Ревю: Домът на Хадес -Р.Риърдън

Издателство:Егмонт

Година на издаване:2013

Корици: твърди 

Брой страници :592

Цена:19.90лв

Резюме:

Злото настъпва. Анабет и Пърси, изглежда, са изгубени за всички и всичко в Подземното царство. Останалите петима герои трябва да преодолеят мъката си и да открият Портите на Смъртта. Ако успеят да пробият силите на Гея, а Пърси и Анабет - да оцелеят в Дома на Хадес, може би Седмината имат шанс да запечатат Портите от двете страни и да попречат на гигантите да въздигнат Майката Земя. Но, ако Портите са залостени, как ще се измъкнат Пърси и Анабет?

Ако не сте чели ревютата на първите три книги може да го направите тук 1,.2, 3, 

Тази книга е най-обемна от цялата поредицата книги и се случват толкова много неща ,че не знам от къде да започна.

В "Домът на Хадес" отново се срещаме със седмината си любими герои тръгнали към своя подвиг и следващи пророчеството .Но за нещастие те вече не са заедно.Пърси и Анабет са в Тартара , а останалите петима се опитват да достигнато до Епир.

И тук наблюдаваме бързо развиващо се действие , остроумни коментари и шеги от страна на героите и невероятни обрати.

Корицата много точно е представила Пърси и Анабет ,които се борят за оцеляването си в Тартара.Въпреки всичко те не губят надежда и се подкрепят един друг 

"Какво от това ,че бяха в Тартара? Какво от това ,че шансът да оцелеят бе едно на милион?Бе толкова щастлив ,че са отново заедно ,че едвам скриваше усмивката си ."

Принудени да пият от огнената река Флегенот, за да оцелеят те тръгват в своето приключение към търсенето на портите на смъртта.По пътя си  се срещат отново с титанът Япет или по известен като Боб ,който всъщност е добър титан и е готов да им помогне .Запознават се си с гигантът Дамасин , който учудващо също се оказва добър (явно в Тартара има и добри създания)Това по някакъв начин показва ,че винаги се намират добри създания дори и след гиганти и титани и ,че винаги е по-добре да играеш отборно , колкото повече, толкова по голяма е силата.
Определено образът на Боб е забележителен.През цялото време ми беше голям любимец заедно с малък Боб.Той показа по забележителен начин как едно зло чудовище може да се промени , той сам прави своя избор и иска да  е Боб , а не Япет.
Но най-голямата сила за Пърси и Анабет се оказва връзката по между им и тяхната силна любов.

"Всеки път ,когато почувстваше желание да се предаде, да рухне ида умре(тоест на около десет минути),той се протягаше и я хващаше за ръката, колкото да си спомни ,че в света има и хубави неща"

Тартара се оказва наистина изключително злокобно и страховито място , но нашите герои не се спират пред нищо ,за да достигнат целта си. Срещата им с Алхида също не протича по план, а и никога не можеш да имаш вяра на някаква си богиня.

 "Изглеждаше като човек ,умрял от глад - с подути колене и остри лакти,парцаливи дрехи и изпочупени нокти.Прах покриваше кожата и раменете й, все едно си е взела душ на дъното на гигантски пясъчен часовник"

На останалите шестима   герои също не им е особено лесно.Образът на Нико ди Анджело и  изключително противоречив,още не мога да преценя дали го харесвам или не.Привидно той изглежда твърде студен , безчувствен  и дори жесток.Преживял е твърде много неща , изпитал  е твърде много болка и това го е накарало да се затвори в себе си и да се изолира от външния свят.Може би в тази книга за първи път авторът разкрива нещо твърде лично за Нико.Историята с Купидон ми даде нов поглед над образа му и изяснява част от причините за държанието му.Хубаво беше ,че Джейсън е с него по време на това изпитание и го подкрепи след това , поне за малко Нико излезе от черупката си.
Но да поговорим за моя любимец Лио.Толкова се радвам как се развиха събитията за него в книгата.В един момент той попада на остров Огигия ,където среща Калирсо и от там нататък наблюдаваме един сериозен сблъсък на характери, но няма да издавам нищо повече.

Няма как да пропусна и тренер Хедж , който през по-голямата част от времето ме забавлява , а през останалата ,му се нервя ,че все проваля нещо.Но и при нето се наблюдава доста сериозно развитие в образа.

Действието в книгата на моменти наистина става доста напрегнато , особено към края ,когато Хейзъл и Лио са изправени през сериозно изпитание.

Всеки от героите израства по някакъв начин .Джейсън  открива своя път в лутането си в това дали иска да е в римския или гръцкия лагер .Макар да е претор в лагер Юпитер , той жадува за свободата ,която би  имал в лагера на нечисторкъвните.Пайпър вече съвсем не  е онова малко и сладко момиченце от първите книги , тя вече е овладяла до съвършенство силата на гласа си.Франк също идраства много и то не само на височина.До сега той все имаше съмнения как не  е достоен да е след седмината и как не е способен на нищо , но ,когато животът на Хейзъл е в неговите ръце ,това отприщва силата му и го прави непобедим. Хейзъл успява да овладее силата на мъглата ,което помага доста на нея и на приятелите й. За Лио авторът е подготвил малко по-различна промяна .А Пърси и Анабет преоткриват себе си по необикновен начин.Преживяното в Тартара никога няма да бъде забравено  и  ще им напомня през какво са преминали и колко силна  е връзката по между им.

Финалът и на тази книга остава доста отворен , има все още недовършени дела, с които героите трябва да се справят.Нямам търпение да започна следващата книга и същевременно ми е тъжно ,защото тя е последната от поредицата.