Ревю:Кръвта на Олимп -Р.Риърдън

Издателство:Егмонт

Година на издаване :2014г

Корици:твърди 

Брой страници 504

Цена :19.90лв

Резюме:

Въпреки че героите от "Арго II" спечелиха много битки, все още не може да се каже, че са близо до целта си - да победят майката-земя Гея. Нейните гиганти се въздигнаха и са по-силни отвсякога. Трябва да бъдат спрени преди Празника на Надеждата, когато Гея планира да пренесе в жертва двама героя. Тя има нужда от тяхната кръв - кръвта на Олимп, за да се пробуди напълно. Независимо, че са страшно изкушени да отнесат Атина Партенос в Атина и да я използват като тайно оръжие, героите са убедени, че мястото й е в Лонг Айлънд, където може и да успее да предотврати сблъсъка между двата лагера. Така че Атина Партенос тръгва на запад, а "Арго II" - на изток. Боговете са безполезни, понеже все още страдат от раздвоение на личността. Съдбата на целия свят лежи на раменете на шепа млади герои. И да, те съзнават опасността, която ги чака в Атина, но нямат друг изход, освен да се отправят натам. Вече са дали твърде много свидни жертви. А ако Гея се пробуди, играта свършва.

Твърде неусетно и бързо стигнах до последната книга от поредицата Героите на Олимп и не мога да повярвам,че приключението свърши.
В тази финална книга героите предусещат колко малко време им остава , за да извършат подвига си и колко много неща трябва да свършат.Статуята на Атина Партенос трябва да бъде отнесена до лагера на нечистокръвните , а героите да стигнат до Атина  
С пренасянето на огромната статуя се заемат Нико , Рейна и тренер

Хедж.Удивителна е готовността на Нико да предприеме това унищожително пътуване ,за да помогне на гърци и римляни.Статуята трябва да бъде занесена в лагера на гърците именно от римлянин , а кой е по подходящ от римския претор Рейна.А ,за да пази героите с тях отива и тренер Хедж , който е готов да развърти бухалката си срещу всеки.В книгата са отделени доста глави на Рейна и сега по подборно може да се запознаем с нейния образ.Привидно тя изглежда доста студена и на моменти груба.Все още изпитва силно недоверие към гърците, но е готова да помогне в името на общото благо.
Нико - той отново е натоварен с изключително трудна задача.Пренасянето на статуята може да е смъртоносно за него и въпреки това , той е готов да поеме риска.Определено вече гледам с други очи на Нико след като разбирам каква болка носи той в себе си .Останалите герои поне си имат лагери , имат някаква

принадлежност ,докато Нико не принадлежи към никои лагер ,неговото място е в сенките, а негов другар е самотата.
Приключенията на Рейна и Нико ги сближават.Макар привидно да са доста различни , оказва се ,че имат и много общи неща.И двамата обичат да се справят сами с проблемите си и да не споделят , но в един момент те се разкриват един пред друг , споделят неща ,които не са казвали на никой друг. И двамата не са познали щастието от споделената любов и това им тежи , по този начин те взаимно си помагат .
Освен това по пътя си те срещат отново ловджийките и амазонките , Рейна се среща със сестра си Хила и се връща към болезнени спомени от миналото.Появява се и Брис Лорънс -новото попълнение в редиците на Октавиан

Останалите герои преживяват доста трудности по пътя си .Срещат се с богинята на победата Нике ,която трябва да победят (не звучи лесно , нали?).Появява се и богинята Кимополея готова да разруши Арго 2 и да убие Пърси.Героите се сближават още повече по между си.Пръси и Джейсън си разменят шеги , Лио и Пайпър се приемат като брат и сестра , Анабет и Пайпър са още по-близки , а Лио споделя най- великия си план с Франк и Хейзъл.

В послезната книга героите сякаш вече се разгръщат пред читателя в завършения си вид.Достатъчно пораснали и преживели твърде много неща ,те вече не са деца , а истински герои ,  който спасяват цялото човечество.

През цялото време тръпнех в очакване на голямата битка  с Гея и ме беше страх какво ще се случи.Всеки изигра ролята си във великото пророчество и допринесе с нещо за щастливия край.Имаше моменти ,който ме оставяха без дъх ,ситуации ,в който смъртта изглеждаше неизбежна, но накрая авторът успя да подреди добре нещата.

Наистина чувството е много странно ,когато завърши поредицата и знаеш ,че няма повече книги , няма да научиш какво още  ще се случи с любимите ти герои, но съм изключително доволна ,че прочетох поредицата и се насладих на това вълнуващо приключение.Препоръчвам  я на всеки търсещ нещо вълшебно  , забавно , напрегнато и интересно :)

Следва един спойлер ,в който ще изразя мнението си за финала ,така че ,ако не сте запознати с поредицата НЕ ЧЕТЕТЕ!!!


Спойлер !!!
Първоначално ми стана много гадно за Лио ,който направи най-голямата саможертва , а сякаш всеки път оставаше недооценен.Вътрешно се надявах да стане чудо и да се окаже жив , както и стана , но щях да се радвам много повече ,ако се беше завърнал заедно с Калипсо при приятелите си ,той като те продължават да се измъчват заради смъртта му, а и щеше да  е хубаво да запознае красивата Калипсо с  останалите герои.

Read More

Ревю: Домът на Хадес -Р.Риърдън

Издателство:Егмонт

Година на издаване:2013

Корици: твърди 

Брой страници :592

Цена:19.90лв

Резюме:

Злото настъпва. Анабет и Пърси, изглежда, са изгубени за всички и всичко в Подземното царство. Останалите петима герои трябва да преодолеят мъката си и да открият Портите на Смъртта. Ако успеят да пробият силите на Гея, а Пърси и Анабет - да оцелеят в Дома на Хадес, може би Седмината имат шанс да запечатат Портите от двете страни и да попречат на гигантите да въздигнат Майката Земя. Но, ако Портите са залостени, как ще се измъкнат Пърси и Анабет?

Ако не сте чели ревютата на първите три книги може да го направите тук 1,.2, 3, 

Тази книга е най-обемна от цялата поредицата книги и се случват толкова много неща ,че не знам от къде да започна.

В "Домът на Хадес" отново се срещаме със седмината си любими герои тръгнали към своя подвиг и следващи пророчеството .Но за нещастие те вече не са заедно.Пърси и Анабет са в Тартара , а останалите петима се опитват да достигнато до Епир.

И тук наблюдаваме бързо развиващо се действие , остроумни коментари и шеги от страна на героите и невероятни обрати.

Корицата много точно е представила Пърси и Анабет ,които се борят за оцеляването си в Тартара.Въпреки всичко те не губят надежда и се подкрепят един друг 

"Какво от това ,че бяха в Тартара? Какво от това ,че шансът да оцелеят бе едно на милион?Бе толкова щастлив ,че са отново заедно ,че едвам скриваше усмивката си ."

Принудени да пият от огнената река Флегенот, за да оцелеят те тръгват в своето приключение към търсенето на портите на смъртта.По пътя си  се срещат отново с титанът Япет или по известен като Боб ,който всъщност е добър титан и е готов да им помогне .Запознават се си с гигантът Дамасин , който учудващо също се оказва добър (явно в Тартара има и добри създания)Това по някакъв начин показва ,че винаги се намират добри създания дори и след гиганти и титани и ,че винаги е по-добре да играеш отборно , колкото повече, толкова по голяма е силата.
Определено образът на Боб е забележителен.През цялото време ми беше голям любимец заедно с малък Боб.Той показа по забележителен начин как едно зло чудовище може да се промени , той сам прави своя избор и иска да  е Боб , а не Япет.
Но най-голямата сила за Пърси и Анабет се оказва връзката по между им и тяхната силна любов.

"Всеки път ,когато почувстваше желание да се предаде, да рухне ида умре(тоест на около десет минути),той се протягаше и я хващаше за ръката, колкото да си спомни ,че в света има и хубави неща"

Тартара се оказва наистина изключително злокобно и страховито място , но нашите герои не се спират пред нищо ,за да достигнат целта си. Срещата им с Алхида също не протича по план, а и никога не можеш да имаш вяра на някаква си богиня.

 "Изглеждаше като човек ,умрял от глад - с подути колене и остри лакти,парцаливи дрехи и изпочупени нокти.Прах покриваше кожата и раменете й, все едно си е взела душ на дъното на гигантски пясъчен часовник"

На останалите шестима   герои също не им е особено лесно.Образът на Нико ди Анджело и  изключително противоречив,още не мога да преценя дали го харесвам или не.Привидно той изглежда твърде студен , безчувствен  и дори жесток.Преживял е твърде много неща , изпитал  е твърде много болка и това го е накарало да се затвори в себе си и да се изолира от външния свят.Може би в тази книга за първи път авторът разкрива нещо твърде лично за Нико.Историята с Купидон ми даде нов поглед над образа му и изяснява част от причините за държанието му.Хубаво беше ,че Джейсън е с него по време на това изпитание и го подкрепи след това , поне за малко Нико излезе от черупката си.
Но да поговорим за моя любимец Лио.Толкова се радвам как се развиха събитията за него в книгата.В един момент той попада на остров Огигия ,където среща Калирсо и от там нататък наблюдаваме един сериозен сблъсък на характери, но няма да издавам нищо повече.

Няма как да пропусна и тренер Хедж , който през по-голямата част от времето ме забавлява , а през останалата ,му се нервя ,че все проваля нещо.Но и при нето се наблюдава доста сериозно развитие в образа.

Действието в книгата на моменти наистина става доста напрегнато , особено към края ,когато Хейзъл и Лио са изправени през сериозно изпитание.

Всеки от героите израства по някакъв начин .Джейсън  открива своя път в лутането си в това дали иска да е в римския или гръцкия лагер .Макар да е претор в лагер Юпитер , той жадува за свободата ,която би  имал в лагера на нечисторкъвните.Пайпър вече съвсем не  е онова малко и сладко момиченце от първите книги , тя вече е овладяла до съвършенство силата на гласа си.Франк също идраства много и то не само на височина.До сега той все имаше съмнения как не  е достоен да е след седмината и как не е способен на нищо , но ,когато животът на Хейзъл е в неговите ръце ,това отприщва силата му и го прави непобедим. Хейзъл успява да овладее силата на мъглата ,което помага доста на нея и на приятелите й. За Лио авторът е подготвил малко по-различна промяна .А Пърси и Анабет преоткриват себе си по необикновен начин.Преживяното в Тартара никога няма да бъде забравено  и  ще им напомня през какво са преминали и колко силна  е връзката по между им.

Финалът и на тази книга остава доста отворен , има все още недовършени дела, с които героите трябва да се справят.Нямам търпение да започна следващата книга и същевременно ми е тъжно ,защото тя е последната от поредицата.

Read More

Сблъсък : Корици- Българска / Оригинална

Напоследък имаше няколко поста свързани със сравняването на кориците и май се заразих от там, а и винаги като чета някоя книга проверявам каква е и оригиналната корица.Е нека заедно разгледаме  няколко красиви корици :)

               

   Ще започна с една много актуална напоследък книга , а именно Гневът и зората 

Гневът и зората на Рене Ахдие
Тази книга също предизвика доста голям интерес с появата си.Когато  гледах оригиналната корица в клипчета в ю-туб  бях решила ,че много ми харесва , но сега сравнявайки двете корици ,май нашата ми  е по-хубава.От Сиела са запазили цветовете и стилът на корицата и определено са се постарали в  дизайна и.






Преминавам към още една книга , чието официално излизане се чака с огромно нетърпение от купища фенове .Става дума да Лейди полунощ на К.Клеър.От издателството максимално са доближила българската корица до оригиналната и все пак оригиналната ми харесва една идея повече от нашата.Просто американската е някак си по -мрачна и тайнствена и шрифтът на заглавието повече ми харесва.

Следващата книга също излезе съвсем на скоро и на мен много ми се иска да се докопам до нея -това е Сезонът на злополуките на Мойра Фоули- Дойл.Тук със сигурност ще похваля българската корица ,защото този капан за сънища ме спечели безапелационно.Освен това цветовете на българската версия ми харесват повече от оригинала.Браво на изд.Егмонт 





Тук не мога да си изкривя душата ,защото оригиналната корица ми харесва много повече.Става дума за Тези плитки гробове на Дж.Донъли.Българската корица ми изглежда някак си по детска ,макар че не отричам ,че също е хубава.Просто оригиналната много повече ме привлича.





                                    
Следва Стъкленият меч на В.Айвиярд.В този сблъсък не мога да определя победител,просто защото и двете корици са прекрасни Може цветовете да са напълно противоположни , но короната и оформлението са някак близки.Отново от Сиела са си свършили чудесно работата ,защото нашата корица по нищо не отстъпва на оригиналната.







Въглен в пепелта на С.Тахир е една от книгите ,за които чух прекрасни отзиви ,но все още не съм се сдобила с нея , а само си чета ревюта :Д . Но тук със сигурност мога веднага да излъча победител и това ще  е оригиналната корица :).В българската определено нещо ми липсва .... и цветовете някак си не ми допадат особено ,докато погледна ли оригиналната и веднага се влюбвам в нея.Тези златни букви да уникално красиви.


Не е тайна ,че съм влюбена в Париж и  заглавието на книгата веднага ме привлеме , а за корицата да не говорим.Става дума за Ще се видим в Париж на Мишел Гейбъл.Тук няма спор ,че българската корица е направо страхотна .Отново стилът и цветовете се доближават до оригиналната , но все пак българската притежава някакъв чар - все пак отворена книга ,чаща топло кафе и цветя и всичко това на фона на Париж -просто няма как да не ме привлече.




Също доста популярна книга , която отново не съм чела :Д -Обещавам ти провал на Педру Шагаш Фрейташ(боже какво име :Д) Както и да ги гледам двете корици ....българската повече ми хваща окото.Оригиналната ми е малко странна и по абстрактна ,докат ов българската има нещо по -привличащо.





                                   
Завършвам поста си с една цяла поредица от книги , които много харесвам , а именно поредицата Дъблин стрийт на С.Йънг.Тук съм посочила кориците само на първата книга , но мнението ми се отнася за всичките.Просто българските корици са в пъти по красиви от оригиналните , по стилни са  и по-забележими.Докато оригиналните хич не ми допадат.Като цяло не обичам кориците да показват лица на реални хора , защото винаги искам аз да си изградя някакъв образ на героите , а не да гледам тези от кориците.Затова тук отново нашенските корици печелят :)

Резултатът е ,че българските корици спечелиха 5 от тези така наречени сблъсъци , оригиналните имаха 4 победи и имаме едно равенство със Стъкления меч.
Надявам се постът да ви е бил интересен  и ще се радвам и вие да споделите кои корици харесвате и кои не :)

Read More

The Deserted Island Book Tag

Днес отново съм на вълна Таг-ове  и причината за това този път е прекрасният блог на briana , която ме тагна :)

Ето ги и въпросите :

Вода – книга, без която просто не можеш да живееш
Аз като цяло не мога да живея без книгите и когато нямам никакво време  в ежедневието си тази липса на четене ме побърква.Инъче точно в момента може би не мога да живея без героите на Р.Риърдън от поредицата Героите на Олимп.

Храна – книга, която е на второ място в списъка ти от любими книги
Трудно ми е да си направя списък с най-любими книги и да определя втората позиция, но бих посочила като много любими поредици Игрите на глада , Дъблин стрийт , Кросфайър.

Убежище – книга, която ви кара да се чувствате в безопастност, у дома

Поредицата за Хари Потър определено създава в мен  чувство за уют и топлина:)

Пистолет (сигнален ракетен пистолет според речника ми) – книга, която би предложил на човек, който не чете
Това е доста труден въпрос и много зависи от интересите на човека , но за жена бих предложила нещо любовно като например някоя от книгите от поредицата Дъблин стрийт , а за мъж може би някои трилър на К.Картър.

Кибритени клечки – Книга, която стопля сърцето ти
 Тук се сещам за Последното писмо от любимия на Дж.Мойс -книга ,която определено стопли сърцето ми ,но същевременно предизвика и сълзи в очите ми.
Компас – книга, която те насочва към любовта ти към четенето
Може би любовта ми към книгите започна с прочитането на На изток от рая на Дж.Стайнбек 

Всеки , на когото тагът му се е сторил интересен може да го направи :)

Read More

Ревю:Лъжи на дивана - Ървин Д.Ялом

Издателство :Колибри

Година на издаване: 2016г

Корици:Меки 

Брой страници :464

Цена: 20лв 

Резюме:

Вторият роман на Ървин Ялом, „Лъжи на дивана“, го утвърждава като забележителен съвременен писател. Някои от героите на тази книга, която определено бележи появата на нов жанр – жанра на психоаналитичния трилър, – „лежат“ на дивана, други „лъжат“ на дивана. И едните, и другите са се поверили на грижите на своите терапевти. Които, както става ясно, също са хора с проблеми. Уважаваният ветеран в психотерапията Сиймор Тротър прекрачва границите на професионалната етика в името на пациентката си. Но дали има право на това? Самонадеяният психоаналитик Маршал Страйдър е твърде влюбен в парите, което го въвлича в сериозно изпитание. Дали ще излезе от него пречистен? Младият и амбициозен Ърнест Лаш прави всичко, което е по силите му, за да помогне на пациентите си. Но дали прави това, което трябва? Историите на тримата терапевти се преплитат с историите на пациентите им: красивата и много болна Бела, комарджията Шели, нещастния Джъстин, злата Карол. Не всички казват истината, лъжата е на всяка крачка (да уточняваме ли, че на английски „лъжа“ и „лежа“ се пишат и произнасят по един и същи начин?). Намесват се и двама интелигентни измамници, които се оказват по-добри психолози от психолозите, и нещата сякаш излизат от контрол. Докато не се появява светлинка в тунела.

Първо трябва да отбележа ,че книгата е доста по-различна от всичко ,което съм чела до сега .Привлече ме това ,че е определена като прихоаналитичен трилър. По трилърите определено си падам , но за психоанализата не бях много сигурна.Но трябва да кажа ,че книгата е написана толкова изкусно ,че дори и сухата материя се превръща в интересно четиво.Макар всички използвани термини и непознати за мен думи нито за миг книгата не ми беше безинтересна, а напротив в нея има нещо ,което те омагьосва и прониква в съзнанието ти.Това е една от най-интелигентно и мъдро написаните книги .
За автора знам малко неща , но свързвам името му с една популярна и доста препоръчвана книга-" Когато Ницше плака" - признавам си ,че не съм я чела все още , но имам огромното желание да го направя.
Лъжи на дивана" е вторият роман на Ялом. Издадена за първи път през 1996 година, книгата затвърждава присъствието на автора си в литературата. Освен това бележи появата на нов жанр – този на психоаналитичния трилър. Книгата разказва за няколко психотерапевта , които стремейки се да помогнат на пациентите си , разкриват и своите собствени душевни терзания.Интересна е и играта на думи в заглавието "лежат" и "Лъжат" се произнасят по сходен начин от англ. език
Книгата е рядко интелигентно и провокативно съчетание на психоанализа, трилър и драма. Ялом успява да въведе читателите " зад завесите" на човешкия ум ,Скрити зад образите на прихотерапевти и клиенти , авторът ни показва отражение на самите нас , кара ни да прочетем собствените си мисли , който ни е страх да изречем .На моменти сякаш читателят се превръща в своеобразен "пациент " на някои от терапевтите и без да иска отваря вратите на съзнанието си.

"Твърдят ,че целта на терапията била човек да си стане сам и майка и баща"

Книгата ни отваря един нов път към психоанализата като наука.До сега лично аз не се бях замисляла върху това и върху методите използвани в тази сфера. Развитието на обществото и напредването на технологиите дава своето отражение и върху израстването на психоанализата като наука основаваща се на все по нови и различни методи.Всичко това води до достигането на една "граница" между позволеното и непозволено лечение, между близостта и контакта на терапевта с пациента. Лично за мен в много от ситуациите няма правилно и грешно.Ръководейки се от етичния кодекс или законовите норми някой действие може би не са правилно , но ако се ръководим от чисто човешките инстинкти и пориви действията се оказват абсолютно точни , мотивирани и верни.
Същото се отнася и за героите, те не могат да бъдат категоризирани като добри или лоши.Понякога действията им са на границата на морала и етиката , друг път  са водени от безкористност и алтруизъм.

Ърнест Лаш - Мисля ,че той се оказа любимият ми герой в книгата.Неговата отдаденост на работата е впечатляваща.Той напълно се е отдал на професията си, търсейки непрекъснато нови методи за самоусъвършенстване и начини да помогне на пациентите си .Неговата единствена грешка е може би в това ,че вярва ,че всички пациенти винаги говорят истината и са откровени.

"Вниманието на Ърнест беше толкова раздвоено ,взе да му се завива свят.Раздвоението му беше познато.От една страна,истинска загриженост за пациентите , студентите си и публиката . Както  и истински интерес към реалните проблеми на съществуването :израстване, съжаления ,живот ,смърт , смисъл. От друга страна ,сянката му егоизмът и похотта"

Началото на неговата кариера е белязано от срещата му със Сиймор Тротер - уважаван ветеран в психотерапията , който обаче е прекрачил границата на професионалната етика.

"Само че аз съм различен вид  терапевт.Спасител съм на изгубени души .Ще си скъсам задника от работа,ще се напъхам на вълка в устата,ще опитам всичко , за да спася пациента.Това съм правил през цялата си кариера "

Карол -нейният образ е много противоречив и същевременно изграден изключително пълнокръвно и достоверно .В един момент я виждаме като злата съпруга ,тормозеща непрекъснато своя съпруг , а в следващия момент  е просто една жена пожертвала кариерата си в името на брака , която е била наранена от твърде много мъже в живота си.Водена от болката и таената през годините ненавист, тя поема по дългия  път на отмъщението , но се оказва неподготвена за това ,което и се случва.

"Удивително , мислеше си , колко омагьосващ е терапевтичният процес.Закачат те на кукичката за час-два и в момента, в който усетят ,че няма накъде да мърдаш ,могат да правят с теб каквото си поискат - да те накарат да идваш всеки ден , да ти вземат ,колкото решат ,да те чукат на килима си и дори да те таксуват за това "

Джъстин - изтерзаният съпруг , който не може да се отдели от властната си жена ,тъй като тя контролира живота му и тъпче самочувствието му , в следващия момент се превръща в един безхарактерен мъж чакащ някой друг да взема решенията вместо него .

Маршал Страйдър - той е опитен и уважаван психоаналитик и е ментор на Ърнест Лаш .Но неговия недостатък е амбицията и то не толкова амбиция във професионалното усъвършенстване , колкото амбицията да трупа пари.Той е напълно завладян от тази идея и анализира всяка една ситуация от гледна точка на това какво ще спечели той.Въпреки това успява много добре да прикрие тази си същност и да демонстрира голям авторитет и професионализъм пред колегите си . Естествено съдбата е  отредила изненада и за него.

"Но сега , днес Маршал разбра по-ясно от всякога ,че няма нужда да се отказваш от жаждата за величие,че това е  естественият начин на егото да отхвърли ограниченията , пустотата и отчаянието на ежедневието"

Макар привидно да изглеждат доста различни , героите  се оказват въвлечени във водовъртежа на лъжите , а позициите на психоаналитик и пациент често биват разменяни.  А когато се намесват двама интелигентни измамници, които се оказват по-добри психолози от психотерапевтите, всичко излиза извън контрол. Определено нишката на  трилъра и изключително добре изградена и за първи път чета нещо подобно.

Книгата засяга множество социални теми и ни кара да погледнем  на психоанализата в по глобален мащаб.Това да бъдеш психоаналитик и да лекуваш хората ,отдавайки част от себе си и част от душата си , да проникваш в техните мозъци и да се опитваш за изтриеш част от болката им само по себе си е велико начинание.
Чрез книгата си Ялов предлага на читателя едно своеобразно" лечение" на ума .

Няма как да не приложа някой от термините ,чието значение ми беше интересно да науча , а и смятам ,че са доста полезни за обогатяване на общата култура:

1.Атрибуция -обяснение за причините за събитията или  за поведението на другите въз основа на собствените ни убеждения или очаквания.
2.Компулсивност - непреодолим стремеж към извършване на определени действия
3.Егосинтонично - мисли , импулси , поведение, приемливи за  егото и задоволяващи психологическите нужди на дадения индивид
4.Мнемоника -техника за запаметяване , като в  случая думите са фонетично сходни и едносрични
5.Свръхдетерминирани -породени от повече от една причина 

"Виждаш ли ,Карол ,шахът е като живота:като свърши играта,всички фигури - пешките , царете   и цариците -всички отиват в една и съща кутия  "

Read More

The TBR Book TAG

Попаднах на този интересен таг и реших да го споделя с вас,както виждате от заглавието става дума за книгите ,който са в списъка ни за четене (TBR = To Be Read), а съм сигурна ,че при голяма част от вас тези списъци са километрични(при мен поне  е така :))

1.Как и къде следите вашата купчина с книги за четене?

Обикновено просто поставям книгите ,които мисля скоро да чета по близко до леглото ..било то на масичката или на шкафчето ,  за да са ми под ръка и да напомнят за себе си :) А електронните книги ги качвам на рийдъра.

2.Повечето ви книги за четене са на хартиен носител или в електронен формат ?

Определено по-голямата част са в ел. формат и най-очевидната причина за това е ,че

вече дори и  новоизлезлите книги се появяват малко след това в epub формат , а рийдъра  е нещото без което не мога да живея.Освен това хартиените издания са свързани и с финансовите възможности на човек.Въпреки това през последната година си купих доста книги (не мога да отрека ,че чувството е прекрасно) предимно от намаления и разпродажби  , но все пак постепенно увеличавам  колекцията си.

3.Как определяте коя да е следващата книга за четене?

Много зависи от ситуацията.Понякога започвам дадена поредица , увличам се и искам да изчета всичките книги ...друг път първата книга не ми харесва и зарязвам поредицата.Доста често вземам книги и от библиотеката и фактът ,че трябва да ги върна задължително ги измества напред в списъка ми за четене.

4.Посочете книгата която стой най-дълго в списъка ви за четене ?

 Май ще трябва да погледна списъка си в goodreads :)Той показва ,че на 5ти Февруари 2014г. съм добавила  за четене 4книги и те са :Пилето -У.Уортън, Спасителят в ръжта -Дж.Селинджър , Като гореща вода за шоколад -Л.Ескивел , Праскови за кюрето -Дж.Харис 

5.Книга ,която наскоро сте добавили към списъка си за четене?

Ох ... аз май всеки ден добавям нещо ново към този списък.От къде да започна ....Тези плитки гробове-Дж.Донъли , Сезонът на злополуките -М.Фоули Дойл, Тъмна дарба -А.Бракен , Последното кралство-Б.Корнуел

6.Книга ,която сте добавили с списъка си за четене заради  красивата корица ?

Май няма такава , дори и корицата да ме е привлякла все пак съм прочела резюмето за книгата , заинтересувала съм се за сюжета.Не бих я добавила само заради красивата корица

7.Книга от списъка ти за четене , която не планираш да прочетеш ?

Може би  има книги , които с времето съм се разубедила да чета, но като цяло все се надявам ,че  ще дойде и техния ред

8.Непубликувана книга ,чиято поява очакваш ?

Очаквам с голямо нетърпение новата книга за Хали Порът 

9.Книга от списъка ти за четене, която всеки ти препоръчва?

Веднага се сещам за  Двор от рози и  бодли -С.Дж.Маас и Тъмна дарба на А.Бракен -навсякъде  виждам тези книги и все слушам и  чета хубави ревюта за  тях.

10.Книга от списъка за четене , която всички вече са прочели , само ти не си ?

Дори не е книга , ами са си цели поредици:Изборът на К.Кас , Лунните хроники на М.Майер 

11.Книга от списъка за четене ,която "умираш да прочетеш" ?

За в  момента това е Домът на Хадес на Р.Риърдан -четвъртата книга от поредицата Героите на Олимп.

12. Колко книги за четене сте си отбелязали в Goodreads ?

Отбелязала съм 93 книги , но определено това не са всички :D  сигурно съм пропуснала доста Goodreads 

До сега не съм таг - вала никого , защото всеки ,който има желание и възможност е свободен да направи тага :)Но сега ще посоча ,едни прекрасни момичета ,чиито блогове следя с интерес :)

Ева от stormy-garden

                             Pavlina Grancharova  от my world coveredin books

Elena T.  от crarzy me

Кая димитрова  от just one book lover

Yuli Atta attasbibliophilia

Pamela Petkova  от more book summary

Yulia K. от  myunprofessional blog

       i like big book    от   book-adventure94

Adi K  от  ma-vie-en-mots

Queen Sunny от beautiful fantasy wold

Read More

February Wrap up and March TBR

Неусетно измина и този месец ...
Успях да прочета 6 книги като всичките бяха от хубави  ,по хубави :)
Ето ги и тях :

1. Престъпен ум -К.Картър  -както сте разбрали харесвам автора и този тип книги.Тежки и заплетени случаи , бързо развиващо се действие и интересен сюжет.Мнението ми за книгата може да прочетете Тук

2.Пророчеството на гарвана -М.Стийвотър  това е първа книга от поредицата Момчетата от академия "Алионби"В началото книгата ми вървеше малко бавно , но след това така ме заплени ,че не исках да я оставям.Прочетете ревюто ми за нея Тук  

3.Лондон роуд-С.Йънг  втора книга от поредицата Дъблинстрийт.Хареса ми страшно много от корицата през сюжета ,та чак до финала всичко беше страхотно.Ревюто за книгата може да прочетете Тук


4.Изчезналият герой -Р.Риърдън -Първа книга от поредицата Героите на Олимп.Онтово беше страхотно попадение за мен като читател ,защото книгата безспорно ме превърна във фен на Р.Риърдън и нямам търпение да прочета още нещо от него , а ревю на книгата може да откриете Тук

5.Книга за гробището -Н.Геймън За  мен това беше първа среща с автора.Хареса ми  как е написана книгата на границата между детска книжка  и приключенско фентъзи разкривайки ни приключенията на Никой Оуенс.



6.Синът на Нептун-Р.Риърдън -Втората книга от поредицата Героите на Олимп.Отново страхотна книга ,която прочетох почти на един дъх и вече толкова  съм потънала в историята ,че искам да изгълтам цялата поредица и да разбера как ще завърши всичко.Повече за книгата може да прочетете Тук



7. Знакът на Атина -РикРиърдън  успях да прочета и третата

книга от поредицата Героите на Олимп , която още повече засили интереса ми и нямам търпение да разбера развръзката. Р.Риърдън пише  толкова увлекателно ,че обемът от 500 или 600 страници изобщо не се усеща.Цялото ми ревю за книгата може да прочетете   Тук

А сега е време да споделя и плановете си за м.Март ...иде ми да изброя около 100 книги ,но ....надали ще ги прочета за един месец :D :D :D 

Ще започна с двете книги ,който взех от библиотеката и трябва да върна скоро.

1.Лъжи на дивана -Ървин Д.Ялом -книгата е съвсем нова ,издадена от Колибри в началото на 2016г, авторът не ми е познат ,но това което ме привлече в нея бе определянето и за психоаналитичен трилър.Определено ще  е нещо различно от прочетеното от мен напоследък.

2.Последното кралство-Бърнард Корнуел  - и с този автор ще се срещна за първи път , но пък обичам исторически романи ,а и  след като прочетох резюмето си мисля ,че книгата ще ми хареса .

3.Домът на Хаден -Р.Риърдън -нямам търпение да прочета и 4-тата книга от Героите на Олимп.Поредицата определено доста ме завладя

4.Кръвта на Олимп -Р.Риърдън - ето я и последната книга от една от най-любимите ми вече поредици.Чак не искам да я прочитам ,защото тогава цялото  приключение ще свърши .

За сега ще спра до тук с плановете за нови книги ,защото доста често си променям списъка :)

И честита Баба Марта от мен ! Бъдете най-вече живи и здрави и много усмихнати :)

Read More