Ревю: Опал - Дженифър Л. Арментраут

Издателство : Егмонт 

Поледица: Лукс 

Година на издаване :2014г

Корици : меки 

Брой страници: 448

Цена: 9.90лв.

Резюме:

Зaeднo ca пo-cилни… и гo знaят.

Любoвтa нa Дeймън и Keйти вeчe нe e тaйнa зa ниĸoгo. И въпpeĸи oпacнocттa и вpaгoвeтe двaмaтa ca cигypни, чe щe мoгaт дa ocтaнaт cвoбoдни и щacтливи.Ho дaли e тaĸa? B ĸpaйнa cмeтĸa тя нe e cъщoтo мoмичe. A пocлeдcтвиятa за двaмaтa ca нeизвecтни. И c вcяĸa ĸpaчĸa, c ĸoятo ce дoближaвaт дo иcтинaтa зa opгaнизaциятa, oтгoвopнa зa измъчвaнeтo нa xибpидитe ĸaтo нeя, Keйти вce пo-cилнo ocъзнaвa, чe зa възмoжнocтитe ѝ гpaници нямa.Щe ycпee ли oбaчe дa cпacи xopaтa ĸoитo oбичa? И нямa ли ycилиятa й дa yнищoжaт cвeтa, в ĸoйтo живee?

Ако не сте чели предишните две книги от поредицата по -добре не продължавайте надолу , тъй като ревюто съдържа спойлери за предишните книги 

Има нещо в тази книга и в цялата поредица ,което просто те кара да се влюбиш в историята.Сюжетът е доста различен и интересен , а героите са просто страхотни. Никога не съм си мислела ,че ще си падам по извънземни , но определено това е една от най-добрите поредици ,които съм чела и я препоръчвам горещо.

Кейти - харесах я от момента ,в който прочетох ,че тя има блог за книги и обича да пише ревюта.Кой не би се влюбил в такова момиче :Д. В тази книга тя вече е малко по израснала като образ , а не е онова малко и уплашено момиче ,което не знаеше в какво се е забъркало.

"Вече се превръщах от Кейти , свитата любителка на книги, в нещо немислимо , в момиче , което се беше променило не само на молекулярно ниво.Вече не миждах света в черно и бяло и дълбоко в себе си съзнавах ,че повече нямам потребност да се съобразявам с най-общите социални норми.  "

След като е преживяла жестоките мъчения на Уил и организацията Дедал , тя е напълно наясно пред какво зло е изправена.Но поне не е сама в тази битка , тъй като Деймън е неотлъчно до нея. Най-накрая те признават чувствата си един пред друг  и се опитват да имат нормална връзка доколкото това е възможно. Сигурна съм ,че всеки чел някоя от книгите от поредицата се е смял с глас на странните диалози и ситуации между Кити и Деймиън.

Деймиън - той винаги е свикнал да контролира нещата и да се грижи за всички , но в един момент светът му се променя напълно и той губи контрол.Появата на съседското момиче в живота му , му докарва много главоболия , но  се оказва и едно от най-хубавите неща ,които са му се случвали.Края на втората книга беше доста разтърсващ и остави много въпроси във всеки от героите. Деймън успя да спаси Кити и брат си  , но за съжаление Адам загина и това тотално срина приятелството между Ди  и Кейти. Подсъзнателно той се чувства отговорен за изчезването на Доусън и след появата му е готов на всичко ,за да го опази.Същото се отнася и за Кейти 

" - Вземам ужасни решения.Мога да съм грубиян и го правя съзнателно.Тормозя хората ,докато не направят това ,което искам.И позволих всичко ,което се случи с Доусън , да подсили тези .... личностни черти.Но .... - той махна пръста си и усмивката му разцъфтя широко.- Но ти... Ти ме караш да искам да се променя."

Доусън - появата му определено изненада всички.След всичко преживяно той е доста мълчалив и потаен , а в очите му се чете огромна мъка поради това ,че Бетани е още там.Готов е да направи всичко по силите си ,за да  я измъкне.Дори не мога да си представя какво е преживял и на какво е бил подложен, но определено го харесвам като персонаж.

"Част от Доусън липсваше и тази част беше Бет. Никой от нас не очакваше той просто да се откаже. И всички ние бяхме готови да идем до края на света за тези , които обичахме "

Блейк - До последно се надявах да не се окаже от лошите и да не е предателят ,заради когото ще се случат толкова беди , но уми ... той се оказа точно това.И въпреки всичко на моменти ми става жал за нещо и изпитвам съчувствие.Все пак и той иска да спаси близък човек и да надхитри някак системата.Освен това той определено не лъже за едно единствено нещо и това е ,че наистина харесва Кити.Образът му определено е доста противоречив.Тъкмо ,когато реша ,че той може да се държи нормално и да се поправи ,тогава той прави някоя глупост и проваля всичко. А в края на книгата вече окончателно го мразех.


Определено мога да кажа ,че това е една от книгите ,които се четат доста бързо и те държат под напрежение през цялото време , а  прокрадващата се  любовна нотка внася доста свежест в цялата ситуация.

 "След известно време се извъртях в ръцете му така,че носовете ни да се потъркват.Не се целунахме.Не правихме никакви щуротии.Но седяхме в обятията си и това беше по-нежно от всичко друго ,което бихме могли да правим.Присъствието на Деймън ме успокояваше."

Финалът определено беше запомняш се и за съжаление тъжен.Мисля ,че веднага трябва да започна следващата книга , тъй като няма да издържа дълго без да знам какво ще се случи