Клишетата в книгите

В този пост реших да споделя мнението си за нещата ,който доста често се повтарят в книгите и  се превръщат в своеобразни клишета,които продължаваме да четем с всяка следваща книга.
Някои от тях на моменти стават дразнещи  , други са неизбежни.Споделете и вие какво мислите по този въпрос и  за какви други подобни клишета се сещате :)

Ще започна с някои от най-често срещаните кришета в любовните романи :)

Първото клише ,за което веднага се сещам са любовните триъгълници.Те сякаш са неизменна част от всяка книга напоследък.Явно е някаква мода , знам ли.В повечето случаи момичето е изправено пред дилемата да избира пред двама привидно добри , красиви и смели момчета .В последствие единият от тях се оказва не чак толкова добър , колкото изглежда и момичето разбира се избира по -добрият от тях.
Тук трябва да добавя  и това ,че по някакъв необикновен начин всички се влюбват в главната героиня или и симпатизират.Идеята ми за клишето в случай ,е че авторите понякога изграждат твърде идеален образ на главните герои.Те се оказват съвършени във всяко едно отношение ,което си  е доста нереалистично.

Друго изтъркано клише е ,че в повечето YA-романи винаги става дума за момиче ,което е на 16 годишна възраст.Ясно ми е , че както подсказва и името на жанра героите са в тинейджърска възраст , но възможно ли е едно 16 годишно момиче да разсъждава по начина описан в книгите и да прави такива невероятни неща като да спасява света например.В Петата вълна примерно момичето за отрицателно време се научи да борави с калашник и да оцелява в нечовешки условия.Реално погледнато колко ли 16-годишни деца ще се справят с това.Да не говорим за поредици като Игрите на глада , Дивергенти  и т.н.т ,където въпреки крехката си възраст тези деца се справят с абсолютно всичко , не че нещо , но е малко преувеличено според мен.

В любовно-еротичните романи най-омразните ми клишета са две:
Първото е как любовта пламва от пръв поглед .Те едва се докосват или виждат ,тя може да изглежда ужасно -рошава и със стари дрехи ,но хоп искрата веднага пламва и те откриват истинската си любов.Вярно ,че може би при някои хора и така става , но в реалния живот  процентът е много нисък. Докато във всяка книга от типа 50 нюанса ...., Кросфайър , Дъблин стрийт и др. всичко се случва за секунди и на моменти бих казала доста изкуствено.

Второто клише тук  е съвършенството на мъжа.Той винаги е супер богат (нищо че все още може да няма 30г , той вече притежава половината свят.) , винаги е супер красив , със страхотно тяло(кога ли намира време за фитнес с това напрегнато ежедневие) , носи красиви костюми  и като по закон е страшно добър в леглото. Колко ли такива мъже има в реалния живот - сигурно се броят  на пръстите на ръцете ми.И да не забравяме разбира се ,че въпросният мъж има хеликоптер(който може да управлява ,защото то си е лесничко :Д ) частен самолет ,яхта и  какво ли още не и намира време да се разхожда с възлюбената си  до всякакви невероятни места.
Няма как да не спомена и темата за секса.Освен ,че той винаги е невероятен и са описани всички страхотни качества на ....мъжа двамата герои успяват да правят секс средно по около 10 пъти дневно :Д Д Не че нещо , но ако водиш напрегнат живот , работиш по цял ден и  вземаш сериозни решения за бизнеса,как по дяволите намираш толкова много сили и за това :Д Д

В криминалните романи и трилъри ,най често използваното клише е това ,че детективът разследващ случая почти винаги има някакви доста опасни пороци свързани с алкохол или дрога.И въпреки това той някак си успява да си върши работата отлично.Не знам как става този номер , но явно хората се справят.

Като още едно клише мога да определя доста често и кориците на които се виждат голи преплетени тела на мъж и жена или изваяно красиво мъжко тяло.Сами по себе си те са красиви , но на пазара вече са твърде често срещани и напоследък видя ли такава корица си мисля ,че книгата е твърде лековата и плоска любовна история(не казвам ,че реално са такива , просто моята асоциация е такава.)