Ревю: Бухтичка - Джули Мърфи

Издателство : СофтПрес 

Година на издаване :2016г

Брой страници :320

Цена : 15.99лв

Резюме:

Как да имаш перфектното тяло за плажа? 
Имай тяло. Иди на плаж.

Уилоудийн Диксън, дъщеря на бивша кралица на красотата, е самопровъзгласила се дебелана, която се чувства повече от добре в собствената си кожа. Наричана галено Бухтичка, Уил е самоуверена, силна и абсолютно безстрашна. Докато хлътва по атлетичния и очарователен Бо. Изненадващо за всички той също си пада по нея. Но вместо на седмото небе от щастие Уил попада в кошмар, разяждана от съмнения. Вбесена от предразсъдъците и в търсене на собствената си увереност, тя се записва в престижен конкурс за красота, спечелен преди години от собствената й майка.
Уил и още няколко необичайни претендентки ще покажат на всички, че заслужават титлата точно толкова, колкото и по-слабите кандидатки. На подиума Уил ще шокира всички – и най-вече себе си.

За мен това е книга ,която не може да бъде категоризирана за определена аудитория и в никой случаи не е просто тийн история.Отваряйки първите страници дори не знаех какво да очаквам ,знаех само ,че става дума за някакво момиче с наднормено тегло и толкова , но историята е с доста по дълбок смисъл.

"Понякога съвършенството ,което откриваме в другите , е изградено от куп несъвършенства."

Според мен са засегнати няколко основни проблема ,който са доста актуални за нашето общество и се сблъскваме с тях всеки ден .
На първо място разбира се  е това да си различен.Още повече ,когато си в гимназията.Каквото и да си говорим децата понякога могат да бъдат много жестоки.На моменти умишлено , на моменти без да искат те доста често нараняват с думите или реакциите си. Понякога макар и несъзнателно един поглед би могъл да е достатъчен , за да разбере дадения човек  ,че е различен и не се вписва в стереотипа.В книгата имаме момиче с наднормено тегло , момиче с твърде големи зъби и друго със здравословен проблем на крака.За тях е нормално да им се подиграват и да подвикват зад гърба им , но все пак никога не се свиква с това.Според мен това срива самочувствието и увереността на едно дете или тинейджър и нанася трайна вреда в по нататъшното му развитие.То става несигурно в действията си и всеки път търси одобрението на другите , очаквайки да му се подиграят.Авторката се  е опитала  да даде един много добър поглед върху нещата и върху последствията от тези подигравки .Когато непрекъснато ти повтарят някакви ужасни и подигравателни неща ,ти в един момент започваш да им вярваш и самочувствието ти се срива до нула. 

"Винаги ще има някой , който е по -красив или по-умен ,или по-слаб от теб.Съвършенството е просто някаква неуловима сянка , която преследваме."

Уилоудийн никога не се е притеснявала от теглото си ,но въпреки това знае отношението на майка си към този проблем и усеща нейното разочарование .Няма нищо по- лошо за едно дете от това да чувства ,че непрекъснато разочарова родителите си (друг е въпросът какви са техните очаквания). В случай на Уил , майка й иска тя да приеме конкурса по на сериозно , да се вземе в ръце и да смъкне някой друг излишен килограм ,за да не стане като леля си Луси. И тук идва и следващия проблем заложен в книгата  - как понякога човек сам си налага някакви ограничения и се затваря в себе си  от страх ,че обществото ще го отритне.Лелята на Уил - Луси  е имала сериозен проблем с теглото и достигайки 200 кг това е причинило сериозни здравословни проблеми довели до смъртта й.Загубата й се отразява доста тежко на

Уилоудийн ,но в даден момент и дава тласък да направи нещо ново и различно.Това ,което най-много ми хареса в нея е фактът ,че не се срамува от теглото си , не се подлага на безумни диети само и само да изглежда по- добре в бански. Освен това Уилоудийн е много директна и обича да казва каквото мисли, достатъчно интелигентна и остроумна е ,за да завърти главата на едно от "готините"момчета в училище , което е и неин колега в работата.Но с развитието на техните отношения , самоувереността на Уил започва  да се пропуква.

"Има някакъв особен вид покой , който идва , ако знаеш ,че за всеки човек , който чака да бъде открит , има някой който го търси ."

Време е да кажа по няколко думи и за останалите герои. 
Елън е най- добрата приятелка на Уил, но на моменти доста ме дразнеше .Постепенно в отношенията им се появява  пропаст , която става все по-голяма и по- голяма , а с включването им в конкурса всичко тотално експлоадира между тях.

".. но добрите приятели са жилави. Измислени са така ,че да издържат спадовете и дефектите на растежа."

Мич беше много мил образ и искрено харесваше Уилоудийн , но просто липсваше тръпката по между им.

"Има някакъв особен вид покой , който идва , ако знаеш ,че за всеки човек , който чака да бъде открит , има някой който го търси ."

Хана , Аманда  и Мили се превърнаха в тоталните ми фаворитки. Те са толкова различни , всяка със странностите си , но именно това ги обединява.За тях конкурсът за красота е едно приключение , но и начин за израстване и превъзмогване на подигравателните погледи и насмешки .

"Мисля ,че трябва да си този , който искаш да бъдеш ,докато не усетиш ,че си този ,който си се опитвал да станеш.Понякога да се преструваш,че можеш , е наполовина от това наистина да свършиш нещо."

Може първоначално да приех "Бухтичка" като някакво леко и неангажиращо четиво , но прочитайки последната страница определено си промених мнението да книгата.Просто тази книга няма как да е неангажираща , тъй като пряко те ангажира да вземеш нечия страна , да се замислиш  за наложените стереотипи в обществото , за това кое е красиво и кое не , за това можем ли да съдим за хората по външния вид и още куп въпроси , който изплуваха в съзнанието ми докато я четях .

„Понякога да разберем кои сме означава да приемем, че сме мозайка от различни изживявания. Аз съм Бухтичка. И Уил, и Уилоудийн. Аз съм дебела. Щастлива. Несигурна. Смела.“