Ревю: Кутия за птици - Джош Малерман

Издателство: Deja Book​

Година на издаване: 2015 г.

Брой страници: 296

Цена: 14,90лв.

Резюме: 

Случи се изведнъж. Никой не беше подготвен. Внезапно дори един поглед навън обричаше човек на жестока смърт. Там имаше нещо непонятно, нещо безплътно – то моментално поразява ума и провокира самоубийствена ярост. Хората трябваше да затворят очи, за да оцелеят. Ала преди това да се случи, загинаха милиарди… И настана тишина, нарушавана само от птичите песни.

Малори е сред оцелелите. Живее в укрепена къща с Момчето и Момичето. Учи ги да живеят без зрение. Подготвя ги за деня, когато ще напуснат убежището си. Тя излиза навън само за да налива вода от кладенеца в двора. Винаги е със завързани очи, винаги се спъва в неравната почва около него. Наблизо тече река. Там чака лодката – последната надежда. Дошло е времето да тръгнат. Със завързани очи. Престои им опасно пътешествие в свят, в който един поглед може да ти коства живота…

Още с излизането си на българския пазар книгата предизвика голям фурор. От тогава до сега прочетох страшно много положителни мнения и доста малко отрицателни. Доколкото знам има и филм по книгата (не съм го гледала)

И така в крайна сметка и аз прочетох "Кутия за птици" и ...сякаш нещо не ми достигна ,за за я харесам достатъчно и да се нареди сред любимите ми. Началото е доста силно и веднага грабва вниманието на читателя. Има достатъчно мистерия и неочаквани събития  , авторът ни държи под напрежение и събужда въображението ни. Малори ми стана симпатична още от самото начало. Първоначално също като нея исках да повярвам ,че всичко е просто илюзия и хората не полудяват наистина ,но  всичко се оказва реалност . Все още ми е непонятно какво точно се случваше в

книгата ,но идеята ,че не можеш да седиш с отворени очи навън , че не виждаш нищо и седиш затворен буквално като птица в клетка е плашеща. А ,когато трябва да отглеждаш деца в тази среда нещата стават още по - кошмарни . През цялото време се дразнех ,че децата всъщност не бяха наричани с имената им , а просто момче и момиче . Твърде безлично ми се стори сякаш са някакви предмети , а не човешки същества. Малори ги е обучила много добре , почти като войници ,които винаги са на щрек  и това всъщност много ѝ помага. 
Може би финалът на книгата остави твърде много въпроси без отговори и не задоволи любопитството ми. Много неща останаха недоизяснени и въпреки ,че знам ,че историята има продължение (дано бъде преведено и у нас) ми се искаше автора да хвърли повече яснота . 
Цялостното ми впечатление за историята е положително , макар самата тя да е толкова зловеща и плашеща . Идеята е оригинална и добре развита стига накрая да получим обеснение за всичко случило се. 
Държа да отбележа ,че корицата също е прекрасна и въздействаща. Определено ,ако Ви се чете нещо различно това е вашата книга. За мен това беше първа среща с Дж. Малерман , но смятам да дам шанс и на другите му книги . Споделете и Вие чели ли сте нещо от автора и с какви впечатления сте останали.