Ревю: Стъкленият трон - Сара Дж.Маас

Издателство: Егмонт 
Поредица: Стъкленият трон 
Година на издаване:2014г.
Брой страници:408
Цена:14.90лв
Резюме:
Селена Сардотиен е измъкната от затвора на Ендовер, за да се озове в плен на разкоша на кралския дворец. Принц Дориан предлага да й върне свободата, но при едно условие. Тя трябва да спечели състезанието за нов кралски убиец, а нейни опоненти ще са най-жестоките мъже в кралството.
Всекидневието на Селена се изпълва с изтощителни тренировки за големия турнир и с отегчителни до смърт дворцови порядки. Нещата стават малко по-интересни, когато принцът започва да проявява интерес към нея... но грубият капитан на стражата Каол е този, който я разбира най-добре.
Когато участниците в турнира започват да измират един след друг, Селена осъзнава, че битката е не само за първото място в надпреварата, но и за живота й.


Слушала съм изключително много за авторката и за това колко добре пише,както и колко страхотна е поредицата и ,че почти всички освен мен са я чели.Но бях решила да стоя далеч от тази всеобща еуфория и да не започвам поредица ,която още не е напълно завършена ,за да не ми се налага да чакам издаването на другите книги.Но любопитството ми се оказа твърде голямо и все пак реших да започна книгата.Нямах кой знае какви очаквания , дори не бях чела резюмето , но тотално се влюбих в историята. На пръв поглед книгата е типично тийн фентъзи четиво с още по типичните за жанра любовни триъгълници , вълшебства , изпитания , принцове и принцеси.Но ,авторката безспорно притежава голям талант ,тъй като е успяла умело да съчетае това в една завладяваща книга. Идеята на самата история не е нещо нечувано и невиждано до сега ,но въпреки това С.Дж.Маас я е  превърнала в едно завладяващо приключение , от което аз не исках да се отлепя.
Да поговорим малко и за самите герои

Селена Сардотиен  - слушала съм толкова много , за нейния силен дух и
непоколебимост ,че нямах търпение да видя с какво тя е по специална от всички други героини до сега.Тя без съмнение доказва ,че не е някакво разглезено момиченце , а с право е Асасина на Адарлан.Не се разкрива много за миналото ѝ и за живота ѝ преди да стане асасин , но се надявам ,че в следващите книги ще излязат изненадващи тайни от миналото.Пристигайки в замъка и започвайки турнира за кралски шампион си представях нещо като "Игрите на глада ",където надпреварата ще е жестока и цялото действие ще се върти само около това , но на моменти по скоро ми напомняше на поредицата "Изборът" на К. Кас  от гледна точка на това, че Селена се луташе между вниманието на Дориан и на Каол или инъче казано -между принцът и капитана на кралската стража.Явно подобни книги няма как да минат без сложен любовен триъгълник , в който и двамата кандидата за сърцето на девойката са толкова добри и достойни за нея , че ... когото и да избере все ще е добре :Д 

Дориан Хавилиард - принцът на Адарлан- Той е красив , умен , мил , но също така много състрадателен към несгодите на хората , за разлика от баща си. Кралят е завладял насилствено много територии и със сила е подчинил хората на своята воля , а Дориан никога не би направил подобно нещо. Най-голямата разлика между баща му и него ,е жестокостта - при Дориан Хавилиард тя просто липсва.Той предпочита да чете книги отколкото да измисля зловещи планове за поробването на народа.Първоначално  той няма никаква представа какво да очаква от Селена, но опознавайки я лека полека  започва да изпитва симпатии към нея. Тя никога не кокетничи и не преиграва пред него , даже напротив , готова е да му се разкрещи или дори да го обиди - да говори с него като с равен , а в неговия свят това е доста рядко срещано.


Каол Уестфол както вече сте разбрали той  е капитан на кралската стража и помага на Селена в подготовката за изпитанията в надпреварата за кралски шампион .Първоначално той е изключително строг с нея и не я изпуска  от поглед , все пак не
напразно е асасина на Адарлан. Доста често той не знае какво да очаква от нея , макар да е преживяла много тя все пак е едно младо момиче сблъскало се с твърде много жестокости.Самият Каол е доста  потаен и не показва емоциите си , а само наблюдава и си прави изводи.Когато осъзнава ,че започва да се привързва към Селена това го плаши още повече , тъй като вижда ,че най-добрият му приятел Дориан също не е безразличен към нея , а предвид произхода ѝ никои от двамата не може да е с нея.



Няма как да не спомена и второстепенните герои , които много харесах - най-вече Нехемия , също като Селена и тя е много борбена и устремена в своята кауза - да помогне на народа си. Същевременно двете момичета изграждат едно страхотно приятелство по между си и си помагат изключително много.

Колкото повече мисля , толкова повече не откривам причина да не прочета книгата по- рано. Може би всеобщото прехласване по нея ми е повлияло , а и да си призная честно не харесвам особено корицата .. няма конкретна причина за това просто .. нещо в нея не ми допада.Но пък всичко останало в самата история ми хареса на 100 %.Усещам ,че следващите книги ще са дори още по- интересни , тъй като има да се разплитат доста мистерии и загадки , а да не забравяме и изгубената магия.

End Of Summer Book Tag

За съжаление лятото е вече към края си ,макар че все още се радваме на топло и хубаво време , а този таг е напълно подходящ за настоящия момент. Много благодаря на Melly c ,че ме е тагнала и макар с малко закъснение ми беше доста интересно да го направя.Ето ги и въпросите:)


1. Изгревът на лятото: Книга, която нямаше търпение да прочетеш през лятото.
Може би нямах търпение за прочета Перфектна химия на С. Елкелес както и останалите две от поредицата. Бях чела много добри отзиви за книгите и определено те се оправдаха.

2. Прекалено топло, за да изляза: Книга, заради която прекара целия ден вкъщи.
Тъй като много исках на завърша Лукс поредицата на Дж.Л.Арментраут последните две книги Основа и Отпор определено ме държаха будна до късно и не можех да се отлепя от тях.

3. Летен плажен бар: Най-динамичната и пълна с обрати книга, заради която би избрал да прекараш вечерта вкъщи, вместо да излезеш с приятели.
Тук отново ще посоча отново финалът на поредицата Лукс на Дж.Л.Арментраут 

4. Лeтен road trip: Книга, която чете в колата по време на път/ по време на ваканция.
Четох с огромен интерес Скотланд стрийт - С.Йънг  , Перфектна химия - С. Елкелес , Ад - Дан Браун 

 5. Студена лимонада: Книга, чието начало не хареса, но в която постепенно се влюби.
В тази категория не мога да посоча конкретна книга. Това лято прочетох доста хубави и наистина интересни книги, а тези ,които не са ми допаднали много са посочени по долу.

 6. Охлаждащ Starbucks: Книга, подходяща повече за студени пролет, есен или зима.
Със сигурност това е Снежния човек на Ю Несбьо.Аз съм почитателка на този жанр и мога да мета такива книги по всяко време , но предвид заглавието на книгата ,може би четейки я , когато навън се сипе сняг щеше да ми въздейства още повече.


 7. Слънчево изгаряне: Книга, която прочете през лятото и определено не ти хареса.
Тук ще посоча две книги , за които не мога да кажа категорично ,че не са ми харесали , а може би просто очаквах повече от тях.Това са Прикачен на Р.Роуъл и След теб на Дж.Мойс 

 8. Слънчасване: Книга, от която очакваше повече и ти беше трудно да завършиш.
За съжаление това беше Прикачен на Р. Роуъл. С нетърпение чаках да прочета нещо от авторката и ,когато книгата излезе веднага си я взех. Може би очакванията ми бяха прекалено големи , но ... определено не ги оправда и не останах очарована от историята разказана от авторката. Разбира се това не означава ,че няма да дам шанс и на някоя друга книга на Р. Роуел , но със сигурност ще е по- нататък.„

9. Диня и пъпеш: Книга, която ти разкри сочни тайни и те остави без думи.
Книга ,която ме остави без думи за мен това лято беше Ад на Д.Браун.Започвайки я изобщо не знаех какво да очаквам , но историята определено ме накара да се замисля за доста неща както и финалът на книгата. 

10. Дъжд и хамак: Любимият цитат, който прочете и който те кара да философстваш.
За съжаление май  не се сещам за такъв цитат , а и напоследък нямам много време за четене , а какво остава за отбелязване на определени цитати ::)

11. Златно слънце: Най-слънчевата, усмихната и лятна корица, на която попадна.
 До целунеш ангел на С.Е.Филипс , както и Сърца за разбиване на А.Новак. И двете корици определено ме зареждат с много летни емоции.



















12. Лятна любов: Книга, която би препоръчала отново и отново, заради емоцията, която носи.
Със сигурност не е само една. Харесах много Да целунеш ангел на С. Е. Филипс , поредицата Перфектна химия на С.Елкелес .

13. Залезът на лятото: Книгата, с най-красивия финал.

Не знам дали е най-красивият финал , но на мен страшно много ми хареса и се радвам ,че завърших книгата , а с нея и цялата поредица. Говоря за Принцеса с часовников механизъм на К. Клеър.Определено финалът беше различен и супер интересен.


Радвам се ,че направих този таг , с оглед на заминаващото си лято.До известна степен това ме натъжава  , тъй като следва есента и зимата и съвсем скоро още една календарна година ще отлети.....

Ревю : Снежния човек - Ю Несбьо


Издателство : ЕМАС
Година на издаване : 2013г.
Брой страници : 504
Цена : 18.00лв.
Резюме: 
Антигероят Хари Хуле, полицейският инспектор на международно признатия крими-автор Ю Несбьо, се завръща в смразяващ трилър, който ще го приближи до ръба на лудостта.
Осло през ноември. Паднал е първият сняг. Момче на име Юнас се събужда през нощта и открива, че майка му я няма. Поглежда през прозореца и вижда на студената лунна светлина снежния човек, който по-рано същата вечер се е появил необяснимо в двора им. А около врата на снежния човек е увит розовият шал, който детето е подарило на майка си за Коледа.
Хуле прозира връзка между заплашително писмо до него и изчезването на майката на Юнас, вероятно и на още дузина жени, потънали в неизвестност все по първи сняг. Със задълбочаването на разследването усещането му, че е пионка в ужасяваща игра, става все по-осезаемо, а убиецът създава и постоянно променя правилата.

Бях си обещала тази година да успея да се запозная с творчеството и на този автор  и ето , че го направих.Не крия любовта си към криминални трилъри  и дори леки ужаси  стига да са написани добре , а относно  скандинавските автори  определено съм чувала само хубави отзиви .Голяма фенка съм на Крис Картър , а вече и на Ю Несбьо.От доста време слушах за неговия „снежен човек“ и накрая реших  да видя толкова ли е страшен в крайна сметка.Да си призная очаквах книгата да преобърне тотално представата ми за снежните човеци и вече да гледам на тях с друго око както е с клоуните например , но определено не успях  да се изплаша чак толкова .За сметка на това играта с психиката на читателя беше страхотна.
Прословутият инспектор Хари Хуле е от типа гениални умове , който  носят своите пороци и проблеми от миналото.Поведението им на моменти граничи с лудост , но в крайна сметка те винаги се оказват прави ,дори и с най- налудничавите си предположения. Това май се е превърнало като някакъв стереотип за всички подобни крииминални трилъри. И въпреки това старши инспекторът ми стана доста симпатичен и бях убедена ,че нищо няма да убегне на проницателния му ум.

Нека поговорим малко и за самия случаи. Вилнеещ сериен убиец , който някак си е останал незабелязан до сега и който убива жени по особено жесток начин.Авторът не описва особено подробно самият акт на убийството ,но  състоянието , в което са намерени телата е достатъчно красноречиво.На моменти действието прескача от миналото в настоящето  опитвайки се да ни насочи към самоличността на престъпника , но поне на мен  това изобщо не можа да ми помогне . Смених предположенията си за извършителя около  10 пъти.Признавам си ,че верният отговор ми се прокрадна в съзнанието само за секунда , но реших ,че не може да е това.
Катерине Брат –красивата и новоназначена разследваща , която  е изключително умна и находчива и в крайна сметкка се оказва ,че между нея и Хуле има доста допирни точки . През цялото време усещах ,че в нея има нещо гнило ,но не бях сигурна какво.
Хареса ми това ,че второстепенните герои са много добре изградени като характер и образи.Всеки от тях има своите слабости и недостатъци и пази тайни от миналото благодарение на които достигаме до истината.
Реално няма как да коментирам действието без да  разкрия част от заподозрените или да пусна някои спойлер , но в крайна сметка авторът толкова умело ни оплита в мрежите си , че наистина е забележително  как е построил един  такъв  многопластов сюжет ,където нищо не е такова каквото изглежда.
Хареса ми фактът ,че макар да има своите проблеми , Хари все пак има и жена която обича и макар да не са заедно все пак  той е изживял по някакъв начин тази емоция.Може би трудната му професия и непрекъсната ангажираност са го лишили  от възможността  да има нормално семейство , но все  пак е имал нещо близко  до това в лицето на Ракел и Олег.
В заключение мога да кажа ,че на  всеки фен на този жанр това  четиво ще се хареса със сигурност.В  книгата има дълбок умисъл  и всяка едно действие е породено от нещо друго , нещо още по –дълбоко скрито.Смятам ,че обемът на книгата е напълно нормален за подобен  тип история  и определено ,ако си падате по подобни  сюжети ще останете доволни.


Ревю: Да целунеш ангел - Сюзан Елизабет Филипс

Издателство : Ибис 
Година на издаване : 2016г.
Брой страници : 344
Цена :13.90лв
Резюме: 
Дейзи Девро, разглезената богаташка дъщеря на известен дипломат, има пред себе си точно две възможности: или да отиде в затвора, или да се съгласи на уреден от баща й брак.
Aтрактивният, но лишен от чувство за хумор Алекс Марков няма никакво намерение да се съобразява с новоизпечената си съпруга, свикнала на разточителен и ексцентричен начин на живот. Той я изважда от обичайното й обкръжение и я замъква в очуканата си каравана на пътуващия цирк, на който е управител. Алекс е сигурен, че тя няма да издържи дълго, особено при страха й от животни, дори от безобидни кученца и котенца. А какво остава, ако трябва да се грижи за слонове и тигри...
Но онова, което Алекс не подозира, е, че в лицето на уж лекомислената Дейзи е намерил достоен противник – тя е точно толкова твърдоглава и горда, колкото и той…


 Тази книга беше първата ми среща със стила на авторката и определено няма да е последната.От години слушам за книгите на Сюзан Елизабет Филипс , но незнайно защо мислех ,че са някакви повърхностни и предвидими любовни истории , които няма да задържат интереса ми.Не мога да кажа за другите книги на авторката , но тази определено задържа интереса ми. Харесах абсолютно всичко в историята и за мен тя беше страшно увлекателна и различна.Това може би се дължи на факта ,че по голямата част от действието се развива зад кулисите на цирк "Братя Куест. До сега не бях чела подобна книга и много ми допадна как авторката ни позволява да надникнем зад завесата и да видим реалността в цирка . Отвън всичко изглежда красиво и  забавно , но отвътре ситуацията е малко по различна. Зад всяко едно изпълнение или номер  се крият много часове на тренировки и упражнения , много усилия , нерви и болка.
Друг важен за мен момент беше казусът с цирковите животни. Те носят най- голяма радост на деца и възрастни . Всеки отива на цирк ,за да види забавните маймунки , коне и понита , да се качи върху камила или слон и да види страховитите диви зверове като лъвове и тигри.Но погледнато от другата страна тези животни са изтърпели множество мъчения , за да усвоят номерата ,които публиката аплодира. Освен ,че са откъснати от естествената си среда , те не са оставени да си живеят спокойно както в зоопарка например , а са подложени на непрекъснато местене от едно място на друго и ежедневни упражнения с цел научаването на все по нови и интересни номера а скачането през обръчи или бягането в кръг със сигурност не са в природата на един лъв.

Дейзи (Теодосия) Девро - според описанието тя е доста разглезена и превзета , но да си призная на мен хич не ми се стори такава - дори напротив.Майка ѝ е била известен модел , а мъжете са били слабостта ѝ , така че Дейзи е израсла в една не много подходяща за дете среда и това определено е оказало влияние в по нататъшното ѝ развитие и поведение. Според баща ѝ тя е зле образована и невъзпитана , но той не е положил никакви усилия да я опознае и да прекара малко време с нея , за да разбере каква дъщеря има.Първоначално идеята за уредения ѝ брак с напълно непознат ми се стори доста абсурдна ,но в крайна сметка зад това се крият и други подбуди.В края на краищата  Дейзи се омъжва за напълно непознат циркаджия ,който я отвежда в мръсен и очукан фургон , където трябва да прекара следващите 6 месеца.
Алекс Макров - той е вечно намръщен , по лицето му няма и следа от усмивка и има изключително развито чувство за справедливост. Съгласява се на този абсурден брак , тъй като дължи услуга на бащата на Дейзи  и е решен да изпълни уговорката като постави съпругата си във възможно най-лошите условия за живеене. Алекс е имал доста труден живот и това е оставило своя белег върху нето. Той е убеден ,че никога няма да е в състояние да обича никого било то жена , съпруга или дори собственото си дете и затова е категоричен ,че не иска деца.Той е управител на  цирка и същевременно изпълнява атрактивен номер с камшици ,яздейки кон. Отношенията му с Дейзи не започват особено добре , а й той има доста травми от детството и проблеми с доверието ,но постепенно започва да  омеква и да осъзнава ,че се влюбва в съпругата си и това го плаши до смърт.

Шаба Куест - собственичката на цирка ,известна с изпълненията си на трапец , но вече преминала разцвета на младостта си. За нея е от изключителна важност мъжа до нея да е с цирково потекло от няколко поколения , а Алекс е точно такъв. Освен това той е и всичко ,което тя иска от едни мъж и това довежда до бурната любов на Шеба към него.Общо взето никак не харесах образа ѝ.  В крайна сметка тя е една застаряваща и самотна циркова артистка ,която цял живот е преследвала мечтата си , а сега не ѝ е останало нищо и това сякаш я е озлобило.

Хедър -  тя е младо и неопитно момиче , дошло да живее при баща си и двамата си братя , който са известни циркови артисти , но за съжаление на нея цирковите номера не ѝ се отдават толкова лесно.Тя отчаяно търси любовта на баща си ,но намира само разочарованието му за това ,че не е достатъчно добра в изпълненията си.Макар на моменти да постъпваше лошо Хедър извървя дълъг път и определено израсна.
 Трябва да спомена и за прекрасните описания на С. Е. Филипс на животните от цирка  , на техните чувства и емоции  , на несгодите им и на нещата , който ги мъчат. Макар Дейзи цял живот да се е страхувала от животни , пък били те и малки кученца , попадайки в цирк ,тя няма как да не се сблъска с най разнообразни  животни.Първата ѝ среща с всяко от тях минава катастрофално , но тя в никой случай не се отказва .Нямаше как да не харесам Тейтър - малкото палаво слонче , което се превръща в неотлъчен спътник на Дейзи навсякъде или горилата Глена , която жадува за малко нежност.Не мога да пропусна естествено и Синджун - тигърът , с който Дейзи осъществява някаква странна и емоционална връзка. Сякаш тя единствено в целия цирк разбира колко нещастен е той , вижда ,че клетката му е ужасна или ,че има нужда от ободряващ душ или просто иска да си поиграе с нея ,тъй като все пак е едно голямо коте. Може би никои не е в състояние да разбере тази странна връзка , но младото момиче знае ,че задачата ѝ е да помогне на стария тигър.
Връзката на Дейзи и Алекс не е никак лесна. Всеки от тях носи своето бреме от миналото , но докато сърцето на момичето е широко отворено за любовта , то това на Алекс сякаш е здраво заключено.Докато за Дейзи бракът е нещо свещено , то за него това е просто една сделка , уговорка ,която трябва да изпълни , за да може след 6 месеца отново да е свободен. Имаше доста моменти , когато в стремежа си да да я отблъсне той я нараняваше , но тя се показа като доста силен характер , прозря какво се опитва да направи Алекс и продължи да се бори за него.

Както казах и в началото книгата ми хареса и  то много. Имаше любов , напрегнати моменти , нежност и романтика.Всеки от героите беше по своему различен и интересен персонаж и  комбинацията от всичко това ми донесе много приятни емоции.