Ревю:Синът на Нептун-Р.Риърдън



Издателство:Егмонт
Година на издаване:2011г
Поредица:Героите на Олимп
Корици:твърди
Брой страници:528
Резюме:
Без спомени и без посока Пърси Джаксън се озовава в необикновен лагер за римски герои, където никой не гледа с добро око на гърците. Но на полубоговете там им предстои неравна битка. Преди да се опомни, Пърси е въвлечен в невъзможна мисия. Той и новите му приятели Хейзъл и Франк разполагат с четири дни, за да освободят Смъртта от лапите на безсмъртен гигант и да върнат изгубения символ на легиона. Само така римляните ще имат реален шанс срещу могъщата войска, която приближава лагера им...

Тук се запознаваме с още трима герои - така прочутият Пърси Джаксън , Хейзъл Левеск и Франк Занг като всеки от тях отново крие някакви тайни за произхода и миналото си.


Римският лагер   е много по-различен от гръцкия не само от гледна точка на устройство и традиции , но самите деца са възпитани по много различен начин , заложено е повече на военното им обучение и дисциплина, бойните тактики и умения -все пак те са римляни -т.е.воини
Разделението на кохорти ,не е  според божествения произход  на децата , а според уменията им.Самата организация хич не ми хареса.Нямаше го това равенство и сплотеност  както в гръцкия лагер.Определено римляните изглеждат доста по студени ,те са калени в битките и обръщат доста по-голямо внимание на бойните умения.Дори уж обикновените игри провеждани между кохортите всъщност са доста опасни.
"Понякога играем дедбол.Същото е като пейнтбол, но те стрелят с отрова, киселина и огнени кълбета.Понякога се надбягваме с колесници или провеждаме гладиаторски игри.А понякога игрите са военни. "
Първоначално не можех да свикна с лагер "Юпитер" ,особено след като се запознах с образа на Октавиан -изключително подмолно и лицемерно същество , а Рейна (претор в лагера) беше доста враждебно настроена към Пърси.Но по нататък нещата си дойдоха на мястото, а появата на харпията на име Ела много ми хареса ,защото тя се оказа много интересен образ.
А сега нека поговорим и за самите герои:

Пърси Джаксън-тъй като не съм чела друга поредица от Р.Риърдън за мен това е първа среща с така популярния Пърси.Сякаш още от началото на книгата от него струи сила и мъжество , проличава си ,че е истински герой и че притежава нещо повече от останалите -кален е в множеството битки преди това.Макар да не си спомня тези неща , той ги усеща.За разлика от Джейсън от първата книга  , то Пърси има повече спомени -спомня си дори образа на Анабет  и ясно усеща ,че мястото му не е в Лагер "Юпитер".Харесва ми чувството му за хумор ,което се проявява дори и в напечени ситуации. Но за разлика от предишната книга ,където сякаш Джейсън , Пайпър и Лио станаха много близки , тук не усещам такава близост между Пърси и останалите двама герои.Хейзъл и  Франк  са близки по между си , но Пърси сякаш е малко по -изолират от тях (това е мое усещане) , той си спомня твърде  много неща от миналото , докато Джейсън беше в пълно неведение.


Франк Занг -неговата история ми се стори много интересна , още повече ,че се споменават и китайските му корени.Самият той изглежда много добродушен и мил ,но твърде срамежлив.Може би в гръцкия лагер би се чувствал много по добре и качествата му биха били оценени високо.Той е представен като момче с бебешко лице и едро  и силно тяло на боец.Макар комбинацията да е  странна все пак той буди симпатии в мен, а и това да имаш едро и силно тяло си има и своите положителни страни.
"Там установи ,че да си голям , тромав и брониран има своите предимства -той мина като топка за боулинг към противниците си , които паднаха като кегли"
Наред с това той е и много неуверен в способностите си и вижда само своите слабости.Страхува се ,че ще провали всичко и останалите ще му се присмиват и обвиняват.Но Пърси и Хейзъл успяват да му помогнат ,показвайки му колко им е нужен той и как оценяват качествата му.Това помага на Франк да открие в себе си неподозирани сили и дарба ,която малко герои притежават 

Хейзъл Левеск - нейният образ много ми допадна и веднага ми стана симпатична , а историята и е доста интересна.Тя е преживяла твърде много неща за възрастта си ,допускала е грешки и се е учила от тях , научила се  е  да се жертва и да прощава.


"Яхнала Арион , тя приличаше на древните митове -могъща и красива.Кестенявата й коса падаше по раменете , а ледената мъгла бе образувала нещо като корона от скреж на главата й "
Също така тя внася едно спокойствие между тримата герои , винаги намира подходящите думи ,за да ги утеши , готова е да им помогне с каквото може ,дори да даде живота си за тях.
Двамата с Франк са много сладки ,опитвайки да скрият от останалите и от себе си  колко много се харесват и държат един на друг



В тази книга отново виждаме ,че всеки от героите пази своя тайна , която го прави специален и необикновен , всеки от тях е важна фигура в плановете на Гея. Съюзявянето между гърците и римляните става все по възможно и както винаги книгата свърши в най-интересния момент ,така че нямам търпение да започна следващата.Интересно ми е кой ще е седмият герой (макар вече да предполагам кой е)и как ще се спогодят двата лагера.

0 коментара:

Публикуване на коментар