Ревю: Отровни думи - Луиз Пени

Издателство :Софтпрес
Поредица:Разследванията на инспектор Гамаш
Година на издаване:2017г.
Брой страници 472
Цена:16,99лв.
Резюме:
Хаос иде, стари друже... 

Четири кратки думи, които прогонват мира и спокойствието от Трите бора. В края на лятото идиличното селце, скътано в планините на Квебек, изпраща гостите си обратно в големия град и посреща септемврийския хлад. А с него и трупа на непознат старец. За ужас на местните тялото е захвърлено в любимото им бистро, собственост на симпатичния антиквар Оливие. Главен инспектор Арман Гамаш и екипът му от млади специалисти са повикани по спешност от Монреал, за да разплетат убийството на странника. 
В село, където всички се познават, никой не е виждал неизвестния мъж жив. Или никой не си признава. А малкото налични улики водят към един от най-уважаваните жители на Трите бора. 
Разследването на Гамаш разрива потулени тайни и безценнo съкровищe и го отвежда по-далеч от всякога. На другия край на континента. Какво общо имат със случая тотемните стълбове на индианците хайда и изящните дърворезби, сътворени от жертвата? Заплаха ли са семейство Жилбер, богаташите, преобразили до неузнаваемост старото имение „Хадли”? Опитният инспектор се изправя срещу мрежа от лъжи, за да намери път до истината, заровена в тъмните канадски гори.




Сигурно вече съм станала досадна с непрестанното хвалене на авторката и невероятните ѝ герои ,начело с инспектор Арман Гамаш , но и в това ревю няма да

спра със суперлативите.Тази книга определено беше по- различна от останалите четири , а на финала ми се искаше да се разкрещя на Л.Пени ,че не може да остави нещата така и трябва да ни разкрие всичко преди да съм се побъркала от любопитство и нетърпение.
Както вече сте прочели в резюмето новото  разследване се върти около непознат мъж ,за когото никой нищо не знае , а трупът му се озовава в бистрото на Оливие. Разследването се оказва доста тежко и всичко около случая е изключително неясно.Нещата се усложняват и  с участието на Оливие и познанството му с жертвата. Авторката доста е наблегнала на неговия образ и ни разкрива голяма част от тайните му. До сега познавахме Оливие като забавния и красив собственик на бистрото , който винаги е готов да се пошегува и да нахрани клиентите си с всевъзможни вкусотии.Освен това той е антиквар и високо цени всяка една вещ с история , която може да му донесе добри пари. До тук няма нищо чак толкова необичайно , но ровейки се в миналото му ,разследващите откриват доста пикантни подробности. В крайна сметка образа на Оливие е доста очернен в тази книги и от това никак не ми стана приятно , тъй като много го харесвам и съм свикнала да го виждам само в положителна светлина . Това е невероятното при Л.Пени  - героите и не са само добри или само лоши ... не всичко е черно или бяло.Затова те са толкова истински и пълнокръвни , тъй като наред с
положителните си качества и доброта те таят в себе си и по нещо тъмно и зло. Някои успяват да го прикриват , други го потискат , а трети не могат да го овладеят и губят контрол. Така се случват нещата и в реалния живот.
Клара и Питър Мороу са си все същите - мили , усмихнати и държащи на своите принципи . Именно това е на път да съсипе бъдещата кариера на Клара. Една морална дилема разяжда душата ѝ ,кара я да се замисли кое е по -важно  -личните интереси и стремежи или отстояването на мнението в името на приятелството. Това ме накара да се замисля как бих постъпила самата аз в подобна ситуация .... Честно казано .. не знам.

Радвам се ,че Рут Зардо често се появяваше в историята и със своите стихове ми даваше доста материал за размисъл, а патицата Роза е очарователна.Някои може да мислят Рут за побъркана алкохоличка ,но за мен е невероятно силен образ ,без който книгата просто
нямаше да е същата.
Идва ден и на новите герои -семейство Жилбер , които са се захванали с тежката задача да съживят имението Хадли и да го превърнат в хотел със СПА център.
Марк и Доминик Жилбер са изтощени от живота в големия град  , напрежението от работата и стреса и решават да започнат на чисто като вземат със себе си майката  на Марк -Карол. Тримата заедно успяват  да сътворят истинско чудо, превръщайки зловещото имение Хадли в невероятно , уютно и гостоприемно място.
В тази книга за разлика от предишните нямаме паралелно развиваща се история или сюжетна нишка около Гамаш , но пък имаме доста материал за размисъл.Авторката успява да разголи душите на героите си и да ни покаже какво се крие зад обвивката на всеки един от тях.Просто  няма как читателят да не се преоткрие в някой от образите , да открие сходни черти в характера , сходни страхове или дори сходни недостатъци.Всичко това  кара читателя трескаво да мисли докато чете  , да анализира , да размишлява. Това харесвам в историите  на Пени , че дори след като затворя последната страница на книгата дълго след това има върху какво да мисля и да се питам как ли бих постъпила самата аз в дадената ситуация. 
В заключение ще кажа ,че съм изключително впечатлена от книгата  и от майсторството на авторката и с интерес ще очаквам всяка следваща част  от поредицата за разследванията  на инспектор Гамаш .

Ревю: Камъкът на смъртта - Луиз Пени



Издателство: Софтпрес 
Поредица: Разследванията на инспектор Гамаш
Година на издаване:2016г.
Брой страници:384
Цена:15,99лв.
Резюме:
Лятoтo e в paзгapa cи и глaвeн инcпeктop Apмaн Гaмaш ce e oтдaл нa зacлyжeнa пoчивкa в yютнa плaнинcкa xижa, нeдaлeч oт идиличнoтo ceлцe Tpитe бopa. Издигнaтa нa бpeгa нa caмoтнo eзepo, нacpeд дивия кaнaдcки лec, „Maнoap Бeлшac” e пpиютилa нe caмo бpилянтния дeтeктив oт квeбeкcкaтa пoлиция и cъпpyгaтa мy, a и ceмeйcтвo Фини – зaмoжнa cтapa фaмилия, чиитo члeнoвe ca кoлкoтo oтблъcквaщи, тoлкoвa и интpигyвaщи в cвoятa пpoтивopeчивocт.
Ho бeзмeтeжнoтo cпoкoйcтвиe и пaлeщaтa жeгa ca пpoгoнeни oт cтpaxoвитa лятнa бypя, кoятo вpъxлитa xижaтa и ocтaвя cлeд ceбe cи тpyп. Cтpaннaтa cмъpт нa изиcкaнaтa и изтepзaнa Джyлия Mapтин – гoлямaтa дъщepя нa ceмeйcтвo Фини, paзбyнвa дyxoвeтe в лyкcoзнaтa xижa и мнoгo cкopo пepcoнaлът и гocтитe нa „Бeлшac” ca въвлeчeни в paзcлeдвaнe нa yбийcтвo.
Cлyчaят пoпaдa във вeщитe pъцe нa Apмaн Гaмaш, кoйтo e peшeн дa paзплeтe миcтepиятa c пoмoщтa нa eкипa cи oт млaди cпeциaлиcти. Cтapи тaйни и oжecтoчeни cъпepничecтвa ce пpoбyждaт пpeд oчитe нa пoлицaитe, a xижaтa e пълнa cъc зaпoдoзpeни...
Ето ревюта на предишните три книги от поредицата:

За мен това е четвърта книжна срежа с авторката  и отново ме остави изумена и пристрастена към историите на главен инспектор Арман Гамаш .Вече определено си мислех ,че Л.Пени ще се поизчерпи и самата книга няма да ми донесе такова удоволствие , ноооо за огромно мое  щастие историята беше още по-интересна от
предишните. Както сте забелязали от резюмето ,мястото на действие е променено и вече не се намираме в Трите бора , а в хижа Белшас заровена дълбоко в квебекската лес.През цялото време си представях тишината и спокойствието на това място , усещах аромата на прекрасната храна , мириса на цветя ,на трева и дървета.Мястото е описано като един малък рай и точно така го почувствах и аз.За съжаление хармонията на това чудно кътче е нарушена с извършването на едно почти невъзможно убийство.
А.Гамаш и съпругата му Рен-Мари са се отдали на заслужена почивка и искат да отпразнуват годишнината си , когато главния инспектор без да иска е въвлечен в поредното разследване с много неизвестни.Освен семейство Гамаш , другите гости на хижата са семейство Фини или по скоро Мороу. Да , не сте се объркали , същата фамилия като на Питър и Клара Мороу от Трите бора. Това всъщност е семейството на Питър.Ако трябва да съм честна трудно може да се нарече семейство , но все пак включва майката , двете сестри и единия брат на Питър.За съжаление между тях не цари топлота и  семейна идилия , а по скоро съревнование  , алчност , гордост и дори омраза.
Томас е считан за звездата на семейството ,сякаш е най-добър във всичко и непрекъснато съди останалите , но в действителност той всеки ден  сякаш носи маска ,за да покаже най-доброто от себе си , а останалото остава скрито.
Мариана за мен беше изключително странен образ.Единствено тя има дете ,което се казва Бийн и никой не знае дали е момче,или момиче. По този начин тя иска да накаже майка си ....Звучи странно нали. И все пак тази жена се оказа грижовна и мила
,макари  по малко странен начин.
Джесика - за нея научаваме много малко , тъй като тя рано напуска семейството и след дълги години на отсъствие едва сега се завръща за семейна сбирка .И тя като останалите се е нуждаела от любов и внимание от страна на родителите си , копняла е за тях , но в труден за нея момент те не са я подкрепили.
Питър- той вече ни е добре познат и все пак сякаш дълбоко скрито в него има нещо зло и тъмно . Не мога да  определя какво точно е то , но много често той е разяждан от вътрешни съмнения  и чудовището в него иска да излезе ,но до този момент Питър все още успява да го потисне , но не се знае до кога ..
Както и в предишните три книги ,така и в "Камъкът на смъртта "освен основната сюжетна линия свързана с разследване на убийство , ставаме свидетели и на малко по-лична история свързана с Арман Гамаш . Тук става дума за неговия баща Оноре и за миналото му ,което се отразява върху
сина му и дори върху внука му.Много харесвам тези допълнителни истории ,които надграждат образите на героите и ни показват нови черти от характера им. 
Не знам дали до сега съм го споменавала , но страшно много харесвам кориците на всички книги от поредицата.Много  по -красиви са от оригиналните  и по един тайнствен начин разкриват нещо важно за сюжета.
В заключение ще кажа ,че книгата ми достави огромно удоволствие , прочетох я на един дъх и нямам търпение за следващата (която вече дори започнах). Просто ,ако не сте чели нищо от авторката Ви препоръчвам да се докоснете до стила ѝ ,защото е невероятен.

Ревю: Толкова близо до хоризонта -Джесика Кох

Издателство : ЕМАС 
Година на издаване : 2017г.
Брой страници : 440
Цена: 16,90лв.
Резюме:
Най-силната любов. Най-силната болка. Една истинска история. 
Джесика е на седемнайсет, наслаждава се на живота и гледа напред в многообещаващо бъдеще. Тогава среща Дани - самонадеян двайсетгодишен красавец, роден в Атланта. С Джесика е свършено - тя лудва по него, но не само заради външния му вид. Около Дани витае мрачна тайна.

Постепенно момичето успява да надникне зад фасадата на младия мъж и да стигне до неговата същност. Отварят се бездни: Дани носи дълбока травма от детството и - далеч от близки и родина - се бори за нормален живот.
Въпреки всички трудности и противно на всякакъв разум, между двамата възниква и луда страст, но и дълбока обич. А при Дани не само миналото е мрачно. Белязано е и неговото бъдеще. Започва луда надпревара с времето...

Една история за приятелство, смелост, доверие и силата да се откажеш. Една истинска история от началото до края.
Първо искам да благодаря  на  Irein Books Blog  , че ми подари тази книгата и след като я прочетох оценявам още повече подаръка :)

Завърших книгата преди броени минути и все още не знам какво да кажа и как да реагирам. Да ,знаех какъв ще бъде финала , знаех че книгата е доста трогателна , знаех че е по действителен случаи , но въпреки това пак не бях подготвена да прочета и изживея тези  440 страници .
В това ревю няма да обяснявам на дълго и на широко за образите на героите , как те
са изградени  и колко добре е написано всичко , тъй като всичко е истинско ,независимо дали е хубаво или не .... независимо колко тъжно или нечестно е ..за съжаление това е реалността. 
Дани е невероятен чаровник с прекрасни сини очи и приключенски дух. Спортува активно , изявява се като модел  и живее на пълни обороти , тъй като осъзнава ,че живота е кратък и трябва да вземе максимума от него. Нямаше как да не харесам Дани ....самият факт ,че е преживял толкова много и въпреки всичко се опитва да води нормален живот ,буди възхищение в мен .Изисква се такава сила и воля,за да живееш със своята участ и да носиш кръста си , дори когато е почти непосилно . Но в един прекрасен ден в живота му се появява Джесика.
Авторката (и същевременно главна героиня в историята) също буди искрено възхищение у мен . Когато се запознава с Дани тя е една на 17. Едно обикновено момиче в тинейджърска възраст , което си мечтае за купони , момчета и пиене , а получава нещо съвсем различно. Изисква се огромна смелост ,за да разкажеш историята си пред всички , да разкриеш най- съкровените си мисли и чувства , да опишеш на читателя болката и скръбта през която си преминала.Определено всичко това ме караше да настръхна и да се питам защо животът е бил така нечестен.
Връзката между Дани  и Джесика е необикновена  ,бурна ,истинска , откровена и толкова красива.Те сякаш си принадлежат и нищо и никой не биха могли да ги разделят.
Друга будеща възхищение героиня е Кристина - най-близката приятелка на Дани. Тя също е преживяла кошмарни неща в детството си и е силно травматизирана от това  , но все пак е стъпила на краката си и се бори.Признавам си ,че в един  момент започнах да  я обвинявам за постъпките ѝ , за това което причини на Дани и Джесика ,за това че обърна гръб на всичко .
Те тримата изградиха невероятна връзка и сякаш поне за малко живееха в свои собствен свят ,без да се интересуват от чуждото мнение и предразсъдъци. Но в един момент този сапунен мехур се спука и всичко пропадна. 
"Беше прекрасно да усещам принадлежността си към тази малка общност. Чувствах се много добре , доволна както рядко съм била преди.Животът ни изобщо не можеше да се определи като безпроблемен ,бъдещето ни съвсем не беше розово, но и тримата бяхме решени да извлечем най-доброто.Докато бяхме заедно, нищо не беше в състояние да ни унищожи"
Щеше да ми е много по-лесно ,ако знаех,че всичко е една художествена измислица  ,
че просто авторката е доста идейна и леко  жестока към читателя , но за съжаление всичко е истинско. За мен книгата трудно попада в категорията автобиография , тъй като свързвам  подобни книги с по скучни и суховато написани истории за успеха на дадена личност  ,завършващи с щастлив край. За мен "Толкова близо до хоризонта" е по -скоро една изповед  на изстрадала и белязана душа , търсеща облекчение , разказвайки историята си . Не знам дали да препоръчвам книгата на всеки любител на любовните истории или драмите или какъвто и да било жанр , тъй като подобна история трудно би се категоризирала, но ако сте решили да прочетете книгата ,имайте предвид ,че след това дълго ще мислите за нея и  ще се питате защо живота понякога е толкова жесток.
"Не идвай на гроба ми ,няма да ме наримериш там.Прогони тъгата,студената земя не може да ме спре.


Ще се нося с ветровете,които идват при теб в летните дни, ще стигна до дъното на океана ,ще бъда вълната , която те носи към брега.


Ще съм най- ярката слънчева светлина,която ще гони мрачните ти мисли.Ще бъда във всеки глас ,който ти говори и те изпълва с надежда ...... " 

Ревю: Девети ноември -Колийн Хувър

Издателство: Ибис 
Година на издаване:2018г.
Брой страници: 308
Цена: 13,90лв.
Резюме: 
В деня, преди да се премести в друг град, Фалън среща Бен – млад талантлив писател. Ненавременно възникналото помежду им привличане ги подтиква да прекарат заедно последния ден на Фалън в Лос Анджелис и нейният наситен със съдбовни преживявания живот се превръща в творческото вдъхновение, което Бен винаги е търсил за своя роман.
На следващия ден всеки от тях продължава да живее своя живот, изпълнен с различни изпитания, но двамата се уговарят да се срещат всяка година, на една и съща дата. До деня, когато Фалън вече не е сигурна дали Бен ѝ казва истината, или е измислил идеална реалност в името на неочакван и драматичен сюжетен обрат.
Ревюта и на останалите книги от авторката : Без ХоупЖестока любов , Споделени тайни

"Съдба. Дума означаваща предопределеност.

Съдба.Дума означаваща обреченост"
Както сте видели съм чела и останалите книги на К. Хувър ,но с ръка на сърцето мога да кажа ,че тази ми хареса най- много .Това беше моят тип любовна история - доста нестандартна , истинска и на моменти дори жестока , но написана по уникален начин и правеща ни съпричастни с главните герои.Хареса ми това ,че в книгата не всичко се върти само около любовта между двамата главни герои , да те са основните действащи лица и естествено книгата е любовен роман , но въпреки това историята  ни учи ,че не бива да съдим хората твърде прибързано и ,че всеки носи своите белези -независимо дали са физически или не , дали са видими или не .... те са там  и малко или много влияят върху самочувствието и развитието на дадения човек.
Фалън  е била 16 годишна обещаваща актриса , която при инцидент бива
обезобразена от пожар избухнал в къщата на баща ѝ и това автоматично слага край на кариерата ѝ ,но и тотално срива самочувствието и увереността на момичето.Когато си на 16 ,лицето ти е осеяно с белези и  хората извръщат очи щом те видят това няма как да не се отрази  и на по нататъшния ти живот.Тук до голяма степен отново се засяга темата за това да си различен и по какъв начин те приемат околните. Всичко отклоняващо се от общоприетите норми е различно ,следователно е странни и дори плашещо.В случая на Фалън хората я гледат по скоро със съжаление , а доста често дори не искат да спират погледа си върху лицето ѝ. Но в един прекрасен девети ноември (дата съчетаваща в себе си доста събития) симпатично младо момче се вглежда във Фалън и дори и се усмихва и това поставя началото на необикновена връзка между тях. 
"Бяха ми нужни четири години да се влюбя в него. И само четири страници, за да го разлюбя."
Бен иска да стане писател. В началото знаем само това за него ,както и че има двама братя и майка му е починала.Почти през цялата книга фактите за него са оскъдни ,но това прави образа му още по-интересен. Бен веднага съзира красотата във Фалън ,но вижда и нейната липса на самочувствие и ѝ се притичва на помощ в подходящия момент. Това слага началото на странното приятелство между тях и идеята да се виждат само веднъж в годината и то на девети ноември.Не мога да разкрия всичко ,което двамата герои са преживели на тази дата , но определено е достатъчно ,за да служи за заглавие на книгата.
И така те започват да се срещат на всеки девети ноември и неусетно се влюбват , чакат с нетърпение да дойде уречената дата ,за да прекарат времето си заедно ,докато нещата не започват да се променят. Отношенията между Бен и Фалън търпят развитие ,всеки от тях иска най-доброто за другия и в този си стремеж вземат не дотам правилни решения. Ще кажа само ,че в книгата нямаше нищо излишно.Нито любовните сцени , нито романтиката ,нито драмата бяха в повече. Напротив , всичко беше премерено и написано с прекрасно чувство за хумор и препратки към някои банални сцени от любовните романи.
"Но този апартамент е прекалено удобен, а удобството понякога се превръща в препятствие,когато се опитваш да определиш своята цел в живота.Целите се постигат чрез преодоляване на неудобствата и упорита работа. Те няма да се постигнат ,ако се криеш на някое удобно и приятно място."

Историята дотолкова влезе под кожата ми ,че четейки последните 50 -60 страници аз плачех.Не съм от най- романтичните и емоционални хора ,но някак си почувствах историята на Фалън и Бен много осезаемо.Имах нужда да прочета цялата книга  на един дъх и да видя историята от всички гледни точки , да се уверя в чувствата на героите  и  да стигна до щастливия финал.
"Защото ,когато обичаш някого ,си длъжен да му помогнеш да открие най-добрата част от себе си"
Толкова много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност , че чак нямам думи. Продължавайте да издавате такива невероятни книги!

March Wrap Up & April TBR

Март месец с основание е наричан женския месец , не само заради празниците , а и заради променливите му "настроения" Тази година напълно се убедихме в това. Един ден беше +20
градуса , а на следващия валеше сняг :Д. Е , в крайна сметка пролетното време вече дойде , женския месец си отиде и е време за месечната равносметка. Отново успях да прочета 4 книги като три от тях са част от поредица. Ето ги и тях.

1.Двор от ярост и мъгла - С.Дж.Маас 
Мисля ,че е излишно да казвам каквото и да било за книгата и самата история , тъй като всичко написано от авторката си струва да се прочете. Ако искате тотално поглъщащо и обсебващо четиво  ,което няма  да ви омръзне въпреки обема на книгите, то тогава захващайте се с поредиците на Сара.

2. Парцалена принцеса -Ерин Уот 
Започнах книгата доста спонтанно , тъй като се нуждаех от малко почивка , разведряване и нещо супер леко и приятно. Зачетох като на шега Парцалена принцеса и ,ако имах повече време до вечерта сигурно бих я завършила. Историята  е изключително завладяваща, да доста е тийн , а на места не е много реалистична ,но понякога всеки има нужда от такива четива (или поне аз )

3.Стъклен принц -Ерин Уот 
Естествено продължих с поредицата и отново не останах разочарована.Историята се развиваше ,героите претърпяха доста промени и нещата станаха още по заплетени и объркани.

4. Пясъчен замък -Ерин Уот 
 И така дойде ред и на третата книга слагаща край на историята на Ела и Рийд. Доста неща се случват в тази малка книжка , но в крайна сметка всичко завършва добре.Определено бих препоръчала поредицата на почти всеки ,тъй като е супер лека ,приятна на места дори забавна ,чете се бързо и оставя след себе си приятно усещане.

По отношение на месец Април вече имам няколко набелязани и дори започнати книги. 
Първата от тях е Толкова близо до хоризонта от Дж.Кох .Чувала съм страшно хубави мнения за книгата и най- сетне реших да я прочета и за сега историята се очертава като доста ...тъжна. Другото започнато четиво е Нови 101 отбивки на Иван Михалев. Със затоплянето на времето започвам все повече да мисля за разходки и екскурзии , а книгата дава изключително много идеи за интересни места , някои от които дори не бях чувала.
Следващата книга на дневен ред е Девети ноември - К.Хувър .Всичко ,което съм чела до сега от авторката е било страхотно и вярвам,че и сега няма да ме разочарова.
А какви са вашите планове за Април ?

Ревю: Пясъчен замък -Ерин Уот

Издателство : Егмонт 
Поредица : Семейство Роял 
Година на издаване: 2017
Брой страници:392
Цена : 14,90лв.
Резюме:
Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.
Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.
Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...
А това може и да се окаже вярно.

Ревю на първата и втората книга от поредицата: Парцалена принцеса и  Стъклен принц 

Успях най- сетне да завърша  тази книга и да достигна до развръзката на историята. Ще започна с това ,че поредицата е изключително увлекателна , тъй като непрекъснато се случва нещо неочаквано ,което те кара да изпадаш в шок и да искаш да четеш още и още .Колкото до "Пясъчен замък " , книгата се приближаваше твърде много до сапунен сериал, (не казвам ,че е лошо ,тъй като като малка много ги обичах) През повечето време нещата бяха някак доста изкуствени . Да започнем с появата на Стив (уж мъртвия баща на Ела). Този човек беше изключително странна личност. В първите две книги всички говореха колко прекрасен човек е бил , колко близък е бил на семейство Роял , колко са се обичали и какви ли не неща , а в крайна сметка се оказа доста по-различен.Образът му беше изграден ужасно и твърде противоречиво. Така и не разбрах дали обича дъщеря си или на моменти просто приемаше като хоби това да баща. Освен това поведението му през повечето време беше абсурдно ... и като цяло не знам защо изобщо се появи този човек. 
Продължавам с убийството на Брук - тук май на авторите им е писнало от образа ѝ  , а и за да има малко повече драматизъм са решили да я "убият" и да обвинят Рийд (естествено ), за да може това да подложи на изпитание силата на чувствата на двама тинейджъри на 17 и 18 години , който все още не знаят какво искат от живота. Докато в първите две книги Рийд беше мъжкарят , който раздава юмруци и всява респект в училище , то тук беше някак мекошав  и хленчещ и вечно тичащ подир полата на Ела.
Образът на Ела май беше най- адекватен от цялата книга . През цялото време тя знаеше какво иска и как да го постигне и не се предаваше , просто за нея не мога да кажа нищо лошо.
Следващото още по-абсурдно нещо беше самото разследване на убийството на Брук. И  адвокатът за защитата на Рийд ,и  самите разследващи бяха толкова неправдоподобни. По време на цялото разследване те не успяха да открият друго освен видео запис от камерите в сградата и ДНК материал под ноктите на жертвата. Това беше всичко :Д  Но Ела реши да се намеси и за две минути успя да открие свидетел с лъжливи показания. Всичко това беше пълен смях.
А  финалът ...беше щастлив или поне за повечето герои. В крайна сметка беше ясно какво горе долу ще се случи и ми допадна развръзката.
От всичко прочетено до тук сигурно ще ме попитате защо изобщо съм довършила книгата , но истината е ,че въпреки всички тези недостатъци  все пак е някак странно увлекателна и приятна. Въпреки всичките тези нелепи неща ,  историята си има свои собствен чар , ако мога  така да го нарека и сякаш успях да загърбя негативите и да се насладя на историята.

Ревю: Стъклен принц -Ерин Уот


Издателство: Егмонт 
Поредица : Семейство Роял
Година на издаване:2017г.
Брой страници: 328
Цена: 14,90лв.
Резюме:
Рийд Роял има всичко – визия, обществено положение, пари. Момичетата от елитното училище копнеят да бъдат с него, момчетата искат да бъдат като него. Ала за Рийд нищо друго няма значение освен семейството му. До деня, в който се появява Ела Харпър.
Макар в началото да изпитва единствено презрение към нея, с времето Ела се превръща в център на живота му. Той иска да е близо до нея. Да я опази. Една глупава грешка обаче я отблъсква и отчуждава. В дома на семейство Роял настава хаос. Светът на Рийд изведнъж се срутва. Ела вече не иска да е с него. Тя заявява, че връзката им носи само нещастия. И МОЖЕ БИ Е ПРАВА...
Тайни, предателство, вражда. Рийд никога не се е сблъсквал с това досега. Ще може ли да си върне своята принцеса?
Ревю на първа книга от поредицата - "Парцалена принцеса"

Споменах ли вече ,че книгите от поредицата Семейство Роял за мен се оказаха доста пристрастяващи.Основни причини за това са динамиката в историята , чувството за хумор ,непрекъснатите обрати и съпричастността ,която изпитвах към героите.В "Стъклен принц" се докосваме и до гледната точка на Рийд . Някои от главите са от
негово име , а другите от името на Ела." Парцалена принцеса" завърши с бягството ѝ от имението Роял и от живота на момчетата. Очаквах да прочетем какво всъщност се случва с Ела след като отива на автогарата , хваща някакъв автобус и се покрива за около две седмици , но реално това  остава на заден пран и почти не се споменава какво е правила през това време. Факт е ,че напускането ѝ се отразява доста зле на всички ,особено на Рийд ,който общо взето през цялата книга все се извиняваше и съжаляваше за нещо.Ела го играеше наранена , предадена и недостъпна , а отношенията между членовете на фамилията Роял бяха ужасни .Неусетно младото момиче се беше превърнало в спойката на семейството и беше подобрило отношенията между тях, a внезапното ѝ заминаване допълнително внесе напрежение и смут. Естествено Калъм Роял не остави нещата така и се погрижи Ела бързо да влезе отново в "правия път", макар и с  малко радикални мерки.
В тази книга успяваме да вникнем до известна степен в тайните на Гидиън, но така и не успяваме да опознаем близнаците или Истън.(но пък за него има отделна книга ) Основното действие се върти около Ела и Рийд и тяхната драма като същевременно наблюдаваме и как Ела постепенно се приобщава в новата среда и  не се страхува да се опълчи на несправедливостите в училище. 
 Брук може би е най-дразнещото и противно същество в цялата книга.Любовницата на
Калъм , която се оказва ,че е спала и с Рийд е жена ,която не би се спряла пред нищо стига да се домогне до пари и власт. Тя е олицетворение на истинска златотърсачка без грам мозък, разчитаща единствено на тялото и красотата си , за да се докопа до някой мъж.
Трябва  да призная, че финала на книгата ме остави в пълен шок и за съжаление граничеше малко с латиноамериканска сериал  . Просто всички неща на куп бяха ...прекалени и изглеждаха малко нереалистично или поне за мен. Но от друга страна авторите определено са постигнали търсения ефект.Завършекът на книгата  оставя читателя развълнуван и тръпнещ в очакване какво ще се случи. За мое огромно щастие вече успях да започна третата книга и малко по малко разплитам загадките .А на пазара вече е  и четвъртата книга от поредицата - " Прокудена принцеса " , която е насочена към историята на Истън