Ревю:Тъмна дарба -Александра Бракен

Издателство: Егмонт 

Корици:меки

Брой страници:472

Година на издаване :2016г

Цена:12.99лв.

Резюме:

Когато Руби се буди на десетия си рожден ден, нещо в нея е различно. Нещо достатъчно притеснително, че да подтикне родителите й да я заключат в гаража и да повикат полицията. Нещо, което я изпраща в Търмънд, брутален правителствен „рехабилитационен лагер“. В действителност Руби успява да преживее мистериозното заболяване, което погубва повечето деца в Америка. Но тя и останалите като нея оцеляват, като се сдобиват с нещо много плашещо – умения, които не могат да контролират.

Вече на шестнайсет, Руби е една от опасните.

Каня се да прочета книгата още откакто излезе , но все я отлагах и аз не знам защо.Ако трябва да я опиша с една дума това ще е ЗАВЛАДЯВАЩА.Държеше ме в напрежение през цялото време , а отдавна не ми се беше случвало с друга книга , а историята се оказа толкова необикновена ,че през цялото време гадаех какво ще се случи.

В началото Руби изглежда едно напълно нормално 10 -годишно момиченце докато не  започват да се случват странни неща и много от децата умират от нова и странна болест.А деца като нея се оказват твърде опасни и трябва да бъдат затворени в лагери ,където уж да се излекуват..Сами се досещате ,че тези лагери не са толкова приятно място за живеене особено за 10 годишно дете , но все пак Руби прекарва там цели 6 години.Докато е в лагера тя все повече и повече се плаши от дарбата си и се мисли за чудовище.Много ме натъжи фактът ,че е отреден толкова тежък и ужасен живот за тези деца , а някои от тях дори не са имали късмета да живеят.Дори не можа да си педставя как дете на 10 години преминава през толкова много неща , наясно съм ,„е това е художествена измислица , но все пак на моменти потъвам дълбоко в книгата и съпреживявам всичко с героите.

Руби -в началото дори не можах да разбера напълно способностите й и защо се плаши толкова от тях ,но в последствие мистерията около миналото и способностите й лека полека е разгръща и придобива смисъл.В нея ми хареса желанието й да брани околните и да не ги нарани.Тя е склонна да остане изолирана от другите деца стига само да не ги нарани.Мисленето й е все още детско поне на моменти ,тъй като тя не иска да използва способностите си в своя полза или да извлече някаква изгода от тях ,просто иска да е нормална.До сега не е имала приятели за дълго време и затова когато среща три деца също с Пси-способности ,първоначално иска да ги държи далеч от себе си ,за да не им навлече неприятности.Както в повечето подобни истории и тук е намесено правителството както и различни организации като уж всеки иска най-доброто за децата ,а се оказва ,че всъщност всеки си крой свои собствени планове и иска да използва способностите им за лични облаги. Руби се чувства много объркана в така създалата се ситуация , тъй като границата между доброто и злото е доста размита, а самата тя не знае къде да иде и кого да търси .И точно когато е най-объркана ,тогава се появяват приятелите.

Лиам красиво русоляво момче ,което приема присъствието на Руби без възражения и е готов да и помогне.Самият той също има опит и е бил в подобни лагери като Търмънд ,където Руби е прекарала цели 6 години ,но той е успял да се измъкне много по-рано. И той къщо като нея носи своите призраци от миналото и те тежат на съвестта му,но въпреки това се опитва да се бори и да промени по някакъв начин нещата. В Лиъм се усеща онази жертвоготовност и отдаденост към другите , каквито един лидер трябва да притежава.Освен това се усещат и симпатиите ,който има към Руби и това много ми допадна.

Дунди -(Чарлз)В началото на запознанството си с Руби той е силно предубеден към нея и мисли че тя ще им навлече само неприятности, а и в никакъв случаи не е готов да я приеме в тяхната групичка.Той винаги е в опозиция на общото мнение и е готов да изтъкне свои доводи за всяко нещо.Но въпреки това  се оказва добър приятел. И той като останалите има своя си лична мисия и се бори за нещо и вярва в по-доброто бъдеще.С течение на времето опознава Руби и в крайна сметка те си допадат 

Сузуме или накратко казано Зу е малкото момиченце ,за което двете момчета се грижат и са възприели едва ли не като тяхна по-малка сестричка.Именно тя довежда Руби в тяхната групичка.Макар малкото момиченце да не обелва и дума ,образът й е достатъчно запомнящ се и различен.Подобно на Руби тя също се страхува от дарбата си ,но все пак я използва,когато трябва да защити приятелите си.Малкото момиченце бързо се привързва към Руби и те успяват да намерят общ език по между си.

Тези четирима герои успяват да изградят по между си една силна връзка и да се подкрепят във всеки един момент и затова ми стана странно как изведнъж всеки от тях пое в различна посока. Все още не мога да преживея финала на книгата.Разтърси ме твърде много и чак не знам как нещата ще се оправят в следващата книга, но вярвам ,че авторката ще се погрижи за това.

Определено мога да кажа ,че съм много приятно изненадана от книгата и всичко в нея ми хареса.Държеще ме в напрежение през цялото време и нямаше момент ,когато да ми доскучее или да искам да я зарежа.А.Бракен е изградила един интересен и различен свят ,където не знаеш какво да очакваш и кой е добър и кой лош.Определено чакам с нетърпение да прочета и втората книга от трилогията , а именно Неизчезваща.