Ревю: Сладко палаво момче - Кристина Лорен

Издателство: Егмонт 
Поредица: Диви сезони
Година на издаване : 2015 г. 
Брой страници: 400
Цена: 14,90лв. 
Резюме:
Свалките за една нощ трябва да се случват с някой удобен или пък ужасно убедителен, или някой, който ще те накара да съжаляваш. Не трябва да се случват с мъж като него.
Миа Холанд е ужасена от посоката, в която бъдещето й поема. След луд уикенд в Лас Вегас в чест на дипломирането й, тя взима най-спонтанното решение в живота си - да последва Ансел Гиом - нейната сладка, палава тръпка - във Франция за лятото и просто... Играе.
Когато обаче започват да се появяват чувства зад провокативните роли, които двамата играят, и техният временен маскарад започва да се усеща като истински, Миа ще трябва да прецени дали принадлежи на света, който е напуснала, защото нищо не е било наред, или на този, който все още е нов за нея и изглежда така далечен...


‘’Искам всяка нощ в живота си да обичам така, както обичам тази вечер.’’

Обикновено свързвам настъпването на лятото и почивката на морето с четенето на леки романтични или еротични романи , които на моменти са твърде захаросани или
предвидими , но пък доставят огромно удоволствие и ме откъсват от реалността. Именно с тази идея започнах и "Сладко палаво момче" без да знам какво точно ме очаква и без дори да съм чела резюмето , но пък заглавието само по себе си говори достатъчно.
Всичко започва по доста познат начин - три приятелки искат да отпразнуват завършването си с уикенд в Лас Вегас и там се запознават с три красиви момчета. След като се намеси  алкохолът и бушуващите хормони на младежите всичко завършва по необичайно странен начин. Това хрумване на авторката (всъщност са две приятелки пишещи под общ псевдоним ) ми хареса страшно много. 
Основните действащи лица са Миа Холанд и Ансел Гиом , а най- хубавото е ,че Ансел живее в Париж , а когато Миа отива да прекара лятото при него в столицата на любовта и романтиката всичко става още по- хубаво. Отношенията между двамата се развиват леко и плахо, макар първоначално всичко да е доста спонтанно и прибързано.  Отношенията им във Вегас се оказват доста различни от тези в Париж. Харесаха ми кратките описания на града и на разходките на Миа из малките калдаръмени улички на града , но в един момент авторката е наблегнала единствено на сексуалните експерименти на героите и това леко ме отегчи , първите няколко секс сцени бяха интересни , но след това всичко се повтаряше. Може би това е единствената ми забележка в случая. 
Миа е от онзи тип неуверени момичета  , който са преживели нещо в миналото и това силно им е повлияло. В случая тя е учила балет , но след една злополука мечтите ѝ са разбити и животът ѝ изгубва смисъла си. Това я прави по затворена и ранима ,но срещата ѝ с Ансел сякаш я променя и ѝ вдъхва нов живот. С него тя не се притеснява да говори за миналото си и да му разкаже всичко без страх , връзката ѝ с него сякаш я освобождава, кара я да осмисли бъдещето си и да открие верния път. 
Ансел от своя страна е толкова чаровен и мил. Макар многото работа и натоварения график той  винаги успява да намери време за Мия и да ѝ достави удоволствие. А и когато всичко това се случва в Париж изглежда някак по -лесно. Признавам си ,че съм доста пристрастна към истории развиващи се в Париж или Италия например, но смятам, че атмосферата определено допринася за по- добрия сюжет. 
Историята на Миа и Ансел е по детски наивна и чиста , но и доста динамична , опияняваща и романтична. Мога спокойно да поставя книгата в графата летни и разтоварващи четива , а и това беше първата ми среща с авторката , така че останах доволна. Останалите книги разкриват историите на двете най- добри приятелки на Миа - Харлоу и Лола както и на приятелите на Ансел -  Фин и Оливър . Сигурна съм ,че те ще са също толкова интересни и вълнуващи и със сигурност в бъдеще ще им дам шанс . Споделете ми дали сте чели и други книги на Кристина Лорен и харесали ли са Ви ?

Ревю: Пазачът на фара - Камила Лекберг

Издателство: Колибри
Поредица: Патрик Хедстрьом 
Година на издаване: 2016 г. 
Брой страници: 472
Цена: 18,00 лв. 
Резюме: 
В „Пазачът на фара“, седми роман от поредицата, Ерика отглежда новородените си близнаци и се опитва да подкрепя сестра си, преживяла инцидент с драматични последици. Патрик разследва убийството на Матс Сверин, финансов директор на строителен проект за милиони. Някогашната му приятелка от училище Ани се приютява на наследения от семейството й Призрачен остров заедно с петгодишния си син Сам, решена да го предпази от дебнещото ги зло с цената на всичко. Следват още едно убийство, едно самоубийство, едно отчаяно бягство. А сто години по-рано на Призрачния остров живее странният пазач на фара Карл, поддържащ необичайни отношения с приятеля си Юлиан и жена си Емели. Интригата се заплита, мотивите на замесените лица остават неясни до последните страници и, както винаги, до изненадващата развръзка.

А ето и мнението ми за останалите книги от поредицата: 

Стигнах и до седмата  по ред книга от поредицата и все още не съм отегчена или разочарована от историите , което ми се случва изключително рядко след толкова прочетени една след друга еднотипни книги. След ужасяващия финал на "Русалката"
нямаше как да не започна веднага "Пазачът на фара" ,тъй като личните истории на главните герои са едно от основните неща , които ме карат да чета всяка следваща книга с такъв ентусиазъм. Съдбата за пореден път изпраща истинско предизвикателство на Ерика , Патрик и Ана и за съжаление нещата не завършват особено добре. Признавам си ,че тази драма ми дойде малко в повече и наистина не разбирам защо авторката подлага героите си на такива мъки. В крайна сметка в настоящата книга нещата лека полека започват да се нормализират - Патрик се връща на работа , Ерика се грижи за децата , а Ана .... е потънала в дълбока депресия , от която трудно ще се измъкне. На фона на всичко това е извършено убийство , а  жертвата е Матс Сверин , който на скоро се е завърнал във Фелбака и работи по новия проект "Бадис"- луксозен спа комплекс , който да привлече повече туристи. Всички описват жертвата като най -добрия и мил човек , когото са познавали и не могат да си представят  ,кой би го застрелял .Това никак не улеснява Патрик и компания , а освен това те нагазват дълбоко в темата за насилието над жени и организациите ,помагащи в тази насока. Наред с всичко това на призрачния остров Грошер , близо до Фелбака , се появява Ани заедно със сина си Сам след като е отсъствала с години и определено
става ясно ,че бяга от нещо или някого. 

Естествено отново имаме и история развиваща се в миналото и описваща живота на Емели , Карл и Юлиян.  В тази книга историите от миналото и настоящето нямаха особено голяма връзка и дори авторката би могла да пропусне разказа от миналото , но явно държи във всяка книга да има кратка ретроспекция. 
Разследването на убийството отново се развива доста тегаво и бавно , изплуват много факти и разкрития , но сглобяването на пъзела се оказва сложна задача. И тук на помощ отново се появява Ерика със своето непрестанно любопитство и огромно желание да помага на хората . Така тя се оказва пряко въвлечена в историята и дори рискува живота си , за да провери дали е права или не. 
Историята около убийството на Матс Сверин отново е структурирана доста добре , на места читателя е заблуден и вниманието се насочва в грешната посока , за да може в края изненадата да е пълна . Лично аз винаги се оказвам истински шокирана на финала, а в книгите на К. Лекберг ми харесва това ,че никога не претупва нещата накрая , а напротив , всичко се разгръща много леко и поетапно и читателят има възможност да осмисли мотивите на извършителя и да навърже в съзнанието си цялата история.  Така че обобщеното ми мнение е , че седмата книга от поредицата е също толкова добра като предходните и съм убедена ,че и останалите ще ми харесат. 

Ревю: Русалката - Камила Лекберг

Издателство: Колибри
Поредица: Патрик Хедстрьом
Година на издаване: 2015 г. 
Брой страници :472 
Цена: 18,00 лв. 
Резюме:
Eдин мъж тайнствено изчезва във Фелбака. Инспектор Патрик Хедстрьом и колегите му напразно се опитват да го открият. Три месеца по-късно тялото му е намерено замръзнало под леда. В същото време писателят Кристиан Тюдел издава своята първа книга, „Русалката“, но сякаш не се радва на огромния й успех. От известно време той и приятелите му получават загадъчни заплашителни писма. Ерика Фалк, която му помага в първите крачки на писателското поприще, приема писмата на сериозно и без знанието на Патрик започва собствено разследване. Постепенно става ясно, че всички нишки водят към миналото и че Русалката от живота, прототип на Русалката от романа, е в основата на отвратително престъпление. Иначе Патрик и Ерика очакват близнаци, сестрата на Ерика, Ана, е все така щастлива, а началникът Мелберг, при всичките си недостатъци, става все по-симпатичен.

Може да прочетете мнението ми и за останалите книги на авторката :  Ледената принцеса , Проповедникът  ,Каменоделецът  , Прокоба  и Немското дете 


Вече надали ще Ви изненадам с това ,че съм прочела поредната книга на Камила
Лекберг и за пореден път тя ми е харесала. Явно има нещо в стила на тази жена  ,което ме омагьосва и ме кара да искам още и още от книгите ѝ. Всички те до момента се развиват по горе долу един и същи шаблон като се набляга на преплитане на минало и настояще и обикновено това би ми прозвучало твърде банално и изтъркано , но странното е ,че във всяка книга това все повече ми харесва. Вече с нетърпение очаквам освен основната сюжетна линия , да се появи и тази от миналото , а към края на историята всичко да придобие смисъл и пъзелът да се нареди. 
В настоящата книга едно от основните действащи лица  ни е бегло познат от книгата "Немското дете" - това е библиотекарят Кристиан Тюдел  , чиято първа книга е публикувана наскоро и жъне невероятен успях. Но щастието му е помрачено от множество странни писма и заплахи , които са от неизвестен автор . Когато към това добавим  и ,че един от приятелите на Кристиян е намерен мъртъв под леда , а останалите също получават странни писма ... историята става още по загадъчна. През цялото време усещах ,че всичко е свързано именно с "Русалката" (заглавието на книгата на Кристиан) и ,че със сигурност е намесена жена ,но определено не съм очаквала нещо подобно. 
На фона на течащото разследване наблюдаваме и ежедневието на две бременни жени , а именно Ерика и Ана , а още по - интересното е ,че Ерика този път очаква близнаци. Напълно нормално това още повече напряга Патрик и той се чувства буквално съсипан от работа и твърде пренатоварен . За негово щастие или не Ерика активно се намесва в разследването , тъй като Кристиан все пак ѝ е познат и приятел и тя е силно заинтересована от случващото се с него.
В крайна сметка разкритията ,до които достига разследването са брутални и грозни и за пръв път наистина ми се искаше да има по жестоко наказание за извършителите . 
Освен това книгата завършва изключително драматично и просто няма как всеки читател да не посегне директно съм следващата история , а именна "Пазачът на фара". Аз вече я започнах и усещам ,че драматичните събития ще ми дойдат в повече , но съм съвсем  в началото и е рано да кажа. 

Ревю: Немското дете- Камила Лекберг

Издателство: Колибри
Поредица: Патрик Хедстрьом
Година на издаване: 2015 г. 
Брой страници: 552
Цена: 18,00 лв.
Резюме: 
Докато Патрик Хедстрьом е в отпуск по бащинство, за да гледа малката Мая, Ерика се залавя да пише поредната си книга и случайно намира сред вещите на покойната си майка нацистки медал. Силно заинтригувана, Ерика тръгва по следите на медала, които я отвеждат при местния историк, специалист по Втората световна война, малко след посещението й брутално убит. Колегите на Патрик – и самият Патрик, зажаднял за истинска работа, започват разследване, в което се преплитат миналото и съвремието, расизмът и стремежът към справедливост. Следва още едно убийство, полицаите се натъкват на загадъчен норвежец, участвал в Съпротивата и впоследствие изчезнал, началникът Мелберг осиновява куче и тръгва на уроци по салса, партньорките Паула и Джоана си раждат дете, сестрата на Ерика Ана най-после намира щастието и също чака дете, самата Ерика започва да изпитва подозрителна слабост към сладките неща. А кое е немското дете?
Тук може да прочетете какво е мнението за останалите книги от поредицата: Ледената принцеса , Проповедникът  ,Каменоделецът  и Прокоба 

Ето че жадно погълнах и тази книга на Камила Лекберг , което за пореден път затвърди виждането ми ,че авторката е откритието ми за 2020 година. Това е петата по
ред книга от поредицата за Патрик Хедстрьом и по нищо не отстъпва на предишните , така че няма да Ви изненадам като кажа , че "Немското дете" страшно много ми хареса.Този път историята се заплита още повече , тъй като пряко засяга миналото на майката на Ерика - Елси. Самата Ерика винаги се е чудила , защо майка ѝ  е толкова студена и не проявява нежност към дъщерите си  и когато на тавана открива стари дневници на Елси и нацистки медал , тя решава да се порови в миналото  и да разбере каква е била майка ѝ  на младини. С това си решение Ерика не подозира ,че ще предизвика лавина от събития , разкриващи много несправедливости от миналото. Както вече стана ясно и тук авторката следва добре установения модел на преплитане на миналото и настоящето , но когато събитията засягат и една от главните героини , в случая Ерика нещата стават доста по интересни. Много ми допаднаха препратките към Втората световна война и ,че авторката показва какво е било  положението в Швеция по това време. 
Интересно ми беше и развитието в отношенията между Ерика и Патрик , тъй като и двамата са млади и работещи хора , които искат да развиват кариерите си , а това е свързано с правенето на доста компромиси. Така Патрик се оказа в отпуск по бащинство , а Ерика се отдава на писане на новата си книга , въпреки че това остава леко на заден план за сметка на разследването на миналото. При всеки от добре познатите ни герои отново има някакви развитие и интересни събития в живота им и това винаги ми е допадало. 
Относно самото престъпление и разследване , смятам че К. Лекберг отново е свършила отлична работа заплитайки минало и настояще , вкарвайки малко драма  и любовни трепети , детско приятелство и предателства и много гняв  и несправедливост. 
Лично мен Камила Лекберг ме спечели още с първата си книга и с всяка следваща само затвърждава усещането ми ,че е мой тип писателка , а поредицата ѝ вече е намерила място в сърцето ми и се е наредила сред любимите ми.