Ревю : Прикачен- Рейнбоу Роуъл

Издателство :Егмонт 

Година на издаване : 2016 

Брой страници : 320

Цена :12.90лв

Резюме:

Здравей, аз съм онзи тип, дето чете имейлите ти, и освен това те обичам…“
Бет и Дженифър са наясно, че работните им имейли се наблюдават. (Всеки в редакцията го знае. Политика на компанията е.) Но те така и не могат да приемат това насериозно. Затова и продължават да си изпращат безкрайни забавни съобщения, обсъждайки една с друга всеки аспект на личния си живот.Линкълн О’Нийл не може да повярва, че да чете кореспонденцията на други хора е работата му в момента. Когато е кандидатствал за позицията на „служител интернет сигурност“, си е представял, че ще изгражда защитни стени и ще спира хакери, а не че ще пише докладни всеки път, щом някой спортен репортер изпрати мръсен виц на колегите си.
Когато попада на мейлите на Бет и Дженифър, знае, че трябва да ги рапортува.Но и не може да потисне интереса си, завладян от техните истории.Докато Линкълн осъзнае, че се влюбва в Бет, вече е прекалено късно да се представи.
Какво би й казал той…?

Това е първата ми среща с авторката , за която съм слушала толкова много и то все хубави неща.Затова подходих  с доста високи очаквания ,който сякаш не се оправдаха напълно.Не мога да кажа ,че книгата не е хубава , но и не мога да кажа ,че е сред любимите ми.И понеже съм с доста смесени чувства относно нея  реших в този пост  да изброя нещата ,които са ми харесали и съответно не са ми харесали в книгата , тъй като всеки има различно мнение и на един дадено нещо ще му хареса , а на друг не .

Това ,което ми хареса е ....

1.Интересния начин , по който е структурирана книгата.Комуникацията между Бет и Дженифър се основава единствено на и-мейли и само чрез тях можем да научим нещо повече за тях самите.И двете са луди глави със сходно чувство за хумор и не им пука особено за чуждото мнение както и за това ,че някой чете пощата им.

2. Самите герои  - харесвам Бет и Дженифър  и четейки шантавите нека , който си пишат често се сещам ,че и аз си пиша доста откачени неща с най-добрата ми приятелка.Частта с техните разговори ми беше най-интересна от цялата книга.На моменти се смях с глас на заключенията и изводите , който Бет си прави и на това как упорито твърди ,че не иска дете , а после лека полека се пречупва и започва да приема идеята.Бет от своя страна дори не се сеща да мисли за деца  , тъй като първо трябва да се омъжи , а за да се случи това приятелят ѝ Крис трябва да ѝ предложи ..... ,но той упорито отказва.Колкото и тя да се надява това да се случи , той сякаш е на съвсем друга планета и дори не обмисля възможността да предложи на приятелката си.

3.Образите на Бет и Дженифър са толкова истински. През цялото време мислех за тях като за реални хора ,тъй като нещата ,които им се случват са напълно нормални и са част от ежедневието . В някой от постъпките им се припознавах себе си или мои приятелки.Те ми станаха близки и в трудните моменти страдах с тях. В крайна сметка те се оказаха две много силни жени  ,който се опитват да приемат несгодите с усмивка и да се шегуват с тях.

Това ,което не ми хареса е ......

1 .Линкълн -отначало си мислех ,че образът му ще претърпи променя и няма да ми е така неприятен , но уви ... не се случи.Просто в героя  нямаше нищо мъжествено и емоционално ,което да ме накара да го харесам .Той е срамежлив и скромен - в това няма нищо лошо дори би могло да е сладко , но когато мъж на 28 години живее още с майка си ,която му приготвя обяд за работа и  дори не знае какво иска да работи , тогава става малко прекалено. Като добавим и факта ,че в живота си е имал само една сериозна връзка ,която всъщност е приключила много преди той да го осъзнае ,тогава нещата стават още по-зле.Приемам Линкълн като доста мекушав и примиряващ се с всичко , сякаш в него няма искрица живот, нита желание да промени нещо в себе си .Според мен Бет е доста силна жена и би искала мъж , на когото да разчита и ,който да се държи като истински мъж и по тази причина сякаш не ги виждам да имат връзка.

2.Финалът на книгата- реално погледнато той беше доста предсказуем и не се изненадах как завърши книгата , но по скоро не ми допаднаха събитията , които доведоха до финала.Просто бяха някак твърде наивни и същевременно неправдоподобни за мен.Не можах да усетя и някаква силна любов или чак такова привличане между Линкълн и Бет.

3.Нямаме поглед върху Бет и Дженифър извън и мейлите. Както споменах техните образи ми харесаха страшно много и ми се искаше да можем да ги видим отвъд електронната поща и да разберем как се развиват нещата с Дженифър  и съпругът и Мич , как тя и Бет обсъждат и коментират Линкълн след като вече го познават.Сякаш ми се искаше да почета още малко за тях.

4.Филмовите шеги - трябва да си призная ,че не схващах много  шегите между Дженифър и Бет ,когато ставаше дума за филми , актьори или различни тв шоута, просто защото лично аз нямам поглед над тези неща.Не казвам ,че шегите и сравненията не са били добри просто на мен не повлияха особено много.

5. Странната работа на Линкълн  Не можа да определя дали това е точно в категорията "Не ми харесва" просто ми се струваше като доста странна и безсмислена професия ,която по никакъв начен не би развила потенциала на Линкълн и не би му помогнала да изгради кариера.Това е просто едно губене на време, тъй като той все още не може да реши какво иска да прави.


Е , в крайна сметка това беше моят поглед върху книгата като не искам да обидя никого с мнението си или с нещата , който не съм харесала, просто всеки пречупва прочетеното през призмата на своите възприятия и го оценява според вижданията си . Макар това да беше първата ми среща с творчеството на авторката ,смятам че след време отново ще дам шанс да друга нейна книга .