Яж , моли се и обичай - Елизабет Гилбърт

Издателство:  Прозорец

Година на издаване: 2008г.

Брой страници: 448 

Цена: 17,00лв. 

Резюме: 

Елизабет Гилбърт e млада омъжена жена, която не е щастлива от семейния си живот. След мъчителен развод и бурна любовна връзка тя е съсипана и объркана, но и свободна както никога преди. Лиз се отправя на едногодишно пътешествие в търсене на щастието и равновесието в живота си. Най-напред прекарва четири месеца в Рим, където учи италиански с помощта на красиви братя близнаци, въздържа се от романтична обвързаност (въпреки близнаците) и напълнява с десет килограма. След това прекарва четири месеца в ашрам в Индия, където установява, че за да постигнеш просветление, трябва да си готов дори да ставаш посред нощ и да търкаш пода на храма. Там успява да обуздае част от демоните в себе си. Накрая се озовава на Бали, където беззъб шаман на неизвестна възраст й показва нов път към покоя - просто седи и се усмихвай. И ето че щастието бавно пропълзява в нея и я завладява.

Започнах тази книга с огромни очаквания , основаващи се на филма , който съм гледала и харесвам много . В резултата на това критериите ми за книгата наистина

бяха доста завишени и в един момент останаха неоправдани. За голямо мое съжаление трябва да кажа ,че не се спогодихме с Елизабет  Гилбърт .Може би ще разочаровам много от Вас , но просто очаквах много повече от подобна история за човешкото себеопознаване и израстване .
Както знаете ""Яж ,моли се и обичай " е разказ за живота на самата авторка и едногодишното ѝ пътуване в Италия , Индия и Индонезия. Бях много развълнувана  ,че ще чета за пътешествия именно в тези страни , тъй като сами по себе си са изключително интересни , екзотични и различни.
Започвайки с посещение на  Италия действието се развива  леко  и неангажиращо , но в един момент стана твърде монотонно и еднообразно , сякаш героинята вършеше всеки ден едно и също и всичко се повтаря до безкрай. Може би очакванията ми бяха за малко по -подробни описания на атмосферата на Италия  и в частност Рим , повече за забележителностите , храната , десертите , обичайте и традициите. И аз не знам какво съм очаквала , но не останах удовлетворена напълно.
Следващото място за посещение беше Индия - още по екзотична и мистична страна , но цялото действие се развиваше в ашрама ,където ежедневието на Елизабет се свежда до медитация , пеене , молитви , търкане на пода и отново

медитация. Признавам си ,че на тази част бях на път да се откажа от книгата . Просто по- скучно нещо не бях чела от много време , но все пак с леко прескачане на страници и пасажи успях да избутам нещата и да снигнахдо пътуването до Индонезия и о. Бали. Всъщност това е беше и най- интересната (поне за мен ) част от книгата .Елизабет се запознава с доста нови хора , които бързо се превръщат в нейни приятели , описва интересни места и обичай от живота на местните  и като цяло това направи прочита на книгата до голяма степен приятен и интересен  за мен.
Не мога да кажа ,че историята ме е накарала да преосмисля живота си или ме е довела до някакво прозрение , единствено съжалявам ,че не успях да открия красотата  и магията в историята на Елизабет Гилбърт и дори смея да твърдя ,че филмът ми хареса много повече от книгата , а това ми се случва изключително рядко .
Споделете и Вие чели ли сте книгата или нещо друго от авторката , как Ви  е подействало и дали Ви е харесало.