Издателство:Егмонт
Поредица:Изборът
Година на издаване :2015г
Корици:меки
Брой страници:328
Цена:12.90лв
Резюме:
Преди 20 години Америка Сингър спечели короната и сърцето на принц Максън. Сега е време принцеса Идлин да открие истинската любов.През целия си живот Идлин е слушала приказки за това как са се срещнали родителите й. Винаги е смятала историята им за страшно романтична, без обаче да си фантазира, че би могла да се повтори някога за нея. Но животът на една принцеса не й принадлежи напълно и затова, независимо колко силно и отчаяно Идлин се опитва да отложи собствения си Избор, той е на път да се случи.Принцесата не очаква той да завърши като приказната любовна история на родителите й, нито пък вярва, че ще открие любовта. Но дали любовта няма да я открие въпреки всичко?
Когато реших да започна тази книга бях с много смесени чувства ,защото бях решила ,че няма да ми допадне.Все пак историята на Америка и Максън приключи щастливо и нямаше нужда от никакво продължение , но пък ми стана интересно как се е развил животът на другите герои след 20 години и започнах книгата.Сега смело мога да кажа ,че ми хареса даже много повече от предишните три книги.Не знам дали е защото ролите са обърнати - в случая принцесата си избира съпруг , а не принцът -съпруга, дали заради образа и характера на Идлин или защото героите вече ми станаха много близки , но историята тотално ме заплени.
Със започването на книгата четях жадно всяка следваща страница , защото чаках нетърпеливо да разбера как се е развил животът на моите любимци.Зарадвах се за Америка и Максън и техните четири деца както и за Марли, съпругът й и двете им деца.Стана ми жал за Луси и Аспен , които си нямат деца както и за Мей ,която не се е омъжила - нея си я представях лудо влюбена и щастлива с някои красавец .
Идлин е най-голяма от 4-те деца на кралското семейство и по право на нея и се полага короната , въпреки че е жена.Оказа се ,че макар да е принцеса тя е водила доста затворен живот.От малка е знаела какъв товар тежи на плещите й , подготвяла се е за момента , когато ще трябва да поеме управлението и заради всичко това сякаш не и е останало време за се забавлява истински и да мисли за други неща освен управлението на държавата.Самата идея за възраждането на Избора малко ми куцаше , той като доводите на Максън и Америка бяха ,че с това народът ще се разсее от проблемите си и няма да се бунтува , което за мен беше малко глупаво.Когато в едно общество има сериозни проблеми те надали ще се оправят с един конкурс за бъдещ принц, но все някак трябваше да прокарат идеята си и да накарат Идлин да участва.Лично за мен подобен начин за избор на жених би бил доста унизителен , а като добавим и
непрекъснатото наблюдение от камери навсякъде то това би се превърнало в същински ад.Самата принцеса отначало е ужасена от тази идея и е твърдо против подобни начинания , но след това се съгласява в името на народа и благополучието на страната си.Въпреки това тя е твърдо решена да не участва истински в Избора , а просто да превърне живота на момчетата в ад и да ги прогони.
Според мен тя просто се страхува и не знае как да подходи към тях . Не иска те да я отхвърлят и затова предпочита да го направи първа и да си придаде вид на строга и властна принцеса.
"Не съм нито обаятелна като теб , нито остроумна като Кадън , нито пък неустоимо темпераментна като Остън.В мен няма нищо специално "
Колкото и да е странно дори и тя на моменти се чувства несигурна и се страхува дали ще може да понесе целия товар на короната
Но все пак Идлин трябвада допусне някого да себе си и да се опита да опознае момчетата.
Изключително странно се оказа участието на Кайл - синът на Марли , в надпреварата , още повече ,че с Идлин се познават от деца , но не са в особено добри отношения. Въпреки това той се оказва момчето ,на което тя може да има доверие и да се обърне към него за помощ.Останалите момчета също се оказват доста интересни.Някои от тях се държат непринудено и шеговито с нея , други споделят истории от живот си , трети страстта към музиката.Всеки носи своя харизма и се оказва интересен за Идлин.
Бих казала ,че и на мен момчетата май ми станаха по интересни от момичетата в предишния Избор.Кайл изобщо не се оказа толкова ужасен за колкото го смяташе принцесата, а Ерик и Хенри ми станаха много симпатични. Хенри ме очарова с винаги милото си отношение, и се оказа такъв кулинарен майстор, че успя да разтопи сърцето на Идлин.Иън също е интересен персонаж ,но сякаш искам да науча дота повече за него, а Фокс бързо си спечели симпатиите ми най-вече с това ,че едно обикновено момче ,което помага на болния си баща и се труди усърдно за прехраната на цялото семейство.Второстепенните герои също са много добре изградени като персонажи. Арън - по-малкия брат на Иди със 7 минути е прекрасно момче и е упора на сестра си в трудните моменти.Доста често той вижда нещата много по трезво и разумно от нея.Самата тя смята ,че Арън би се справил по добре на престола от нея , но съдбата е отредила друго.
"Спри да държиш всички настрана, Идлин. Можеш да си едновременно смела и женствена. Можеш да управляваш нацията и в същото време да обичаш цветята. Най-важното: можеш да бъдеш и кралица, и съпруга."
Другите двама братя на Идлин също са страхотни -Остън и Кадън.Остън непрекъснато прави какви ли не пакости и забавлява всички.Много се радвам ,че Америка и Максън имат цели четири деца и ,че са толкова щастливи.Усеща се хармонията и уютът в тяхното семейство .
Мога със сигурност да кажа ,че това е едно достойно продължение на историята и дори за мен лично по-добро от предходните книги. Някои от читателите не харесват образа на Идлин , сравнявайки я с Америка , но за мен дори е по-добре структуриран образ от този на майка си.Вярно е ,че от нея лъха твърде голяма самоувереност , но вся пак тя ще бъде следващата кралица и е нормално да има самочувствие и да бъде силна личност .
"- Ти си Идлин Шрийв. Следващият владетел на страната и първото момиче, което ще я управлява само. Никой - казах аз- не е по-могъщ от теб."
Ясно си проличава ,че с времето всичко се променя и Идлин приема момчетата по друг начин и колкото и да не и се иска тя отваря сърцето си и приема мисълта ,че един от тях може да се превърне в спътник в живота й.
Излишно е да казвам ,че финалът ме остави с отворена уста и искам по-скоро да разбера какво ще се случи в следващата книга.
