Ревю: Всеки ден в Тоскана - Франсис Мейс

Издателство: Хермес 
Година на издаване : 2016 г. 
Брой страници : 320
Цена: 15.95 лв. 
Резюме: 
Минали са 20 години, откакто авторката е купила и реставрирала 200-годишната вила в Тоскана. Тя е успяла да превърне старата къща в красив дом, да създаде чудна градина, да се потопи в италианския начин на живот. Любителка на старините, Франсис е открила порутена къщичка във все още дивия планински район над дома си. Очарована, тя я реставрира, превръщайки я в къща, излязла сякаш от приказките. Франсис ще ни покаже прелестта на това диво, все още девствено кътче, скрито дълбоко в сърцето на Тоскана, но няма да пропусне да ни запознае и с шедьоврите на изкуството и архитектурата в областта. Ще имаме невероятната привилегия да погледнем света през очите на Франсис: очите на поет, естет, познавач на изкуството, любител на природата, ценител на добрата кухня. Така отново ще се потопим в багрите и ароматите на Италия, ще усетим красотата на малките неща и сладостта на простия живот. Заедно с Франсис ще се излегнем на меката трева през летните нощи, за да броим падащите звезди. Ще преследваме светулки в омаята на топлите италиански вечери. Ще отпиваме ароматно вино под асмата под съпровода на цикадите или ще берем горски плодове и билки по хълмовете на Тоскана. Carpe diem („Улови мига“), това е мотото на Франсис, която ни поднася една броеница от незабравими мигове, всеки от които по-пъстър, ярък и сладостен.

Започнах тази книга заради огромното си желание да чета за традиционните храни и напитки в Тоскана  , за дегустацията на вино , за красивите пейзажи и разбира се за изкуство. Дори не знаех ,че книгата всъщност представлява мемоарите на авторката
,която е реставрирала стара къща в Тоскана - Брамасоле и прекарва лятото там заедно със съпруга си и един куп приятели.Реално погледнато получих точно това , от което се нуждаех . В книгата няма определена сюжетна линия  , която да предизвика интереса на читателя и той да не може да откъсне поглед от страниците , а по- скоро имаме върволица от случки преразказани от авторката , видени през нейните очи и представени ни доста хаотично , без определена последователност и ред . Поне такова беше моето усещане. Ф. Мейс прескача от едно събитие на друго , но пък не мога да отрека ,че стилът на писане ми хареса . Всичко е описано толкова лежерно и спокойно , няма нищо излишно  и си личи колко отдадена и влюбена в живота в Тоскана е Ф. Мейс. Тази жена се е отдала на търсенето на красотата и спокойствието , на изучаване на изкуството и опити да разгледа всички произведения на стенописеца Лука Синьорели. Зарязала е забързаното ежедневие , за да си подари едно безкрайно пътуване без конкретен план и посока , а крайната цел е духовно удовлетворение и щастие. Докато четях книгата толкова много ми се искаше да бъда на мястото на Франсис и да имам подобна свобода  , да прекарам цялото лято в красива тосканска вила , всяка вечер да се радвам на вкусна храна приготвена от приятели и гарнирана с пивко вино , да обикалям от град на град в търсене на
красотата  и хармонията в живота . 
Определено книгата ми се отрази много успокояващо  и релаксиращо . Не ми беше скучна или монотонна , а напротив , бях потънала дълбоко в дебрите на Кортона (прочутата къща Брамасоле се намира именно там ) и често казано не исках да напускам този рай. Завършвайки книгата видях ,че авторката има още няколко издадени у нас книги посветени именно на Тоскана и със сигурност биха били много подходящи за лятото . Определено не съжалявам ,че прочетох тази история , макар да беше доста различна от това , което обикновено  чета , но пък понякога е хубаво човек да излезе от зоната си на комфорт и да открие нещо ново и интересно. 

0 коментара:

Публикуване на коментар