Ревю: След теб -Джоджо Мойс

Издателство : Хермес 

Година на издаване: 2016г

Корици :меки 

Брой страници :400

Цена: 15.95лв

Резюме:

 Осемнайсет месеца след смъртта на Уил, Луиза се опитва да построи живота си наново. Да се справи с мъката, безсънието, внезапните изблици на гняв и безкрайния вътрешен диалог с човек, който вече не съществува. Подтиквана от желанията, които Уил пробужда в нея, тя заминава за Париж. Но там се чувства самотна и объркана, намира утеха единствено в спомените. Връща се в Лондон и започва работа в бар на летището. Излитащите и кацащите самолети обаче непрекъснато й напомнят, че хората се движат и живеят, докато тя стои на едно място. И разочарова Уил, пропилявайки времето и възможностите си.

Луиза претърпява инцидент и се връща в дома на родителите си в Стортфолд, където се чувства обичана и защитена. Въпреки света, който Уил й разкрива, тя отново е на изходна позиция. По настояване на баща си посещава сбирки, които помагат на хората да се освободят от скръбта. Но точно когато си мисли, че е готова да продължи напред, на вратата й се появява непозната, която променя всичко.

Някога Лу обещава на Уил да живее смело и да приема предизвикателствата. За да изпълни обещанието си сега, тя трябва да се научи да живее и обича без него...

Докато "Аз преди теб" беше книга  за любовта и откриването и в най различни форма, то "След теб" е книга която ни учи и ни показва как героите се справят с болката и липсата на любим човек, което е може би най трудното нещо на света.

След  смъртта на Уил ,  Лу  сякаш не е направила нищо с живота си , а е изпаднала в една безтегловност и се е пуснала по течението.Намираме я също така объркана и съкрушена както я оставихме в края на първата книга.Да си призная очаквах с нетърпение тази книга ,за да видя какво още ще се случи с героите , но бях и малко резервирана ,тъй като доста често продълженията не са толкова добри ,колкото първата част , а и краят беше достатъчно добър.

Може би очаквах малко повече от Луиза Кларк - да е претърпяла някакво развитие в личен или кариерен план , да е преживяла нещо хубаво и запомнящо се , а тя сякаш се е превърнала в безплътен дух. Ходи на работа  , прибира се в празния си апартамент , изпива по няколко чаши вино ,ляга да спи и след това пак същото.Затворила се е в себе си и  е решила ,че сама ще се справи с това и ще преодолее болката.Не иска хората да я виждат слаба.Иска просто да остане затворена в черупката си и да не се интересува от нищо.
Наистина на моменти  образът на Лу много ме ядосваше .Докато в предишната книга тя беше жизнерадостна и пълна с живот ,то в тази , тя сякаш през цялото време хленчи как иска да направи нещо с живота си и да го промени , но когато има възможност за това си намира извинение и не прави нищо.През цялото време си продължава по старому и сякаш не усещам никаква искрица живот в нея.Няма и следа от онази щура Луйза Кларк ,която беше готова да направи всичко ,за да измъкне Уил от неговия вътрешен затвор.

"Понякога си мисля ,че съм преувеличила ужасно много случилото се между Уил и мен.Как е възможно да съм обичала някого толкова много за толкова кратко време? И всичко, което си мисля за нас двамата - наистина ли сме изпитвали един към друг онова ,което си спомням?Колкото повече време минава ,толкова повече онези шест месеца ми изглеждат като странен .....сън."

Появата на Лили  за мен беше доста странна и най-малко бях очаквала това.И трябва да си призная ,че през повечето време поведението на момичето страшно много ме нервираше.Тя се държеше ужасно с Лу , настанявайки си в апартамента ѝ и

използвайки вещите ѝ , а на всичкото отгоре обвиняваше Луиза ,че е неудачница.Вярно ,че момичето все пак е само на 16 г и е с доста проблемно семейство , но отношението и беше ужасно и мога единствено да се възхищавам на търпението и всеотдайността на Лу, които тя прояви. Опитвайки се да и помогне  на моменти тя се измъчваше и от чувството за вина ,че не е спасила Уил , вина за това ,че не е постигнала нищо и ,че отказва да живее живота си пълноценноЗатова тя сякаш се вкопчи в Лили и нейното спасяване сякаш да покаже на себе си ,че може да спаси някого..Самата Лили  е едно отхвърлено и доста  проблемно дете ,което винаги е търсило внимание и любов от семейството си , но за съжаление не ги е получавало.Затова толкова много разчита ,че Луиза ще и помогне да открие поне малко топлина и уют , но нещата не стават така , както  си ги е представяла.

Естествено в даден момент се появява и един очарователен мъж , който някак си успява да влезе  под кожата на Лу , но и там нещата се оказват доста сложни. От една страна героинята се разяжда от чувство за вина ,сякаш твърде бързо е преодоляла загубата на Уил и се е впуснала в нещо ново и от друга страна я е страх ,че както веднъж е изгубила любим човек , това може да се случи отново.

"Не можех да му кажа ,че не съм тъжна, когато съм с него .Че ме прави толкова щастлива , та чак се плаша "

Харесва ми как авторката успява да изрази мислите и чувствата на своите герои, прави го така ,че аз самата се поставям на тяхно място и си мисля как ли бих постъпила , кара ме да се натъжавам и страдам с тях и да се радвам за техните успехи. Определено книгата ни даде поглед върху живота на всеки един от героите и как той е преживял мъката и скръбта.Всеки се бори по свои собствен начин ,но в един момент трябва да е готов и да продължи напред.
Финалът на книгата беше хубав и оптимистичен ,разкривайки как всеки поставя ново начало в живота си.Определено "След теб" не  е толкова добра , колкото "Аз преди теб"(което не значи ,че не е хубава ,напротив хареса ми много , но "Аз преди теб беше една идея по-добра ") , но си заслужаваше да я прочета и да видя какво е оставил Уил след себе си .

"Никога не се знае какво може да стане ,когато паднеш отвисоко"