Издателство : Колибри
Година на издаване: 2018г.
Брой страници : 312
Цена: 16,00 лв.
Резюме :
През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото.
През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години.
Напоследък около тази книга се вдигна доста шум и от всякъде валят положителни
коментари ,затова не се сдържах и за малко се откъснах от Коледните книги , за да се насладя на историята на тебеширения човек . Истината е ,че очаквах маааааалко повече от книгата . Резюмето , корицата и положителните отзиви бяха създали в мен впечатлението ,че ще попадна на мрачна ,заплетена и плашеща история ,зародила се в миналото и преследваща героите и в настоящето. Но може би поради факта ,че самата книга не е много обемна, едва 300 страници , историята не притежава кой знае каква дълбочина. Не казвам ,че замисълът не е добър , напротив идеята е интересна и книгата е написана много достъпно и приятно ,което я прави и доста лесна за четене - ако имате свободно време за два дни сигурно ще сте я прочели, но всичко се развива доста динамично и в рамките на тези 300 страници К.Дж.Тюдор някак не успява да разкрие много от същността на героите , да вникне в техните умове , да ни разкрие повече от характерите им и вътрешните им мотиви. Мисля ,че това е основното нещо ,което ми липсваше , за да оценя подобаващо книгата. В повечето случаи до сега съм критикувала някои книги ,че са твърде обемни и има доста излишна информация , но май за пръв път критиката ми ще е в обратна посока - твърде кратка книга.
Като изключим това , трябва да спомена ,че в историята не липсваха и доста клишета , а много често в коментарите попадах на мнението , че има леко сходство между тази книга и "То" на С. Кинг. Признавам си ,че не съм чела "То" , но съдейки по резюмето и филма определено има прилики . Това в никой случай не е недостатък ,стига взаимстването да е използвано добре и крайния резултат да е сполучлив както в случая.
Друг лек минус в "Тебеширения човек " поне за мен ,беше че не създаде у мен чувство за страх, загадъчност и мистерия. В повечето случаи ,когато чета такъв тип книги винаги има моменти,когато съм под напрежение, хваща ме страх ,когато предусещам,че ще убият някого ,става ми гадно,когато са описани кървави сцени , просто изпитвам много емоции , развивам си различни сценарии за това кой е убиеца , а в случая с тази книга малките тебеширени човечета не бяха никак стряскащи
В крайна сметка финалът ми допадна и по скоро не самото разкриване на извършителя , а последващите разкрития и сглобяването на парчетата от пъзела
В заключение ще кажа ,че книгата ми хареса с малки изключения , четеше се бързо , действието е динамично и няма скучни и тегави моменти , няма излишни описания и "разтягане на локуми " , но се надявам следващата книга на К.Дж.Тюдор да бъде малко по -въздействаща и плашеща.
0 коментара:
Публикуване на коментар