Ревю : Двор от скреж и звездна светлина - С. Дж. Маас

Издателство: Егмонт

Поредица: Двор от рози и бодли

Година на издаване 2018г.

Брой страници: 288

Цена: 19,90лв.

Резюме: 

„Двор от скреж и звездна светлина“ е съпътстваща новела към бестселър поредицата „Двор от рози и бодли“ на Сара Дж. Маас. Действието се развива няколко месеца след събитията в „Двор от крила и разруха“ и играе ролята на връзка между първата трилогия и следващите романи от поредицата. Романа е разказан от гледните точки на Фейра, Рис и други ключови за поредицата герои.
Надеждата сгрява и най-студената нощ.
Фейра, Рис и техните най-доверени приятели са погълнати от възстановяването на Двора на Нощта и променения свят отвъд. Зимното слънцестоене наближава, а с него идва ред и на заслужена почивка.
Само че и празничната атмосфера не може да удържи надигащите се сенки от миналото. Докато организира първото си Зимно слънцестоене като Велика господарка, Фейра открива, че най-скъпите й хора имат повече рани, отколкото е очаквала – белези, които ще окажат въздействие върху бъдещето на техния Двор.

Ревюта на трите книги от поредицата: 
" Двор от рози и бодли " ,  "Двор от мъгла и ярост" и "Двор от крила и разруха "

След края на невероятната поредица имах нужда именно от подобна новела ,за да се насладя още малко на любимите си герои.  Книгата  не е  голяма като обем  и в нея не

се случват някакви драматични битки или кой знае какви събития ,а по скоро се проследява ежедневието на героите. След края на войната всеки от тях трябва да се възстанови , да проясни мислите си и да приеме загубите. И има ли  по-хубав повод от зимното слънцестоене , за да се съберат всички заедно , да празнуват , да се забавлявам и да бъдат себе си. 

Харесва ми ,че авторката ни представя гледната точка на всеки един от героите , за да видим нещата пречупени през неговата призма. 

Фейра успява да преоткрие любовта си към рисуването , да намери вдъхновение и да превърне хобито си в начин да  помогне на много други хора търсещи спасение от болката и скръбта. Неизменно до нея стои Рис готов да я подкрепи във всеки един момент. За пореден път ставаме свидетели на дълбоката  и силна връзка по между им, на искреността  на чувствата им и на безграничната им любов.


Докато Илейн постепенно се връща към ежедневието си  и се опитва да води нормален живот , макар вече да не е човек , то Неста е на противоположния полюс. Тя тотално е изгубила правилната посока и се е  пуснала по течението.Води едно безсмислено съществуване ,чрез което може би иска да накаже себе си или просто отчаяно се опитва да забрави всичко. В края на третата книга тъкмо бях започнала да я харесвам , опитвах се да разбера изборите и решенията,които взема ,но в настоящата книга отново ме разочарова с на моменти жестокото си поведение и постъпки лишени от всякакъв смисъл. Отношението ѝ към Касиан беше някак жестоко и лишено от смисъл. 

Научаваме малко повече и за Касиан и Азриел , а традицията им в деня на слънцестоенето тримата с Рис да изчезват мистериозно някъде искрено ме разсмя и умили.

Определено ми беше много приятно да чета за някакви дребни и нормални преживявания на героите ,без излишни драми, кръвопролития и страдание.  От тази новела  струи истински позитивизъм  , а вълнението около зимното слънцестоене ми напомни на Коледните празници.(май тогава бе по удачния момент да я прочета). 
В крайна сметка ,ако сте фенове на поредицата и на самата авторка съм убедена ,че новелата няма да Ви разочарова , а ще Ви достави огромна доза удоволствие и малко по- различен поглед върху героите.