January Wrap up and February TBR

January Wrap up and February  TBR



Стори ми се ,че това ще е интересен тип публикация , а и една своеобразна равносметка в  края на месеца.През януари имах достатъчно време ,за да прочета 6 книга като от всички тях останах доволна (от едни повече , от други по-малко ) и важното е ,че не съжалявам задето съм ги прочела.Ето ги  и тях :)

1. Първата книга за 2016г.беше Британия роуд 22 от Аманда Ходжкинсън - разтърсващ разказ за това как Втората световна война преобръща живота на поляците Силвана и Януш , разделя ги един от друг и всеки от тях търси начин да оцелее, а след като се намират отново след 6 години се опитвам да открият отново път един към друг.Книгата ми хареса с това ,че има исторически елементи (темата за войната макар  и тежка , винаги ми е била интересна)Любовната история  не е чак толкова описателна ,колкото  е наблегнато на преживяванията на героите и какво се случва в съзнанието им.Дадох на книгата 4 звезди в GR


2. Следващата книга беше Един по един на Крис Картър .Това е 5-тата книга от поредицата за детектив Робърт Хънтър, а Крис Картър е един от любимите ми автори.Ако си падате по криминални трилъри с доста брутални описания то тогава това най-вероятно ще ви хареса.Действието в книгата се развива бързо като през цялото време те държи в напрежение и не знаеш какво ще се случи, чете се бързо ,а  стилът на писане е много добър.Ето защо дадох на книгата 5 звезди в GR

3.Следа Акушерката от харема на Роберта Рич -това всъщност е втората книга от дуологията за акушерката, но просто в библиотеката ми попадна тя и я взех.Книгите могат да се четат и самостоятелно.Исторически роман чието действие се развива в Константинопол и Венеция , наситен с много лъжи , тайни и интриги.Действието се развива около акушерката Хана  и семейството й и младо момиче на име лея ,което е откъснато от дома си и насила заведено в харема на султана.Оценката ми беше 4 звезди GR


4. Продължавам с Петата вълна от Рик Янси .Отдавна се канех да прочета книгата , но когато трейларът на филма се завъртя на екрана реших ,че вече е време за нея.Тръгнах с големи очаквания ,които до средата на книгата бяха оправдани ,след което ми стана твърде трудно да определя кой е от добрите и кой от лошите , но в края книгата отново ми хареса.На моменти разсъжденията на Каси бяха малко необмислени и повърхностни , но въпреки това и симпатизирах, освен това ми хареса и цялостната концепция на книгата.Интересно ми е как се получил филма, ако някои от вас го е гледал споделете хареса ли ви :) Дадох на книгата отново 4 звезди в GR

5.Петата книга беше Къде си , Аляска на Джон Грийн , а за нея може да прочетете повече Тук
Останах с много добри впечатления от книгата  и ми достави голямо удоволствие да я прочета.От автора съм чела само Вината в нашите звезди , Хартиени градове и тази като първата честно казано хич не ми хареса и за мен беше твърде прехвалена , но другите две книги определено ми допаднаха.Оценката ми беше 4 звезди


6. Последната книга за м.Януари беше Безгранично удоволствие на Лариса Йон. Повече за нея може да прочетете тук !Това е първата книга от поредицата Демоника.Доста слушах за книгата преди да излезе и май отново имах твърде големи очаквания, но все пак книгата почти ги оправда.Колебаех се колко звездички да и дам-реално бяха 3.5 , но тъй като няма такава опция ....дадох 4.В началото да си призная не ми допадна много , но по нататък събуди интереса ми :)





А сега да преминем към плана за м.Февруари :)

Първите заглавия към който съм се насочила са:
Пророчеството на гарвана на Маги Стийвотър - популярна книга ,за която съм чела хубави ревюта и вярвам ,че ще ми хареса.

Престъпен ум на  Крис Картър - както разбрахте съм фенка на автора и това ще ми е 5-тата негова книга , а съм решила да прочета всичко издадено от автора у нас
.
Напоследък ми се чете нещо леко , не ангажиращо и любовно и се сетих за Скотланд стрийт на С.Йънг ,която отдавна седи на шкафа и ме чака.Наскоро прочетох първата книга от поредицата и много ми хареса , но нямах време да наваксам с останалите книги затова се насочих към последната :)

Тъй като спечелих Подменена на А.Хокинг от Giveaway -я на прекрасната brianaknows няма как да пренебрегна книжката , а и анотацията й ми звучи доста интересно.


Гледам да не си поставям твърде високи цели  ,тъй като понякога възникват непредвидени обстоятелства и не остава време за четене , а и често променям решенията си и искам да прочета нещо по различно.

Ревю: Вождът -Моника Маккарти

 

              

Вождът -Моника Маккарти               

Издателство:Егмонт

Година на издаване:2015г

Брой страници:498

Корици :меки

Цена:16.90лв






Макар  че прочетох книгата отдавна това не пречи да споделя  ревюто си с вас и , ако още не сте я прочели то да се замислите и да го направите .


Това е първата книга от поредицата „Стражите на Шотландия”,издадена от „Егмонт България“. Книгата се определя като исторически романс , действието се развива в далечния XIV век в Шотландия.
Главните дайстващи лица са Тор Маклауд и Кристина Фрейзър.

Тор е Вожд на могъщ шотландски клан ,което го прави много значим в
плановете на Робърт Брус в борбата му за шотландския престол. А начинът, по който искат да привлекат Тор в това начинание е именно красивата Кристина Фрейзър от която той е запленен , но неговото положение и мъжка гордост не му позволяват да прояви слабост и да покаже симпатиите си към девойката.
Тор е изгубил рано родителите си и негова главна цел е станал просперитетът на клана му.Това го е нправило до някаква степен суров и жесток
Твърде дълго бе бил вожд и воин.Обграден отсмърт и кръв през по –голямата част от живота си ,той бе видял неща,от които душата загниваше.От рано Тор бе разбрал ,че не бива да се привързва към никого.Много хора ,които беше обичал ,бяха измрели –родителите му, приятели , първата му жена.”
Кристина Фрейзър е негова пълна противоположност – с добър произход , възпитана и благородна, невинна и  изключително красива.В първия момент тя се стряска при вида на Тор оприличавайки го на варварин , но малко по-малко започва да открива в него и рицарските качества, за който тя толкова мечтае и чете в книгите.Тя го идеализира и намира в негово лице спасител.
„Обичаше силата, самоувереността, решителността, вроденото му чувство за справедливост и дори грубите му , резки обноски.На него тя винаги можеше да разчита.Той беше влиятелен вожд, чиято слава на най-великия воин на своето време се носеше навред , но той пак се отнасяше с уважение към нея и се вслушваше в мнението й.”
Естествено в един момент нещо в каменното сърце на вожда се пропуква и той усеща как Кристина се намества все по трайно в живота и в съзнанието му.
„Дългът .Кланът.Войната.Тези неща бяха на  първо място за него.От друга страна не можеше да отрече истината в думите на Торквил –Кристина му бе влязла под кожата,както никоя друга жена до сега.Той искаше да я зарадва.Да я направи щастлива.”
Когато започнах да чета книгата ми бяха интересни някой от историческите факти , но на тях не е наблегнато особено много.Акцентът е върху любовната история,която на места е прекалено детайлно описана с леки елементи тип 50 нюана..., но без да са толкова натрапчиви. 

Стилът на писане е много приятен и книгата се чете доста бързо.Няма излишни и досадни описания ,няма мудност в действието.Любовната история се вписва до голяма степен в стереотипа за грубия мъжкар , който не разкрива сърцето си пред никого и нежната, крехка девойка,която единствена ще успее да се докосне истинската му същност.Историята е представена достоверно и без да е захаросана излишно . Книгата   определено задържа вниманието ми и я прочетох с голямо желание. Няма как да пропусна и красивата корица , а и Шотландия ми е   слабост, затова ми липсваха и повече описания на природата и красотите на страната . Шотландия.Цялостната ми оценка за книгата може би е 4   от 5 звезди и ще ми е интересно да прочета и следващите  книги от поредицата, в които  ще отразява историята на всеки един от воините.Втората книга всъщност  вече е факт и разкрива историята на Ерик Максорли известен с невероятните си мореплавателски умения, но още не съм успяла  да я прочета.Споделете ,ако сте чели някоя от двете книги и как са ви се сторили :)

Ревю: Безгранично удоволствие Лариса Йон

    Безгранично удоволствие 

Лариса Йон

Издателство: Еклиптик
Година на издаване: 2015г
Брой страници:352
Корици:меки
Цена:17.99лв

Това е първата  книга от поредицата Демоника на Л.Йон Отначало имах големи очаквания за нея ,но първите страници сякаш не ги оправдаха , за щастие нещата се промениха и започнах да харесвам героите.

Тейла е пазителка от Егида (организация , която унищожава демони) останала сама и без семейство , тя приема Егида като такива , доверява им се безрезервно и е устремена в каузата си да унищожи колкото се може повече демони.В съзнанието и е вкоренена идеята колко зли и подли са те  и само това е от значение за нея.

Ейдолон е демон , но е воден от чувството за справедливост.Образът му е представен в положителна светлина , може би точно за това в книгата е представен и като демон , за да си проличи по-ясно контрастът между неговата вътрешна доброта и привидния образ на зло същество..Тейла е водена именно от тази представа , че всички демони са зли и непрекъснато нараняват и убиват хората.Тя е заслепена в яростта си към тях и дори не се е замисляла ,че може да има и друга гледна точка на нещата.Но появата на Ейд в живота и ще преобърне всичките и представи и ще промени мисленето й.

В книгата не ми допадна това ,че е наблегнато толкова много на сексуалната тематика и как двамата правят секс без дори да се познават , както и проблемите които тя има .Без тези елементи щеше да се получи също много добър паранормален роман , но както знаем сексът продава и явно затова авторката е решила да вмъкне тези елементи.

Ейдолон ръководи болница за демони -още едно благородно занимание от негова страна. Готов е да спаси и да помогне на Тейла .Но действията му не са водени само от добрата воля и желанието за спасяване , в Тейла има нещо ,което го привлича неудържимо , нещо което той самият не може да разбере.

"- Аз съм инкуб .За такива като мен сексът е оръжие.-Само че сега дори самият той не си вярваше.Защото не беше сигурен ,че сексът с Тейла беше продиктуван от желанието да й причини болка ,като я накара да пожелае да получи удоволствие от демон... демон, когото тя трябваше да убие."

Тук се появява и моментът с невъзможната любов -той е демон , а тя убиец на демони ,част от тайна организация Егида , която стой зад убийството на брата на Ейд.Той не може да загърби с лека ръка това , както и тя не може да забрави ,че майка и е била убита от демони.
Отношенията им се оказват сложни и в началото водени само от страстта и нагона , но с времето между тях се заражда доверие и загриженост един към друг.

"Гласът и звучеше неуверено, защото започваше да вижда в него не само лошото.А така ставаше все по трудно да удържа на принципите си"


Ако трябва да оценя книгата бих и дала 4  от 5 звезди.Историята наистина беше интересна , но нямаше нещо кой знае колко необикновено в нея. Когато книгата излезе на пазара имаше известни критики относно превода и точно за това не мога  да коментирам стилът на авторката, но като цяло книгата се чете лесно и действието е динамично.Ще ми е интересно да разбера какво се случва в следващите книги от поредицата.

Ревю:Къде си , Аляска? Джон Грийн


Къде си , Аляска?

Джон Грийн


Издателство:Егмонт България Година на издаване: 2013г.
Корици : меки
Брой страници:248
Цена:9.90 лв.
Резюме:
 
В живота на Майлс Халтър не се случва нищо. Затова решава да тръгне да търси, както бе казал поета, "Великото Може би". (А поетът всъщност е Франсоа Рабле). Пътят го отвежда до гимназия "Кълвър Крийк", където животът е всичко друго, но не и скучен. И там го чака Аляска Йънг. Прекрасната, умна, забавна, секси, самоунищожителна, пълна с проблеми и напълно пленителна Аляска Йънг. Тя въвлича Майлс в своя свят, показва му "Великото Може би" и открадва сърцето му.
 

    Започнах книгата с нагласата ,че това е леко тийн четиво , неангажиращо , но приятно  и  се оказа ,че е по-хубаво отколкото очаквах:)
    " Де да можехме да видим безкрайния низ последствия, които произлизаха и от най-нищожната ни постъпка.Но разбираме какво е било правилно едва когато правилното вече няма значение" 
     
     
     
     
     

    Образът на Аляска ми напомня до някаква степен този на Марго от Хартиени градове. И двете уж са обикновени 16 годишни момичета и в същото време уж крият в себе си някаква дълбока мъдрост.Трудно е да ги разбере човек, но веднъж попаднеш ли в техния свят е трудно да излезеш от него.Майлс попада във водовъртежа от емоции и странности на Аляска и е на път да се изгуби.Пред него се открива напълно нов свят различен от досегашния Стилът на автора си личи и в тази книга както във всяка друга негова .
Романът е типичната тийн история , но въпреки това е забавна и интересна.Четейки първата част на книгата определено си припомних интересни случки от студентските ми години и се върнах в един прекрасен период от живота , който всеки трябва да почувства и изживее.Беше ми забавно да се потопя в мислите и терзанията на 16-годишните Шиши, Полковника , Аляска , Лара и Такуми.Не е лесно за един автор да успее да проникне в света на един тинейджър и да го представи реалистично и интересно, за да могат читателите да се припознаят в някои герой или случка.Може би в това се изразява майсторството на Дж.Грийн - да създава пълнокръвни образи за които можем да си кажем "ммм този е също като мен " или "и аз бих направил същото"

Това е  книга  за приятелството , което се заражда уж на шега  ,което сякаш е нещо сезонно  - просто приятели от училище, но след това се оказва ,че е нещо много по-дълбоко , че ги свързват много неща
Точно когато изглежда ,че книгата е твърде повърхностна и отразява само преживяванията на група тинейджъри нещата се променят и те карат да се замислиш малко по философски върху живота и върху голямото "Може би " чийто отговор търси Майлс в книгата.



Не мога да определя книгата като велик литературен шедьовър и може би ако бях на 15-16 години щеше да ме развълнува повече , но въпреки това ми хареса.Беше разтоварваща и лека (на места не чак толкова ) написана увлекателно и интересно и задържа интереса ми през цялото време , а това е достатъчно , за да харесам една книга.А може би именно защото не съм на 16 я разбирам дори по добре и вниквам по дълбоко в смисъла й.Безспорно има нещо в стила на писане на Грийн, което го превръща в любимец както на юношите ,така и на порасналите деца и сякаш винаги можеш да извлечеш някаква поука от книгите му.Те винаги оставят след себе си много теми за размисъл , не можеш просто да затвориш последната страница и да забравиш за книгата, а напротив - дни наред след това се сещаш за моменти от книгата и осъзнаваш ,че ти липсва по някоя частица от света на Джон Грийн.