Ревю:Златният мост -Ева Фьолер

Издателство: Ибис

Поредица: Пътуване във времето 

Година на издаване:2016г.

Брой страници:344

Цена:13,90лв.

Резюме :

Един магически мост. Една забранена любов. Един пътуващ във времето, заседнал във вековете. Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век - дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.

Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което ѝ съобщават, че той е заседнал в миналото - и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Тук ще намерите ревю на първата книга от поредицата - Гондолата на времето

След доста дълго отсъствие се завръщам с ревю на една доста приключенска и интригуваща книга , която успя да ме спечели  и пренесе в любимия ми Париж.Франция винаги ми е била слабост , а в тази книга се споменават доста забележителности и емблематични сгради в града на влюбените и това ми достави огромно  удоволствие. Но да преминем и  към самата история.Ако сте чели Гондолата на времето то вече знаете ,че пътуването във времето заема централно място в трилогията , а ако не сте я прочели все още ....не губете повече време и се впуснете в приключения заедно с Ана и Себастиано. В Златният мост отношенията между двамата главни герои са подложени на сериозно изпитание.Пренасяме се в Париж през 1625 година по време на управлението на Луи 13-ти и кардинал Ришельо ,който е решил да опозори кралицата. Много ми харесаха препратките към книгата Тримата

мускетари на А.Дюма, тъй като четейки историята имах чувството ,че съм в някаква приказка.Стилът на авторката е непретенциозен и лек , а книгата има за цел да ни забавлява без да ни впуска в някакви дълбоки размисли или да ни кара да си извадим някаква поука.Все пак става дума за двама младежи ,които се опитват да изпълнят мисията си и по този начин да съхранят естествения ход на времето без да има последици в бъдещето.

В образа на Ана определено има развитие ,тъй като в първата книга все пак всичко за нея беше ново и непознато ,докато тук тя вече е неясно със самото пътуване и с това ,че има да изпълни някаква задача освен спасяването на Себастиано. И тук тя среща приятели и съмишленици готови да и помогнат ,но и такива ,които няма да се поколебаят да я предадат.В нея още съществува една наивност и доверие в хората , които често ѝ вредят и я поставят в опасни ситуации. Въпреки това Ана получава възможността да се докосне до херцози и херцогини , балове ,мускетари  и дори до самата кралица.Сигурно е невероятно да си част от събитията ,за които си чел в учебниците по история.
През цялото време тя не се отказва от Себастиано , вярва в него и тай надежда ,че ще си върне паметта.Това е още едно доказателство за любовта им ,която се зароди в първата книга. Двамата определено са добър екип и лично аз доста им симпатизирам.

Себастиано или инъче казано мускетарят Фоскер  е изгубил паметта си и са му внушени спомени според които е един от доверените хора на кардинал Ришельо , а това автоматично го прави враг на Ана.Той не може да осъзнае истинската същност на кардинала и сляпо му се доверява , а в лицето на Ана вижда заплаха.И в тази книга не се разкрива много от същността на Себастиано , вярно е ,че книгата се разказва от гледната точка на Ана ,но все пак ми се искаше някак да вникнем и в мислите и чувствата на момчето.

Определено не мога да търся "кусури" и недостатъци на книгата , тъй като за жанра и аудиторията ,към която е насочена е просто прекрасна и с риск да се повторя ще кажа ,че все едно четях приказка и не исках тя да свършва.Разбира се финалът беше красив , нещата се наредиха по най-добрия начин ,всеки получи заслуженото си , а главните ни герои намериха време един за друг.

Корицата отново е великолепна и може би заради красивия син цвят я харесвам дори една идея повече отколкото корицата на Гондолата на времето.
В крайна сметка съм много щастлива ,че посегнах към поредицата и се осмелих да я започна макар и без високи очаквания.Авторката определено надскочи представите ми за вълнуващо пътуване във времето , а  това ,че всяка от книгите се развива на различно място за мен е огромен плюс.Повечето от Вас най-вероятно вече са се насладили на книгата и ще ми е интересно да споделите с какви впечатления сте останали от нея.

Read More

Ревю:Гондолата на времето -Ева Фьолер

Издателство : Ибис 

Поредица :Пътуване във времето

Година на издаване :2015г.

Брой страници :374

Цена:13.90лв.

Резюме:

Седемнайсетгодишната Ана прекарва лятната си ваканция във Венеция. По време на една от разходките си из града вниманието й е привлечено от червена гондола. Странно. Не са ли всички гондоли във Венеция черни? Когато няколко дни по-късно Ана посещава известната Историческа регата, в навалицата е бутната във водата и е спасена от изключително чаровно младо момче, което я издърпва в... червената гондола. И преди Ана да успее да слезе и да се върне обратно на кея, изведнъж въздухът около нея започва да трепти и светът пред очите й изчезва...

Когато идва отново на себе си, Ана разбира, че годината е 1499-а. Не й остава нищо друго освен да се справи със ситуацията, в която се е озовала. Но всеки един ден е истинско изпитание – без козметика, без топла вода и медикаменти и най-вече без връзка с интернет и любимия й айпод. Междувременно Ана търси начин да се върне обратно в настоящето и докато се опитва да разреши загадката около пътуването си във времето, непрестанно попада на Себастиано, мистериозното момче от гондолата. Скоро тя разбира, че озоваването й в миналото всъщност съвсем не е случайно... 

Пресъздавайки прекрасно живота във Венеция през XV век, подправена с романтика и поднесена с изключително чувство за хумор, историята ще ви завладее от първата страница и ще задържи интереса ви до последната.

Нямам особено голяма опит с книгите за пътуване във времето -чела съм единствено Друговремец на Д.Габалдон ,която е една от любимите ми книги и Пасажер на А.Бракен , която пък някак не ми допадна.Доста време несъзнателно отбягвах Гондолата на времето и то без видима причина  ,тъй като не знаех дори за какво става въпрос , но пък всички ревюта,на които

попадах бяха положителни . И така една неделна вечер я подхванах и .....бях очарована, наистина без да преувеличавам книгата ме спечели още с първите страници и това продължи и до последната.Бях изпаднала в нещо като читателски застои  и не знаех какво  точно ми се чете , но Гондолата на времето се оказа идеалната комбинация между фантастични елементи ,приключенски дух , исторически забележителности и лек любовен привкус.
Няма как да не спомена ,че атмосферата на книгата е толкова прекрасна и приказна.Все пак става дума за Венеция и то през 15век. Но когато едно момиче от 21 -ви век е изтръгнато от своето време и захвърлено през 1499г. то тогава ставаме свидетели и на доста комични ситуации.Не мога да не призная ,че авторката пише изключително леко и увлекателно и е успяла да представи изключително правдоподобно дори и най-абсурдните ситуации.
А сега е време да преминем и към самите герои.
Ана е въпросната героиня ,която прескача 510 години назад във времето и се озовава  в един непознат свят ,където трябва да използва нощно гърне , да носи неудобни рокли и да се примири с липсата на дезодорант и шампоан.Първоначалния шок сигурно наистина е ужасяващ и само като си представя как бих се чувствала аз в подобна ситуация направо настръхвам. От начало Ана отчаяно се опитва да разбере какво всъщност се е случило и най-вече как да се върне в 21 -ви век. Съдбата я  среща с Клариса ,чиито образ е доста

противоречив.В един момент тя предизвикваше в мен съжаление , а в следващия ми идеше да я убия. И въпреки това тя е едно доста чаровно момиче ,което внася  колорит в историята и чиято съдба  за мен се оказа доста интересна. И все пак Ана открива в нейно лице приятелка и довереница.
Себастиано е момчето ,което отвежда Ана в 15ти век и ,което може да я върне в нейното време.Искаше ми се авторката да беше разкрила малко повече от неговия образ.Реално ние не разбираме почти нищо за живота му извън пътуването във времето.
Любовните искри ,които припламнаха между главните герои бяха описани много нежно и деликатно ,без излишно преекспониране на чувствата и натрапване на любовните моменти ,които всъщност бяха доста малко.
Книгата е едно невероятно приключение ,което ни разкрива красотата на Венеция ,но и борбата за власт и надмощие. Освен това авторката е вложила и доста чувство за хумор при сблъсъка на епохите.За мен Ана е забележителна героиня .Образът и е изграден по много достоверен  начин и тя ми стана много близка до сърцето.Повечето подобни 17 -годишни героини ме дразнят с

поведението си в дадени ситуации , но поне според мен Ана постъпваше адекватно и разумно.
Самата идея за пътуването във времето също  е развита добре или поне за мен беше достатъчно ясно и достъпно разяснена.Нямаше неясни и объркващи моменти ,а само приключения и напрегнати моменти , които изправяха героите на нокти.
 С риск да се повторя отново ще кажа,че книгата е истинско откритие за мен ,толкова приятна ,зареждаща и красива. И като казах красива ...погледнете корицата -прекрасна е. Оригиналните никак не ми допадат ,но

българските са наистина вълшебни с червената гондола , Венеция на заден план  и главната героиня в красива рокля от 15 -ти век.
С огромно желание ще започна и втората част от трилогията ,а именно Златният мост и съм сигурна ,че ще ми хареса също толкова, колкото и Гондолата на времето.

Read More

September Wrap up& October TBR

Здравейте , 
есента настъпи с пълна сила и температурите навън са добро доказателство за това. Доста често свързваме дъждовните есенни дни с четенето на любима книжка на топло под одеялото и с чаша горещ шоколад в ръка , но за съжаление действителността е друга.  Всъщност трябва да ходим на работа/училище ,да мръзнем навън и да се крием от дъжда.  И все пак вечер,  в края на деня остава време и за четене. Този месец за съжаление за мен е истински провал, тъй като прочетох едва три книги. Не знам какво точно се случи ,но на моменти нямах и желание за четене. Но нека поговорим за самите книги:

1.Може ли да се срещнем отново? - А. Морган
Много приятна ,лятна и разтоварваща книга.Общо взето през топлите месеци прочетох доста подобни любовни  романи и странното е ,че не ми омръзнаха , а напротив, във всеки от тях откривам по нещо интересно и вълнуващо и ги чета с огромно желание. Историята на Бри и Никсън не прави изключение и се забавлявах много с нелепите ситуации, в които  изпадаха. Определено книгата ме спечели .

2.Летни дни и Летни нощи -под редакцията на С. Пъркинс 
Бях започнала книгата още през август и ми отне доста време да я прочета.Поне на този етап установих ,че разказите не са моето четиво и с някои от тях даже се поизмъчих , но имаше и добри попадения.Разбира се както подсказва и името , те са наситени с доста лятно настроение и любовни трепети и биха се харесали на доста

хора.

3.Бьорнстад -Ф.Бакман
Безспорно моят фаворит за този месец , а може би и за  годината. Сигурно вече съм станала досадна с това ,че говоря непрекъснато за любовта си към Ф.Бакман като автор и как харесвам всичко , което пише , но просто си е така . Не мога да си "кривя душата" за мен човекът пише уникално . Бьорнстад на няколко пъти почти ме разплака и промени представата ми за отборната игра и хокеят като спорт.

 Е това е  скромната ми равносметка за месец Септември и се надявам Октомври да е по-успешен.В момента съм подхванала Хулиган 57 на П. Дъглас , а днес започнах и Гондолата на времето на Е. Фьолер - май само аз все още не съм чела тази книга. Още ми е рано да си правя планове за други книги ,но искам да разнообразя малко стила и да прочета някое добро фентъзи или криминален роман, но ще видим.

Пожелавам Ви настоящия месец да е много успешен за Вас и да Ви носи много радост 

Read More

Ревю: Бьорнстад -Фредрик Бакман

Издателство: Сиела

Година на издаване:2017г.

Брой страници:

Цена: 16.90лв.

Резюме :

Какво означава един отбор за малък град насред гората?Какво означава спортът за едно семейство?Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?

Всичко. Означава чисто и просто всичко.

Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал – ако спечелят първенството, Бьорнстад отново ще получи шанс да се развива. Всички надежди и мечти сега лежат на раменете на шепа безстрашни тийнейджъри с пламък в очите.

И точно това напрежение избива в акт на насилие, който разтърсва всички. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, не отвежда вън от гората.

„Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от всичко.

Много е трудно да започна да пиша това ревю или да говоря каквото и да било за книгата.Няма как с думи да пресъздам емоцията ,която изпитах докато разгръщах страниците  , няма как да Ви предам болката която стягаше гърлото ми , няма как да Ви накарам да почувствате какво е хокеят в Бьорнстад и какво означава този спорт за група деца.
Чела съм и останалите книги на автора , но тази определено е по- различна.Разгръщат се по- сериозни теми ,  по -тъмни кътчета от душите на хората , по дълбоки проблеми.
Бьорнстад е малко градче сгушено в гората , където хората живеят  заради хокея.  Явно малките и самотни градчета са слабост на Бакман ,тъй като винаги успява да открие красотата в тях и  да ни ги покаже от доста различни ъгли. Хората са се научили да живеят в този малък град и да го обичат , тъй като са истински мечки , а Бьорнстад и  градът на мечките. Нищо не може да обедини хората така, както спортът. За по-голямата част от жителите , хокеят е работа , поминък , прехрана , страст , любов , жертвоготовност , смисъл на живота. Без хокея може би и Бьорнстад няма да го има , затова всеки едни от героите ще направи и невъзможното ,за да спаси играта , градът и самия себе си.

"Някои казват, че хокеят е религия, но грешат. Хокеят е вяра. Религията е нещо между теб и други хора, пълна е с тълкувания,теории и мнения.Но вярата ...тя е само между теб и Бог.Тя е това , което усещаш в гърдите си , когато съдията застане между двама нападатели в централния кръг ,когато чуеш как стиковете се удрят един в друг и видиш черният кръг да се плъзга между тях. Това е само между теб и хокея."

Всъщност главните действащи лица  са деца и може би  това прави историята толкова въздействаща. Всичко е пречупено през призмата на детското съзнание и е изкривено от болните амбиции и стремежи за успех. Хокеят  кара тези деца да порастват твърде бързо , дава им  много ,но им отнема още по-много. Този спорт ги изгражда като личност  и създава в тях отборния дух , научава ги ,че е важно да бъдат част от нещо , да

се приобщят към групата и да подкрепят отбора , но в един момент това им изиграва лоша шега. Наред с това хокея им отнема толкова много часове на усилена подготовка и тренировки в замяна на един звезден миг. И ,ако имаш късмета някои да те забележи тогава можеш да получиш шанс и да постигнеш нещо , но ако не успееш .... просто се надяваш да получиш работа  в местната фабриката и да забравиш за хокея. Тъй като лично аз не съм тренирала усилено някакъв спорт ми беше много интересно да видя отблизо как се случват нещата , как години на усилена подготовка могат да изгубят значението си за едни миг  и как за също толкова кратък миг можеш да се превърнеш в звезда, но на каква цена ?
Няма как да не спомена част от героите дори с риск да разкрия малко от самия сюжет , но аз наистина започнах да живея с тези хора и да преживявам болката им.(да знам ,че звучи твърде клиширано и все пак това е книга , но е написана така ,че в един момент започваш да приемаш героите не просто като имена в книгата ,а като истински личности , в някои от тях се припознаваш , други намразваш , с трети плачеш , но виждаш нещата през техните очи.)

Кевин Ердал е звездата на отбора. Израсъл е в богато семейство, което спонсорира хокейния клуб и  се грижи синът им да е непобедим с цената на всичко. И въпреки това нито майката , нито бащата на Кевин ходят на мачовете му , той не получава поздравления от тях за победите ,нито дори прегръдка или целувка , но пък получава упреци ,ако загуби. Почти през цялото време ми беше жал за това момче , а в последствие и за майка му.

"От хората ,на които е дадено много, се очаква много"

Бени е най-добрия приятел на Кевин.Не е необходимо да си говорят много ,за да се разберат

един друг.Бени не е след най-добрите играчи , но без него мачът би бил изгубен. Привидно изглежда ,че семейството на Кевин доста се грижи за Бени помагайки му  финансово , но всъщност е точно обратното.

Амат е 15 -годишно дете надарено с изключителна бързина и перфектно зрение , което за една нощ ще се превърне в мъж, ще прави грешки ,но ще има  и смелостта да ги поправи. Забравих да спомена, че  Бьорнстад всъщност е разделен на две части -Възвишението и Низината и както подсказват и имената в едната част живеят заможните семейства , а в другата - бедните и различните. Амат е от Низината и е различен. Цял живот търпи подигравки и тормоз в училище , но за разлика от много младежи  , които се   пречупват пред цялата тази тежест ,той по-скоро се амбицира и не спира да тренира , а го прави още по-усилено. Това момче е изключителен образ ,който  израства много  и получава важен житейски урок , който ще помни цял живот.

"Не е трудно да се биеш.Просто е трудно да започнеш и да спреш. Но самият бой е инстиктивен.Сложното при насилието е единствено това да посмееш да нанесеш най-първия удар , и след като спечелиш, да се овладееш и да не нанесеш последния."

Бобо се превърна в един от любимите ми играчи от отбора. Той е огромен и здрав като скала , но все пак не е чак толкова добър играч  и най-вероятно няма да влезе в мъжкия отбор и за него това е последната година и последния шанс да  се докаже. Въпреки това прави избора си , заема позиция и гордо я отстоява.

Мая е дъщерята на спортния директор на клуба , която не е  фен на хокея , а на музиката. Тя намира спасение в свиренето на китара и забавленията с най-добрата си приятелка Ана.Двете момичета са като сестри и въпреки ,че са коренно различни те винаги успяват да намерят път една към друга. Но преди всичко Мая е един силен образ , който трябва да се изправи пред мечките на Бьорнстад , застрашавайки тяхното бъдеще , разрушавайки живота им и променяйки съдбата им.

"Дори да живееш  в град ,който през три четвърти от годината е покрит със сняг, пак изпитваш непоносим студ,ако стоиш в сянката на някой по.популярен от теб човек"

Има още доста герои , за които бих могла да пиша и говоря с часове , но ще  Ви оставя сами да се запознаете с тях и да надникнете в душите им. Образите на родителите в книгата са невероятни. Странно е да четеш за това какво се върти в главата на един родител и да правиш съпоставка със себе си и със своите собствени майка и баща.

"Омразата може да бъде силно стимулиращо чувство.Светът става по-лесен за разбиране и по-малко ужасяващ, ако разделяш всички на приятели  и неприятели,на добри и лоши, на ние и другите. Най-лесният начин да сплотиш една група не е чрез любов,защото любовта е трудна , поставя изисквания. Омразата е лесна"

 От тук на сетне следват моменти , който ще съдържат спойлери , така че ,ако не сте чели книгата по-добре  спрете

"Единственият начин да спре да се страхува от мрака навън е да открие по-голям мрак вътре в себе си"

Няма как да не зачекна и темата за изнасилването , която е главен акцент в книгата. Изисква се смелост от страна на автора да разгърне  точно тази тема и  обстоятелствата около нея. Като жена нямаше как да не се поставя на мястото на едно 15 годишно момиче и да се опитам да си представя ужаса от преживяното. За съжаление последиците от тези деяния доста често са незначителни и почти нулеви . Не знам какво е положението в Швеция ,но у нас е така.Реалната жертва се превръща едва ли не във виновник и изпитва срам , а истинския извършител  се опитва да убеди сам себе си ,че това не се е случило. Това е една доста обширна тема и няма как да се събере в няколко изречения , но Бакман е успял майсторски да представи различните гледни точки и да ни накара да се замислим върху доста неща.
В крайна сметка и с тази си книга Ф.Бакман успя да ме спечели категорично и да ме убеди в своя талант и уникалност. Единственото което не харесах в българското издание е корицата. Съжалявам , но за мен някак не отговаря на самата история и просто не ми допада , но на фона  на такава силна и емоционална история ,корицата е нещо незначително.
Както разбрах тази книга ще има  продължение и вярвам ,че издателство Сиела скоро ще ни зарадва с издаването ѝ.

"- така започват войните. Едната страна се защитава, на свой ред и другата трябва да се защити,след което започваме да бъркаме собствения си страх и техните заплахи.И накрая се избиваме. "

Read More

Ревю: Летни дни и летни нощи под редакцията на Стефъни Пъркинс

Издателство : Сиела

Година на издаване: 2016г.

Брой страници:472

Цена:14.90лв.

Резюме:

Може би е заради дългите мързеливи дни, а може би жегата прави всички малко луди. Каквато и да е причината, лятото е перфектното време за любов.

„Летни дни и летни нощи” съдържа дванайсет любовни разказа, написани от някои от най-популярните тийн автори, а подборът е на световната сензация Стефъни Пъркинс! Тези истории ще ви накарат да бленувате за разходки край морето по залез, за първи целувки и тръпка по цялото тяло, ще ви напомнят за ония мигове, в които дъхът е секвал и нищо, освен любовта, не е имало значение…

Решението е просто – грабвайте слънчевите очила, плажната чанта и тази книга!

Имате дванайсет прекрасни причини да се насладите на слънцето.
И да се влюбите.

Тези разкази са забавни, привлекателни, обсебващи и сладко-горчиви… прекрасна селекция от истории за горещи дни и летни любови!

1.Глава, люспи, език, опашка – Лий Бардуго  - 4 от 5 звезди :)

Не съм чела нищо от авторката и нямам големи впечатления за стила й на писане , но
краткия разказ ми допадна.Става въпрос за зараждането на една детска любов и прерастването й в нещо по -голямо и силно.

2.Краят на любовта – Нина Лакор - 4.5 от 5 звезди :)

Историята на Флора и Марго ми хареса изключително много , макар да беше намесена и геометрията :Д. Усещаше се романтиката и красотата съчетани с летен привкус.

3.Последна съпротива в „Синегор”  3 от 5 звезди :І
Този разказ ме остави с доста противоречиви чувства. Признавам ,че на моменти ми бе леко скучен или твърде объркан , а в средата стана доста шантав. И все пак идеята беше интересна макар и  клиширана до някаква степен , а образите на Кевин , Дани и Дейв допринесоха за динамичното действие.

4.Нездрави удоволствия – Франческа Лия Блок 3 от 5 звезди :І

Очаквах малко повече от този разказ. Тъкмо ,когато взе да става интересно , той свърши . Харесаха ми героите ,чиито имена са закодирани само с по една буква и представянето на първите любовни трепети и сексуални желания. Историята показва ,че не винаги нещата се случват по най-романтичния и желан начин и понякога преживяваме доста разочарования. Заглавието също е много подходящо.

5.След деветдесет минути завийте на север – Стефъни Пъркинс. 4.5 от 5 звезди :)
За първи път чета нещо от авторката и възложих големи надежди. Е , тези надежди определено се оправдаха. Стилът на писане беше много приятен и нежен , а историята доста романтична и добре пресъздадена. До момента това е любимият ми разказ от книгата , но ще видим и останалите.

6.Сувенири – Тим Федерле 4.5 от 5 звезди :)
Този разказ също се превърна в един от любимите ми . Да , историята е доста различна , но доста ме развълнува, предизвика в мен емоции , а след себе си остави приятно усещане.

7.Инерция – Вероника Рот 2.5 от 5звезди :І

Признавам си ,че този разказ някак си ме разочарова  или просто очаквах малко повече .Цялостната идея ми допадна , но в толкова кратък текст няма как да се разгърне целия потенциал на историята и не успя да ме заплени ,даже исках да го прочета по-бързо защото просто ми писна. Не усетих нито любов , нито  лятно настроение в разказа и определено го прочетох"по инерция" просто , за да мога да премина към следващия.

8.Любовта е последното прибежище – Джон Сковрон 5 от 5 звезди :)

За мен това беше най-прекрасния разказ от цялата книга. Беше написан много интересно и увлекателно и просто се влюбих в героите. Да си призная дори не бях чувала автора , но стилът му ми допадна и определено този разказ ще остане в съзнанието ми , а и за мен беше точно летен и разтоварващ.

9.Късмет и довиждане – Бранди Колбърт. 4 от 5 звезди :)

Това е може би още един от любимите ми разкази. Поднесен е много леко и авторът ни запознава плавно с историята на Рашида и Одри. Показва ни как едно сбогуване може да се окаже и начало на ново запознанство - един човек си отива ,за да се появи друг. В живота на човек доста често става така. Може би точно това ми хареса ,че историята носи един позитивизъм и в края на краищата всичко се нарежда.

10.Чисто нова атракция – Касандра Клеър. 4.5 от 5 звезди :)Това беше може би най-голямата изненада за мен , тъй като не съм чаааак катава фенка на К. Клеър и си мислех ,че разказа ѝ няма да ми допадне толкова много , но изненадата беше прекрасна.Чудесна история за мрачен и тъмен карнавал , където се случват странни неща , а в центъра на това попадат двама младежи ,които трябва да разнищят  всичко  и да доведат  историята до щастлив край.

11.Хиляда начина, по които всичко това може да се обърка – Дженифър Е. Смит 4 от 5 звезди :)

Този разказ беше на път да се превърне в един от любимите ми , ако не беше толкова кратък. Героите са доста интересни , темите , които се засягат -също ,но някак всичко приключи твърде бързо. Очаквах действието да се разгърне още малко ,но уви ...

12.Картата на мъничките съвършени неща - Лев Гросман 5 от 5 звезди :)

Още един любим разказ , който ще остане в съзнанието ми. Историята беше трогателна и красива ,без излишна драма и сълзи. Просто едно приятелство , една любов и различно поднесена история ,която ме докосна. Маргарет и  Марк са очарователни образи ,които търсят "мъничките съвършени неща " и неусетно откриват любовта.

Чела съм доста противоречиви коментари за този сборник с разкази и мнението ми е някъде по средата. Със сигурност мога да кажа ,че разказите са наистина много летни и зареждащи с положителни емоции. Имаше такива , които ми харесаха много , но и такива , които не ми допаднаха. Със сигурност разбрах ,че такъв тип кратки разкази , не са моето четиво, тъй като аз обичам да се задълбочавам в историята и да се привързвам към героите , а в рамките на 30-40 страници  това няма как да се случи.Въпреки това се радвам ,че прочетох книгата , тъй като от доста време си я бях набелязала , а и за мен беше нещо ново и непознато да чета такъв тип произведения.Със сигурност "Летни дни и летни нощи" оставиха в мен много хубав спомен за летни изживявания , забавни истории и любовни трепети.

Read More

The School Book Tag

Здравейте ,
днес е 15-ти септември и всички ученици се завръщат в класните стаи след дългата почивка , за да се заредят с нови знания , нови емоции и преживявания. За мен първия учебен ден отдавна е отминал , но ако можех да върна времето назад с удоволствие бих се върнала в старото ми училище , със съучениците и учителите. Няма нищо по -хубаво от това да си ученик и единственото ти задължение да е да ходиш на училище и да си учиш уроците. С право хората казват, че това са едни от най-безгрижните години ,така че ги ценете и им се наслаждавайте , тъй като после и да искате те няма да се повторят. И след това лирично отклонение и връщане в спомените ми e време да преминем и към самия таг , които ми се стори безкрайно интересен и тематичен ,разбира се . Видях го в блога на Melly K.  и реших да го направя. Чувствайте се поканени и Вие :)

А на всички ученици пожелавам на добър час :)

1. Математика - Коя книга те обърка до толкова, че те замая?

Тук не знам дали трябва да ме е замаяла в добрия или в лошия смисъл , но определено за мен беше объркваща Пасажер -А.Бракен. И преди съм споменавала ,че очаквах повече от книгата и на моменти това пътуване във времето доста ме объркваше.

2. Английски език - Коя книга има красиво писмено изразяване?

Повечето автори , чиито книги чета имат прекрасен стил на писане , но няма как да не спомена на първо място една българска авторка Ралица Генчева -Има ли по-рано от сега? , тъй като нейната поезия буквално докосна душата ми. Друга авторка ,която ми направи прекрасно впечатление е В. Е. Шуаб -Четирите цвята на магията. Книгата е написана по прекрасен начин и се превърна в една от любимите ми ,именно зарази стила на авторката.

 3. Физика - Кой е любимият ти герой с научно мислене?

Веднага се сещам за Робърт Лангдън ,от едноименната поредица на Дан Браун .Неговото мислене е не само научно , но и гениално.Естествено той е измислен художествен герои, но разсъжденията му винаги са логични , интересни  и добре обосновани.

4. Химия - Коя е любимата ти книжна двойка?

Подобни въпроси винаги са ме затруднявали страшно много, тъй като почти във всяка книга има някоя двойка , на която да симпатизирам.Последната такава беше от книгата Може ли да се срещнем отново? на А.Морган .

5. Биология - Кой е любимият ти герой?

Тук положението е почти същото  като с предишния въпрос.Харесвам много Кел от Четирите цвята на магията , Елин Галантиус от Стъкления трон ,  Уве и Брит-Мари  от книгите на Ф. Бакман и още много ....

6. Френски език - Коя е любимата ти чужда книга?

Тъй като сме в България понятието чужда книга е малко по-различно от това в Америка , но все пак ще посоча книгите на шведския автор Ф.Бакман .За мен той е истинско съкровище и  жадно попивам всичко , което  напише.

7. Изобразително изкуство - Съдил/ла ли си книга по корицата, дори и да не си искал/ла?

Много често ми се е случвало. Все пак човек възприема всяко нещо първо визуално и една красива корица няма как да не ме привлече както и обратното. Естествено това не е справедливо и се опитвам да се абстрахирам от мнението си за външния вид на кингата.

8. История - Коя е последната историческа книга, която чете?
Всъщност доста обичам историческите книги ,макар историята като училищен предмет да ми беше изключително омразна. За съжаление от доста дълго време не съм чела такъв тип литература.Последно  може би съм чела някоя от книгите на Ф. Грегъри , която много харесвам като автор и дори ми се иска скоро да прочета още нещо нейно.

9. География - Коя литературна дестинация би искал/ла да посетиш?
Твърде банално ли ще  е ,ако кажа Хогуърдс или Лагера на нечистокръвните от Пърси Джаксън. Друго място ,за което се сещам е някои от четирите Лондон-а от Четирите цвята на магията.

 10. Драма - В коя книга мислиш, че има прекалено драматичен герой?
Да си призная не мога да дам отговор на този въпрос , тъй като не се сещам за подобен герой. Може би ако дадена книга ми се е сторила твърде  излишно драматична просто не я чета . Не съм фен на твърде пресилените и твърде драматични неща.

Е ,това беше  от мен. Надявам се да Ви е било интересно и ,ако за вас първия учебен ден отдавна е отминал , то поне да сте  си припомните доброто старо време.Ако пък днес сте пристъпили прага на любимото си училище , честито :) Очаква Ви година изпълнена с много положителни емоции и забавления.Успех !


Read More

Предимствата на електронния четец

Здравейте ,
реших да напиша този пост доста спонтанно , тъй като напоследък още повече се уверих в удобството и предимствата на електронния  си четец. Да знам, темата за и против електронните четци е доста обширна и често дискутирана , хората редовно сравняват качества  и преимуществата на електронните и хартиените книги , но аз няма да правя съпоставки или да обобщавам кое е по -хубаво и кое не , а ще поговоря за положителните страни на електронния четец поне за мен и защо лично аз го предпочитам пред хартиената книга (това разбира се е  личното ми мнение и не искам да го налагам върху никого. )
Ще започна с първото и най-важно нещо за мен мога да чета на тъмно. В 80% от случаите аз чета вечер преди  да заспя и обичам да си легна ,да изгася лампата и да се приспя с книгата. С хартиеното издание това няма как да се случи ,тъй като би ми се наложило да чета на светната лампа ,която допълнително да натоварва очите ми .
Следващото нещо е размерът и големината на четеца. Когато чета в леглото или на дивана пак ми е много по-удобно да го държа с една ръка и само  с един пръст да сменям страниците. да не говорим за удобството при транспортиране. Едно е да сложа четеца в дамската си чанта , а съвсем друго е да се опитвам  да натъпча хартиената книга. Освен това има огровна вероятно да я повредя по някакъв начин -ъгълчетата да се прегънат ,смачкат или дори накъсат или да се изцапа с нещо, а четеца си седи на сигурно място в калъфчето си и така го разнасям в чантата си по цяла седмица.
И стигаме до поредното важно нещо Финансовата страна на нещата  По тази тема също се водят доста спорове , но от където и да го погледнем възможността да си свалиш книгата ,отколкото да дадеш 15- 17 лв.за нея (като съществува и реалната опасност тя изобщо да не ти хареса) си е доста по -рентабилна. Ако човек чете да кажем по 4 книги на месец ,които са по 15лв. това са едни 60 лв. на месец , които не всеки би могъл да отделя от бюджета си  или с тях да си вземе нещо по- необходимо.(поне аз съм на това мнение) Разбира се от време на време и аз си купувам книги , предимно от намаления , също така обичам да ги получавам като подарък

,така че и аз си имам известна колекция от книжки в къщи.

 И сега ще спомена няколко дребни преимущества , които също са доста важни .Например имаме възможност да си увеличаваме и намаляваме шрифта ,нещо много полезно за хора носещи очила.  Не са ни необходими книгоразделители или нещо друго за отбелязване , тъй като четеца запомня до къде сме стигнали. За мен е удобно ,че мога и да си маркирам цитатите от дадена книга , а не да се чудя с какви листчета  да ги отбелязвам.Също така четеца дава възможност да поберем огромен брой книги на такова малко устройство. И като стана дума за това колкото и да ми е хубаво в къщи да имам книги ,в един момент се оказва ,че няма достатъчно място за тях и етажерките се оказват малки ,а да не говорим, че събират и доста прах :Д
Е , това беше краткото ми мнение по въпроса. Не го налагам на никого и не казвам ,че съм права , но поне за мен е така . Естествено има доста привърженици на хартиените книги , които обожават аромата на нова хартия и усещането на докосват страниците(аз също харесвам всичко това), но за да мога да се потопя в атмосферата на книгата и да седна удобно да чета хартиеното издание ми е необходимо достатъчно време и спокойствие , с което да си призная не разполагам.  Затова вярвам ,че съвременните технологии доста ни улесняват и ни помагат . Все пак всичко се развива , дори и четенето на книги придобива нов облик. Ще се радвам и Вие да изразите мнението си по темата :)

Read More