приключение. Всеки ден се изумявам, че все още ми позволявате да бъда част от него.И последно. Когато ти досаждам. Когато те поставям в неудобно положение. Когато съм несправедлив. Искам тогава да си спомняш за деня, когато отказа да ми кажеш къде си скрил ключа от колата.И помни, че всъщност ти започна.
Да отглеждаш деца, в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян. Но въпреки това смятаме да опитаме. Защото искаме да бъдем възможно най-добрите родители. Това е всичко.

Доста време се чудех дали изобщо да пиша нещо за  тази книга или не , но все пак , тъй като става дума за Бакман, реших да го уважа и да изкажа краткото си мнение за книгата. В нея виждаме истинското лице на автора , без да се крие зад образите на измислени герои или случки . Всичко е извадено от действителността , от реалния живот  и Бакман ни го поднася в напълно суров вид ,без да бъде украсявано или преиначавано.

Както вече сте разбрали книгата е едно обръщение от страна на бащата към сина ,в което Бакман споделя забавни случки при отглеждането на едно дете , разказва лични истории и  потъва в интересни разсъждения. Самата аз все още не съм родител и може би голяма част от родителските неволи през които е преминал и които са описани са ми непонятни , но пък забавни моменти определено не липсваха.


"Всичко ,което искаме е да ви защитим. Да ви спестим всички разочарования , неуспехи и нещастни влюбвани. Но нямаме абсолютно никаква представа какво всъщност правим. Да отглеждаш деца , в много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян"
Признавам си ,че много ми се искаше книгата да е художествена литература и да се потопя в някоя прекрасна и затрогваща човешка история , но вместо това се докосваме до вътрешния свят на автора , до неговите чувства и мисли ,до неговите лични преживявания и някак си ставаме по- близки.

"Защото ви обичаме. Това е цялата работа. Искаме да сте по-добри от нас. Защото, ако децата ни не станат по-добри от нас, какъв изобщо е смисълът? Искаме да сте по-добри, по-умни, по-скромни, по-щедри, по-неегоистични от нас. Искаме да ви осигурим най-добрите условия, които можем. Затова пробваме различни методи на приспиване, ходим на семинари…“
Със сигурност , когато стана майка ще се върна към тази книга и ще се припозная в много от ситуациите, но за сега си остава едно прекрасно преживяване и докосване до света на Бакман.
"Първо плюнчиш салфетката.После почистваш лицето на детето с нея.Не плюеш направо върху детето." 
"... ще разбереш ,че смелият не е този ,който удря ,въпреки че не знае дали ще спечели , или загуби.Смелият е този  ,който знае ,че ще спечели , и въпреки това не влиза в бой. "
 

Ако като мен обичате и оценявате всяко нещо написано от Ф.Бакман  то със сигурност ще заобичате и тази книга , най- малкото защото дава възможност на читателя да се докосне до човека Фредрик , мъжа и бащата Фредрик , а не само до писателя Фредрик  
И все пак да не забравя да спомена ,че книгата дойде с подарък под формата на "Себастиан и тролът" - кратка илюстрована детска приказка  ,подходяща за малки и  големи.

September and October Wrap up & November TBR

Здравейте книжни мишлета ,
както сте забелязали и от заглавието ,реших да обединя прочетеното от мен за септември и октомври в един пост , тъй като книгите  не са много. Няма да се оплаквам отново как не ми стига времето за четене и т.н.т .. ,а
директно ще премина към заглавия и мнението ми за тях.

1. Мрак - Джилиан Флин 
Имах желание да прочета книгата мноооого отдавна и съдейки по филма "Не казвай сбогом" и по самото заглавие на книгата , очаквах нещо наистина мрачно , държащо ме в напрежение и пораждащо дори страх у мен. Но до известна степен книгата ме разочарова . Историята се развиваше малко бавно , никак не ми допадна поведението на героите и в крайна сметка дори финала  не успя да ме удовлетвори напълно.За сега това си остава първа и може би последна книжна среща с авторката.

2.Ние срещу всички - Ф. Бакман 
Думите тук са излишни , когато говоря за Бакман   може би винаги се повтарям с това колко прекрасна е книгата , как ме е докоснала и колко истински са персонажите в историята , но .. всичко това си е самата истина. Всяка следваща книга ми харесва все повече и повече и за сега "Ние срещу всички" определено оглавява класацията. Не знам как автора е успял да събере в 500 страници толкова човешки истории , толкова обществени и морални проблеми на обществото ни , толкова болка , сила и вяра.

3.Забравена истина - К. А. Тъкър
Авторката беше непозната за мен ,но пък историята се оказа увлекателна ,макар и доста предвидима. В книгата ставаме свидетели не само на романтична любовна история , но и на някои житейски уроци . Главните герои ми бяха симпатични , макар Алекс да беше леко вятърничава и наивна . Цялостното ми впечатление е ,че книгата
става за убиване на времето,  без да е нещо супер оригинално и запомнящо се .

4. Подсъзнанието може всичко - Дж. Кехоу
Много съм слушала и чела за тази книга , но в крайна сметка нямаше конкретна причина , за да се реша да я прочета .... случи се спонтанно ,но явно е било в подходящото време , тъй като написаното от Кехоу много ми хареса. Естествено прочитането на тази книга няма как да промени из основи живота ми и да ме направи супер богата и успешна , но  затвърди в мен идеята за позитивното мислене като начин на живот .Целта ми е да се  науча да гледам на всичко от положителната страна , да се опитам да намеря нещо позитивно , а не веднага да проявявам негативизъм .Опитвам се де не бъда непрекъснато недоволна от нещо , а напротив , да си  напомням за колко много неща всъщност съм доволна. В това отношение книгата много ми помогна и смятам,че е едно полезно четиво  , което може да не промени живота Ви , но поне ще внесе малко позитивизъм в него.

5. За кого се сещаш ,когато се сещаш за някого - К. Трендафилов
Напоследък името на автора нашумя много и подтиквана от чисто любопитство исках да прочета нещо написано от него и тези стихове бяха единственото ,което намерих (Не знам дали книгата "Затворисърце" я има в електронен вариант) Не разбирам много от поезия , но определящото за мен е да  събуди някаква емоция в сърцето ми , да ме накара да чувствам , да ме развълнува или натъжи , да ме разчуства или ядоса. За съжаление по -голяма част от стиховете на К. Трендафилов ми бяха ...безразлични .  Имаше няколко добри попадения , стихове ,които препрочитах по няколко пъти и
които харесах , но истината е ,че очаквах доста повече.

6. Магията на подреждането -Мари Кондо
Книгата  попадна в полезрението ми доста спонтанно  и я прочетох с огромно удоволствие , а най- хубавото е ,че научих доста полезни  и практични начини за подреждане , изхвърляне и организиране на вещите.Ако сте любопитни да разберете каква магия открива авторката в подреждането или просто сте затрупани с твърде много ненужни вещи ,Ви препоръчвам да  хвърлите едно око на книгата.

7 .Нещата ,които синът ми трябва да знае за света - Ф. Бакман

Нямаше как да пропусна любимия ми Бакман и последната му книга , която е доста по -различна , лична и истинска. Може би ми се искаше да има някаква история , да е тип художествена литература , а не толкова  разказване на забавни случки и истории съпътстващи отглеждането на едно дете . Не ме разбирайте погрешно - книгата ми допадна , но съм свикнала да очаквам нещо друго от Бакман и тази своеобразна изповед и разголване на личния живот  ме хванаха неподготвена .

И май това бяха всички заглавия прочетени за двата месеца. Да ,знам че не са много, но .... все пак това е . В момента чета "Сборище на сенки "на В. Е.Шуаб и не знам защо , но ми върви малко мудно. Първата книга от трилогията ме впечатли доста и възложих големи очаквания и на втората , но ще видим дали ще ги оправдае. След като я завърша ми се чете някакъв трилър , нещо плашещо и дори кърваво (знам ,че звуча като психопат , но .. не съм :Д ) С това се изчерпват плановете ми за предстоящия месец ноември , но да не забравяме и намалението на Сиела ,което предстои и от където , най -вероятно ще се сдобия с нови попълнения в библиотеката. 

Да се потопим в "Магията на подреждането" - Мари Кондо


Издателство: Бард 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници :208
Цена:16,99лв.
Резюме: 
Тази книга се основава на метода „веднъж подредено, никога повече разхвърляно“. Ако смятате, че подобен метод е невъзможен, значи имате нужда от тази книга.
Първо, трябва да изхвърлите всичко ненужно. После да подредите бързо и без изключения.
  • Ако го направите в този ред, ще живеете в подредено жилище до края на живота си и никога няма да страдате от бъркотия около себе си.
  • Ако подреждате по малко всеки ден, никога няма да приключите с подреждането.
  • Вместо да категоризирате пространството, създайте места за нещата.
  • Преди да започнете да изхвърляте вещи, си представете като на кино начина на живот, за който мечтаете.
  • Ако дадена вещ не ви радва, изхвърлете я.
  • Започнете ли с вещите със сантиментална стойност, най-вероятно ще се провалите.
  • Определете мястото на всяка вещ в жилището си.
  • Колкото повече цените нещо, толкова по-добре ще ви служи то. 
Промени живота си като го подредиш!
Поредното ми спонтанно решение беше да започна тази книга без да знам какво точно да очаквам (естествено предполагах ,че ще има подробни обяснения за това кое как да подредим в къщи и т. н. т ), но не бях подготвена ,че ще е толкова вдъхновяващо
четиво , което погълнах на един дъх и не усетих кога приключих. Не мога да отрека ,че доста от нещата в книгата се преповтарят и предъвкват по няколко пъти и за някои читатели това може да се окаже  досадно , но така се набляга на няколко основни принципа , на които се основава цялата "Магия " на Кондо. Може би всеки ще възприеме нейните съвети по различен начин - някои ще ги одобрят ,  на други ще им се строят абсурдни , но аз за себе си намерих някакъв среден вариант , който  ме удовлетворява и наистина ми  е полезен. 
Като за начало ми допадна идеята преди да  се започне със самото подреждане  да се извадят всички неща от дадената категория , която ще се подрежда и след това да се започне едно сортиране . Следващото важно нещо,което ми направи силно впечатление и ,за което признавам не се бях сещала ,че може да оказва такова голямо влияние ,  е да докоснем всеки един от предметите и да усетим носи ли ни той радост или не. Съответно ,ако сме щастливи ,че го притежаваме и събужда в нас положителни емоции ще го задържим, но ако не ни радва  просто трябва да си замине. Така звучи доста лесно , но когато започнете да го практикувате ,понякога решенията стават трудни. Естествено има предмети ,за които доста се колебаем - за мен това беше най-трудната част и си признавам ,че оставих повечето от тях поне за сега . Аз определено не съм плюшкин , но понякога се пускам по течението и събирам всякакви неща ,защото "все някога може да потрябват" , но когато усетя ,че тези неща стават прекалено много ,предприемам едно голямо почистване и се освобождавам от всичко ненужно . След това веднага чувствам една лекота и спокойствие ,тъй като понякога твърде многото предмети могат да ме задушат и натоварят. 
Изпробвала съм и  методите на сгъване на М. Кондо и  в доста отношения вършат отлична работа и спестяват място , а и всичко изглежда доста прилежно .Нещо ,с което ми е трудно да се справя е намирането на точно определено място за всяко едно нещо .Всеки от нас има навика да пъха в някое  чекмедже или шкаф всякакви дреболии , тъй като не знае къде да ги сложи , но и не иска да ги изхвърли. И в един момент този шкаф започна буквално да прелива от всевъзможни боклуци , но на нас все още ни е жал да се отървем от тях и отново си казваме "все някога може да потрябва". Когато всяко едно нещо си има определено място и функция и знаем къде да го приберем нещата ставам много по-лесни.
Един малко противоречив,  поне според мен , съвет на Кондо е да не прибираме дрехите ,когато мине съответния сезон , за да извадим необходимите ни към момента  , а да държим всичко видимо , за да не забравяме какво имаме .Това наистина звучи логично ,а и би ни спестило доста усилия  по прибирането на летните и ваденето на зимните дрехи например , но аз си признавам ,че както и да подредя дрехите си нямам достатъчно място ,за да събера всичко в гардероба и скрина си . Така че колкото и да ми се иска , по  този въпрос няма да успеем да постигнем съгласие с Мари Кондо.
Допадна ми, че авторката споделя доста истории и от личния си живот  и най- вече от детството си , когато в нея се  е зародило желанието непрестанно да подрежда и да търси най- добрия начин за това . Разбира се част от историите  за клиентките ѝ ми звучаха малко нереалистично , но цялостното ми усещане за книгата е изключително положително. Ако трябва да я опиша с една дума , то това е вдъхновяваща. За мен книгата е един огромен стимул да въведа малко повече ред у дома и да открия своя баланс , за да не се налага всеки месец да преподреждам гардероба си например. Бих препоръчала книгата на всеки ,дори и да я прочете от чисто любопитство пак вярвам,че ще намери нещо полезно за себе си .
Добавям и едно кратко клипче,което дава малко повече информация за книгата и идеите на Мари Кондо :)

Нека изровим една "Забравена истина " - К. А. Тъкър

Издателство : Ибис 
Година на издаване: 2018г.
Брой страници :372
Цена: 14,90лв. 
Резюме: 
Изоставена да умре в пусто поле на провинциален Орегон, една млада жена, противно на всички очаквания, оцелява, но се събужда, без да има представа коя е, нито какво се е случило с нея. Тя си избира името Уотър заради малката скрита татуировка върху тялото ѝ – единствената нишка към миналото ѝ. Взета под крилото на Джини Фицджералд, своенравна, но с добро сърце възрастна жена, която живее във ферма за коне, Уотър бавно започва да гради своя нов живот. Ала докато се опитва да събере изплъзващите се отломки от паметта си, все повече въпроси изплуват: кой е съседът, който мълчаливо работи под капака на своята кола? Защо Джини не позволява кракът му да стъпи в имота ѝ? И защо Уотър има чувството, че го познава?
Двайсет и четири годишният Джеси Уелс не знае кога Уотър ще възвърне паметта си. За нейно добро се надява това никога да не се случи. Той е сигурен, че така тя ще е в безопасност и много по-щастлива. И тъкмо заради това трябва да стои по-далече от нея. Защото близостта му ще възкреси истината, която е по-добре да остане погребана.
Бедата е, че изглежда, водата винаги намира своя път към повърхността...

Здравейте , книжни мишлета . Както сте видели от заглавието днес ще си говорим за  любовната история на Алекс и Джеси ,разкриваща се в "Забравена истина ".
Започвайки книгата дори не бях чела цялото резюме и не знаех какво точно да очаквам от историята . Действието се разказва от двете гледни точки на главните герои  като погледът на Джеси е в миналото , а на Алекс в настоящето.  Това според 
мен винаги е доста успешен похват на авторите  ,тъй като любопитството на читателя се засилва още повече , когато знае какво се случва в настоящето , но не знае какво е довело до това и жадно разгръща страниците , за да се върне назад във времето и да разплете историята. Признавам си ,че сюжета на историята малко ми напомняше на латиноамериканските сериали от преди 15 години (признавам си ,че ги гледах с огромен интерес). Просто действието е доста предвидимо , а на финала всичко се нареди като с магическа пръчица. 
Алекс Петрова  е 22 годишно момиче , което е взело редица глупави  решения и се оказва омъжена за руския мафиот Виктор Петров , който иска  съпругата му да бъде просто красив трофей и да изпълнява всяко негово желание. Определено образа на Алекс в настоящето ми харесва много повече от образа ѝ преди. Това ,което ѝ се случва променя живота ѝ из основи , но според мен я прави по- добър човек и ѝ осигурява спокоен живот . 
Джеси  се оказва спасение за Алекс .Макар и той да е имал проблемно минало , в никой случай не може да бъде определен като лошо момче ,а точно обратното - оказва се истински ангел хранител за крехката Алекс.
Любовта им е нежна и красива, заражда се въз основа на една случайност , но прераства в нещо истинско и значимо.
Най - интересен и забавен ми беше образа на Джини - стара дама , която живее в пълна изолация и по цял ден шие своите юргани. Съдбата изпраща в дома ѝ Уотър  и двете взаимно лекуват раните си от миналото.
 В крайна сметка , макар и с малко захаросан финал книгата ми хареса ,беше ми приятно да я чета , не ми беше скучна или досадна , а стила на авторката е приятен. Ако си търсите любовна история с лек драматизъм и без ненужни еротични сцени тази със сигурност ще Ви хареса

.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност да прочета книгата!