Ревю: Кафе под липите - Джоан Венг

Издателство : ЕМАС
Година на издаване:2018 г.  
Брой страници : 254
Цена: 14.90 лв.
Резюме: 
Берлин, 1925-а. Войната е свършила само преди няколко години, но метрополията на бившия Райх не създава усещането за победена държава. По булевардите препускат скъпи коли, театрите поставят пиеса след пиеса на нови драматурзи пред препълнени зали, киностудията „Уфа“ бълва нови филми и нови, нерядко световни, звезди, в политическите кабарета се надпреварват млади писатели в новия литературен жанр, галериите не сварват да представят новите скандални творци, в задимените кафенета и ресторанти звучи бясно новата музика, дошла отвъд океана. Всичко е ново, всичко свети, всичко трепти. Епоха на културен възход, епоха и на еманципиране от старите представи за изкуството и живота.
И в центъра на този задъхан град стои той, култовият булевард „Под липите“ със своите безброй места за кратка отмора на творци и меценати, и буржоа и аристократи, на застаряващи богати дами и млади, освободени от предразсъдъци жени. И с известното на всички берлинчани „Кафе под липите“.
Един ден от един малък град на гарата на този кипящ от живот град пристига млада жена. Със себе си тя носи своята пишеща машина и своя талант...


Може да ме откриете във Facebook 

Здравейте , 
съвсем случайно попаднах на тази книга и без да знам нищо за нея реших да се впусна в приключението.Всъщност тя е част от колекцията на издателство ЕМАС - Музи ,която обединява книги от различни автори съдържащи в себе си силни и вдъхновяващи женски образи 
В "Кафе под липите " главното действащо лице е Фрици - млада девойка дошла в Берлин от провинцията , където винаги е била неразбрана и неудовлетворена от живота. Книгата описва живота в големия град през 20-те години на двадесети век с
цялата му пъстрота и освободеност. Може би това най- много ме очарова в книгата - самата атмосфера в Берлин.  Това е град на изкуството и поезията , но и на еманципираните жени и на мъжете гордо демонстриращи хомосексуалните си наклонности. Сякаш всичко излиза извън рамките и всеки е свободен да прави каквото си поиска без никой да го съди. Именно от това има нужда и Фрици , макар на моменти да не разбира мисленето и възгледите на хората около себе си , това не и пречи да се потопи дълбоко в дебрите на артистичния свят благодарение на работата си като машинописка при граф фон Келер. Така тя успява да срещне най- различни хора - едни от тях са слепи идеалисти вярващи в изкуството , други са готови на всичко ,за да постигнат желания успех, а трети просто са меркантилни и търсят изгода във всяко нещо . Всичко това е необичайно за Фрици , но ѝ помага да се отърси от черупката на срамежливото провинциално момиче и да се превърне в жена готова да се бори за мечтите си , без да се интересува от хорското мнение. Естествено съдбата  ѝ се усмихва и Фрици среща любовта в лицето на малко чалнат , но красив и талантлив мъж като двамата взаимно си помагат ,за да осъзнаят колко много се обичат. 
Книгата е кратка и лека , може би след няколко месеца няма да си спомням за какво е ставало дума в нея ,но към момента прочита ѝ ми достави огромно удоволствие . Изчетох я буквално на един дъх, усетих атмосферата на Берлин  и се потопих в света на изкуството . Ако и Вие имате нужда от малко бягство от реалността , то ви препоръчвам "Кафе под липите"

0 коментара:

Публикуване на коментар