Ревю: Без Мерит - Колийн Хувър

Издателство : Ибис 
Година на издаване : 2018г. 
Брой страници : 276
Цена : 13,90лв.
Резюме: 
Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.
И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...
„Без Мерит“ е трогателен и въздействащ роман, който изследва пластовете от лъжи, които обвързват едно семейство, и силата на любовта и истината.
Тук ще откриете мнението ми и за други книги от авторката : Най- доброто в теб ,  Без ХоупЖестока любов , Споделени тайни , Девети ноември, Никога повече


Вече може да ме откриете и във Facebook

"Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава , е прошка."

Чела съм почти всички книги от авторката и определено "Без Мерит" е различна. Нагласата ми беше за романтична любовна история , а всъщност получих много повече от това.
Мерит е момиче , което отчаяно иска да бъде нормално и да расте в нормално семейство ,но съдбата и е подготвила изненада . Младото момиче обича да колекционира най- различни  трофей  и търсейки поредния  , среща Сейгън. Между тях веднага пламва искра и се заражда едно красиво чувство , но в следващия момент се оказва ,че те живеят в една къща и всичко жестоко се обърква. Мисля ,че в тази книга К. Хувър е заложила на странностите , пазенето на тайни и абсурдните отношения в семейството. Самата идея за семейство Вос е доста нетрадиционна. Всеки от членовете му си има странности , пази тайни и наранява останалите. Къщата ,която обитават преди е била  църква  , а обитателите ѝ нито са вярващи , нито са много праведни.
Противно на очакванията ми аз много харесах Мерит , симпатизирах ѝ дори когато правеше наистина големи глупости . Макар тя да има сестра близначка - Онър , двете се оказаха толкова различни и отчуждени . Всъщност именно отчуждението витаеше в цялата къща на семейство Вос . Всеки от тях пазеше тайните си и се изолираше от останалите , което в крайна сметка се оказа катастрофално.
К. Хувър отново не изневерява на себе си и за пореден път засяга доста сериозна
тема , а именно депресията  и социалната изолация. Някои хора все още не могат да проумеят , че да си депресиран е наистина сериозно състояние , а не просто нещо дребно и незначително . Други пък изобщо не различават симптомите на депресия и по този начин не биха могли да помогнат на себе си и на околните. Преди години не  се е обръщало чак такова внимание   на депресията като заболяване , докато  в последно време все по- често се говори  по темата и това е добре , тъй като това е лечимо заболяване  и всеки може да го преодолее стига да има сили и желание. 

Много се радвам ,че прочетох книгата , тъй като видях едно друго лице на К. Хувър , видях че тя може  да излезе от установените рамки  и да сътвори нещо различно и нетрадиционно , което да съдържа в себе си послание към  обществото и апел за борбата с депресията. 

Ревю: Сподавен писък - Анджела Марсънс

Издателство : Еднорог 
Поредица: Ким Стоун 
Година на издаване : 2018г.
Брой страници: 384
Цена: 17.90 лв. 
Резюме: 
Петима души са се събрали около плитък гроб. Изкопали са го заедно. Гроб за възрастен човек би отнел по-дълго време. Но в този безкръстен гроб ще лежи невинно дете. Над него тъмните силуети сключват своя договор – тайните им ще останат скрити, а договорът е подпечатан с кръв...
Години по-късно една директорка на училище е удушена в собствената си баня. Това е първото от поредица жестоки убийства, хвърлили мрачната си сянка над Средна Англия. Когато човешки останки са открити и в един запустял дом за изоставени деца, страшната тайна започва да надига глава. Инспектор Ким Стоун разбира, че преследва човек с изкривена психика, убивал безнаказано в продължение на десетилетия.
Труповете стават все повече, Ким трябва да спре убиеца, преди да е нанесъл нов удар. Но дали тя самата ще успее да се справи със сенките от собственото си минало, преди да е станало прекалено късно?
                                    
             Може да ме откриете и тук - Facebook
Тъй като обожавам да чета подобен тип книги винаги съм в търсене на нов любим автор изявяващ се в един от любимите ми жанрове и мисля ,че в лицето на Анджела
Марсънс открих именно това. Като се замисля много рядко попадам на криминални трилъри написани от жена (може би просто аз не съм чела много такива) , а още по рядко се намират и книги ,където главното разследващо лице е именно жена . Това веднага ме спечели ,  а самата Ким Стоун е истинско съкровище.  Въодушевлението ми от книгата е толкова голямо ,че дори не знам от къде да започна и как да си структурирам мислите . Все пак главното действащо лице е Ким Стоун и започвам от нея. До голяма степен образа ѝ разчупва някои от клишетата заложени в много книги от жанра, където главния разследващ страда от някакви зависимости , злоупотребява с алкохол и наркотици и на моменти е неконтролируем , но и се в писва в някои от тях , криейки тайни от миналото и водейки доста самотен живот . Хареса ми ,че голяма част от миналото на Ким се разкри в края на книгата и така разбираме през какво е преминала и с какви демони се бори. Освен това е хубаво ,че тя все пак има един наистина добър приятел - колегата ѝ Браянт , който винаги е готов да ѝ помогне. Радвам се ,че поне в тази книга няма някаква любовна нишка , тъй като според мен не би се вписала добре в създалата се ситуация. 
Самото разследване и описанията на случващото се бяха доста динамични , няма скучни и безинтересни моменти , а само още и още нова информация и още по- голямо желание от моя страна да продължа да чета. Определено "Сподавен писък" е от книгите , които си заслужават да бъдат прочетени на един дъх . Извършените престъпления и разследването им според мен имат и лека социална насоченост , тъй като наблягат на проблема с грижите за проблемни деца и как средата , в която растат се отразява на поведението им. Ким Стоун е твърдо решена да разкрие убиеца ,тъй като до известна степен е емоционално обременена и разбира голяма част от страданията , през които са преминали тези деца изоставени в институции и отритнати от обществото.
Финалът също е изграден много добре ,а изненадите за мен се оказаха цели две. Естествено по никакъв начин не се бях сетила за извършителя и как точно са се развили събитията , но накрая всичко излиза на яве и звучи достатъчно убедително и правдоподобно , а не скалъпено на бързо и претупано като в доста книги от жанра.С две ръце препоръчвам книгата на всички почитатели на  криминални трилъри, книгата определено е пленяваща , приковава вниманието , излиза от наложените стрериотипи и предоставя на читателя истинско удоволствие от прочетеното.

Ревю: Малкият антикварен магазин под Айфеловата кула - Ребека Рейзин

Издателство:  Сиела 
Година на издаване : 2018г.
Брой страници: 340
Цена: 14,90лв.
Резюме: 
Любов, ранени сърца, антикварни съкровища, Париж… остава само да си позволите да обичате отново… и да откриете щастието.

Анук умее да обича, да се отдава на сладката омая на споделената любов в най-романтичния град на света. Но когато един негодник ѝ разбива сърцето, тя се затваря в себе си и се отказва завинаги от мечтата да бъде щастлива.
Тя притежава малък магазин за антикварни предмети в близост до Айфеловата кула. Анук знае историята на всеки предмет, който е придобила, и внимателно проучва хората, които искат да купят някое от безценните ѝ съкровища. Магазинът ѝ е забранен за случайни туристи – тя е патриот и няма да позволи френската история да бъде отнесена и разпиляна по далечни земи.
В един момент затвореният живот на Анук се променя. От една страна, поредица от кражби на безценни произведения на изкуството я карат да се съмнява в своя близка. От друга, в живота ѝ се появява Тристан Блек, магнетичен американец с тайнствено минало и силен интерес към антикварните предмети. Едновременно страстно привлечена от него, но и разкъсана от подозрението, че той е може би крадецът, Анук трябва да се научи отново да се доверява и да живее истински.
А какво по-добро място от Париж да излекуваш душата си и да започнеш да обичаш отново?

Може да ме откриете и тук - Facebook

Любовта ми към Париж е безгранична (макар никога да не съм ходила ...) и споменаването на Айфеловата кула в заглавието на книгата нямаше как да не ме
привлече. А корицата е просто прекрасна . И така , с голям възторг и очакване започнах книгата и се настроих за много романтика , обиколки из Париж и забележителностите му и ощеееее романтика.  Но незнайно защо не получих нищо от изброеното . Може и проблемът да е бил в самата мен и в големите ми очаквания ,но да си призная останах разочарована от книгата. 
Ще започна със самите герои. Анук е собственичка на антикварен магазин в Париж и е вглъбена единствено в работата си и  нищо друго. След неуспешна връзка тя е силно огорчена от поведението на мъжете , разочарована е  от тях и е неспособна да се довери на никого .  Самият ѝ образ ми беше доста нереалистичен и някак си не успя да спечели симпатиите ми. Както подсказва и заглавието в книгата бегло се говори и за антики  и всякакви старинни предмети ,което на мен всъщност ми беше изключително безинтересно (наясно съм ,че това си е мой проблем ).  Макар Анук да успяваше да открие красотата на тези предмети и да им намери най- подходящите собственици през цялото време тя ми беше много посредствена и безлична .
Нямаше нещо отличаващо в образа ѝ , а по- скоро беше от типа наивни героини , който ти идва да убиеш.  Преминавам към сестрата на Анук - Лилу ,която е един от най - дразнещите персонажи , на които съм попадала. Пред нея Анук е направо цвете. Тя е  изключително безотговорно и вятърничево момиче , което се държи  все едно е на 10 години и не я интересува нищо освен нейното благоденствие. През цялото време се шляеше някъде без да върши нищо като в същото време се опитваше да дава глупави съвети на сестра си .  Накратко ще спомена и Тристан - красивият американец , който завладява сърцето на Анук .За мен той беше поредния нереалистичен персонаж ,който едва ли не се влюбва веднага в Анук и винаги се оказва на правилното място в подходящото време.Самата история около него беше леко загадъчна , имаше наченки на нещо мистериозно и интересно, но стигайки до финала отново останах разочарована . Смятам ,че авторката е трябвало да се постарае малко повечко , за да измисли нещо по - креативно и завладяващо  ,  а не сюжет изваден все едно от посредствен любовен филм , където накрая всичко се нарежда по прекрасен и нереалистичен  начин . 
 В крайна сметка дочетох книгата  надявайки се до последно ,че ще се случи нещо по-интересно , героите ще ми станат симпатични или поне финалът ще си струва , но уви не се получи. Може би не всяка книга ,където се споменава Париж е изпълнена с красота и романтика ,но все пак се запознах с нова за мен авторка и прибавих още едно заглавие към списъка с прочетени книги. 
Със сигурност книгата не е крайно лоша , чела съм и доста по - ужасни неща , но не е това ,което аз търсех и ,което би задържало моя интерес . До колкото знам има още две книги от авторката и всъщност са част от поредица истории развиващи се в Париж, но за сега не мисля да посягам към тях. Ще ми  е интересно да споделите впечатленията си от книгата или от авторката като цяло . Сигурна съм ,че ще има противоречиви коментари и на много от Вас им е харесала и ще се радвам всеки да сподели възгледите си

Ревю: Смъртоносно обаждане - Крис Картър

Издателство : Ера 
Поредица : Робърт Хънтър 
Година на издаване: 2017г.
Брой страници: 352
Цена : 16,00 лв.
Резюме: 
Той ще сбъдне най-зловещия ти кошмар

Таня Кейтлин се приготвя за спокойна вечер вкъщи, когато получава видео обаждане от най-добрата си приятелка Карън. Отговаря и... кошмарът започва. Карън е завързана за стол в собствената си дневна, със запушена уста. Дълбокият, дрезгав глас от другата страна й обещава, че ако затвори, ако дори погледне настрани от камерата, тя ще е следващата.

По време на разследването Хънтър и Гарсия попадат в кръговрат на злото. Преследват хищник, който дебне жертвите си в социалните мрежи. Изучава грешките им, предизвиква ги с тайни послания и се храни със страха им. Той едва сега започва...
Ето и ревюта на две от книгите от поредицата - Престъпен ум  , Скулптора  и Отмъстителят 
Това е осмата книга ,която чета от автора и вече определено съм свикнала със стила му на писане , похватите ,които използва ,за да изненада читателя и бруталността на
описаните сцени. И въпреки това книгите му винаги са ми супер интересни. Просто не мога да спра да чета , тъй като всичко се случва изключително бързо , във всеки един момент има ново разкритие и просто няма как да затворя книгата без да разбера какво ще стане. В "Смъртоносно обаждане " ставаме свидетели на серия жестоки убийства съпътствани с видео обаждания. Убиецът извършва престъплението пред свидетел ,обречен да гледа как негов близък човек бива жестоко убит . Идеята на автора е много добра и се опитва да ни напомни как понякога модерните технологии и социалните мрежи могат много да ни навредят. Представя ни действителността по един жесток начин и ни показва колко уязвими сме всъщност. 
Признавам си ,че на моменти прескачах детайлните описания на раните причинили смъртта или на самото убийство просто защото ми се струваха твърде отблъскващи  и противни , а и не исках да пресъздавам подобни образи в мозъка си .
Разбира се радваме се и на присъствието на Робърт Хънтър и колегата му Гарсия , които както винаги са страхотен екип и могат да разгадаят всяко убийство .Винаги ми 
е интересно и ,когато автора насочи погледа си към личния живот на главните герои и загатне леко какво се случва с тях.
С нетърпение очаквах да завърша книгата и да разбера кой е убиецът , но накрая някак не бях напълно удовлетворена от развръзката и от мотивите за извършването на подобни жестокости. Лично аз смятам ,че К. Кактър можеше да се постарае малко повечко и да сътвори нещо по - добро. Разбира се това не развали цялостното ми усещане от книгата  и мога да кажа ,че дори и след осем прочетени книги от автора , той определено има с какво още да изненада читателите си .