Издателство :Колибри
Година на издаване: 2016г
Корици:Меки
Брой страници :464
Цена: 20лв
Резюме:
Вторият роман на Ървин Ялом, „Лъжи на дивана“, го утвърждава като забележителен съвременен писател. Някои от героите на тази книга, която определено бележи появата на нов жанр – жанра на психоаналитичния трилър, – „лежат“ на дивана, други „лъжат“ на дивана. И едните, и другите са се поверили на грижите на своите терапевти. Които, както става ясно, също са хора с проблеми. Уважаваният ветеран в психотерапията Сиймор Тротър прекрачва границите на професионалната етика в името на пациентката си. Но дали има право на това? Самонадеяният психоаналитик Маршал Страйдър е твърде влюбен в парите, което го въвлича в сериозно изпитание. Дали ще излезе от него пречистен? Младият и амбициозен Ърнест Лаш прави всичко, което е по силите му, за да помогне на пациентите си. Но дали прави това, което трябва? Историите на тримата терапевти се преплитат с историите на пациентите им: красивата и много болна Бела, комарджията Шели, нещастния Джъстин, злата Карол. Не всички казват истината, лъжата е на всяка крачка (да уточняваме ли, че на английски „лъжа“ и „лежа“ се пишат и произнасят по един и същи начин?). Намесват се и двама интелигентни измамници, които се оказват по-добри психолози от психолозите, и нещата сякаш излизат от контрол. Докато не се появява светлинка в тунела.
Първо трябва да отбележа ,че книгата е доста по-различна от всичко ,което съм чела до сега .Привлече ме това ,че е определена като прихоаналитичен трилър. По трилърите определено си падам , но за психоанализата не бях много сигурна.Но трябва да кажа ,че книгата е написана толкова изкусно ,че дори и сухата материя се превръща в интересно четиво.Макар всички използвани термини и непознати за мен думи нито за миг книгата не ми беше безинтересна, а напротив в нея има нещо ,което те омагьосва и прониква в съзнанието ти.Това е една от най-интелигентно и мъдро написаните книги .
За автора знам малко неща , но свързвам името му с една популярна и доста препоръчвана книга-" Когато Ницше плака" - признавам си ,че не съм я чела все още , но имам огромното желание да го направя.
Лъжи на дивана" е вторият роман на Ялом. Издадена за първи път през 1996 година, книгата затвърждава присъствието на автора си в литературата. Освен това бележи появата на нов жанр – този на психоаналитичния трилър. Книгата разказва за няколко психотерапевта , които стремейки се да помогнат на пациентите си , разкриват и своите собствени душевни терзания.Интересна е и играта на думи в заглавието "лежат" и "Лъжат" се произнасят по сходен начин от англ. език
Книгата е рядко интелигентно и провокативно съчетание на психоанализа, трилър и драма. Ялом успява да въведе читателите " зад завесите" на човешкия ум ,Скрити зад образите на прихотерапевти и клиенти , авторът ни показва отражение на самите нас , кара ни да прочетем собствените си мисли , който ни е страх да изречем .На моменти сякаш читателят се превръща в своеобразен "пациент " на някои от терапевтите и без да иска отваря вратите на съзнанието си.
"Твърдят ,че целта на терапията била човек да си стане сам и майка и баща"
Книгата ни отваря един нов път към психоанализата като наука.До сега лично аз не се бях замисляла върху това и върху методите използвани в тази сфера. Развитието на обществото и напредването на технологиите дава своето отражение и върху израстването на психоанализата като наука основаваща се на все по нови и различни методи.Всичко това води до достигането на една "граница" между позволеното и непозволено лечение, между близостта и контакта на терапевта с пациента. Лично за мен в много от ситуациите няма правилно и грешно.Ръководейки се от етичния кодекс или законовите норми някой действие може би не са правилно , но ако се ръководим от чисто човешките инстинкти и пориви действията се оказват абсолютно точни , мотивирани и верни.
Същото се отнася и за героите, те не могат да бъдат категоризирани като добри или лоши.Понякога действията им са на границата на морала и етиката , друг път са водени от безкористност и алтруизъм.
Ърнест Лаш - Мисля ,че той се оказа любимият ми герой в книгата.Неговата отдаденост на работата е впечатляваща.Той напълно се е отдал на професията си, търсейки непрекъснато нови методи за самоусъвършенстване и начини да помогне на пациентите си .Неговата единствена грешка е може би в това ,че вярва ,че всички пациенти винаги говорят истината и са откровени.
"Вниманието на Ърнест беше толкова раздвоено ,взе да му се завива свят.Раздвоението му беше познато.От една страна,истинска загриженост за пациентите , студентите си и публиката . Както и истински интерес към реалните проблеми на съществуването :израстване, съжаления ,живот ,смърт , смисъл. От друга страна ,сянката му егоизмът и похотта"
Началото на неговата кариера е белязано от срещата му със Сиймор Тротер - уважаван ветеран в психотерапията , който обаче е прекрачил границата на професионалната етика.
"Само че аз съм различен вид терапевт.Спасител съм на изгубени души .Ще си скъсам задника от работа,ще се напъхам на вълка в устата,ще опитам всичко , за да спася пациента.Това съм правил през цялата си кариера "
Карол -нейният образ е много противоречив и същевременно изграден изключително пълнокръвно и достоверно .В един момент я виждаме като злата съпруга ,тормозеща непрекъснато своя съпруг , а в следващия момент е просто една жена пожертвала кариерата си в името на брака , която е била наранена от твърде много мъже в живота си.Водена от болката и таената през годините ненавист, тя поема по дългия път на отмъщението , но се оказва неподготвена за това ,което и се случва.
"Удивително , мислеше си , колко омагьосващ е терапевтичният процес.Закачат те на кукичката за час-два и в момента, в който усетят ,че няма накъде да мърдаш ,могат да правят с теб каквото си поискат - да те накарат да идваш всеки ден , да ти вземат ,колкото решат ,да те чукат на килима си и дори да те таксуват за това "
Джъстин - изтерзаният съпруг , който не може да се отдели от властната си жена ,тъй като тя контролира живота му и тъпче самочувствието му , в следващия момент се превръща в един безхарактерен мъж чакащ някой друг да взема решенията вместо него .
Маршал Страйдър - той е опитен и уважаван психоаналитик и е ментор на Ърнест Лаш .Но неговия недостатък е амбицията и то не толкова амбиция във професионалното усъвършенстване , колкото амбицията да трупа пари.Той е напълно завладян от тази идея и анализира всяка една ситуация от гледна точка на това какво ще спечели той.Въпреки това успява много добре да прикрие тази си същност и да демонстрира голям авторитет и професионализъм пред колегите си . Естествено съдбата е отредила изненада и за него.
"Но сега , днес Маршал разбра по-ясно от всякога ,че няма нужда да се отказваш от жаждата за величие,че това е естественият начин на егото да отхвърли ограниченията , пустотата и отчаянието на ежедневието"
Макар привидно да изглеждат доста различни , героите се оказват въвлечени във водовъртежа на лъжите , а позициите на психоаналитик и пациент често биват разменяни. А когато се намесват двама интелигентни измамници, които се оказват по-добри психолози от психотерапевтите, всичко излиза извън контрол. Определено нишката на трилъра и изключително добре изградена и за първи път чета нещо подобно.
Книгата засяга множество социални теми и ни кара да погледнем на психоанализата в по глобален мащаб.Това да бъдеш психоаналитик и да лекуваш хората ,отдавайки част от себе си и част от душата си , да проникваш в техните мозъци и да се опитваш за изтриеш част от болката им само по себе си е велико начинание.
Чрез книгата си Ялов предлага на читателя едно своеобразно" лечение" на ума .
Няма как да не приложа някой от термините ,чието значение ми беше интересно да науча , а и смятам ,че са доста полезни за обогатяване на общата култура:
1.Атрибуция -обяснение за причините за събитията или за поведението на другите въз основа на собствените ни убеждения или очаквания.
2.Компулсивност - непреодолим стремеж към извършване на определени действия
3.Егосинтонично - мисли , импулси , поведение, приемливи за егото и задоволяващи психологическите нужди на дадения индивид
4.Мнемоника -техника за запаметяване , като в случая думите са фонетично сходни и едносрични
5.Свръхдетерминирани -породени от повече от една причина
"Виждаш ли ,Карол ,шахът е като живота:като свърши играта,всички фигури - пешките , царете и цариците -всички отиват в една и съща кутия "
0 коментара:
Публикуване на коментар