Ревю: Без Мерит - Колийн Хувър

Издателство : Ибис 

Година на издаване : 2018г. 

Брой страници : 276

Цена : 13,90лв.

Резюме: 

Мерит Вос колекционира купи и медали, които не е спечелила, и тайни, които е принудена да пази. Докато разглежда местния антикварен магазин за поредната купа, тя се натъква на Сейгън. Неговият ум, неговият талант, гледната му точка към нещата внасят отново плам в живота ѝ, но тогава открива, че той е напълно недостъпен за нея. Мерит се затваря в себе си, наблюдавайки семейството си отстрани, с най-тъмната тайна, която нито един трофей не би могъл да я накара да забрави.

И когато най-накрая ѝ писва да се страхува от истината, Мерит решава да приключи с илюзията за щастливо семейство. Но плановете ѝ завинаги да напусне семейството си се провалят и тя е принудена да се справя с последствията от изваждането на тайните на всички наяве и вероятността да загуби единственото момче, което е обичала...

„Без Мерит“ е трогателен и въздействащ роман, който изследва пластовете от лъжи, които обвързват едно семейство, и силата на любовта и истината.

Тук ще откриете мнението ми и за други книги от авторката : Най- доброто в теб ,  Без Хоуп, Жестока любов , Споделени тайни , Девети ноември, Никога повече

Вече може да ме откриете и във Facebook

"Не всяка грешка заслужава наказание. Понякога единственото, което една грешка заслужава , е прошка."

Чела съм почти всички книги от авторката и определено "Без Мерит" е различна. Нагласата ми беше за романтична любовна история , а всъщност получих много повече от това.

Мерит е момиче , което отчаяно иска да бъде нормално и да расте в нормално семейство ,но съдбата и е подготвила изненада . Младото момиче обича да колекционира най- различни  трофей  и търсейки поредния  , среща Сейгън. Между тях веднага пламва искра и се заражда едно красиво чувство , но в следващия момент се оказва ,че те живеят в една къща и всичко жестоко се обърква. Мисля ,че в тази книга К. Хувър е заложила на странностите , пазенето на тайни и абсурдните отношения в семейството. Самата идея за семейство Вос е доста нетрадиционна. Всеки от членовете му си има странности , пази тайни и наранява останалите. Къщата ,която обитават преди е била  църква  , а обитателите ѝ нито са вярващи , нито са много праведни.

Противно на очакванията ми аз много харесах Мерит , симпатизирах ѝ дори когато правеше наистина големи глупости . Макар тя да има сестра близначка - Онър , двете се оказаха толкова различни и отчуждени . Всъщност именно отчуждението витаеше в цялата къща на семейство Вос . Всеки от тях пазеше тайните си и се изолираше от останалите , което в крайна сметка се оказа катастрофално.

К. Хувър отново не изневерява на себе си и за пореден път засяга доста сериозна

тема , а именно депресията  и социалната изолация. Някои хора все още не могат да проумеят , че да си депресиран е наистина сериозно състояние , а не просто нещо дребно и незначително . Други пък изобщо не различават симптомите на депресия и по този начин не биха могли да помогнат на себе си и на околните. Преди години не  се е обръщало чак такова внимание   на депресията като заболяване , докато  в последно време все по- често се говори  по темата и това е добре , тъй като това е лечимо заболяване  и всеки може да го преодолее стига да има сили и желание. 

Много се радвам ,че прочетох книгата , тъй като видях едно друго лице на К. Хувър , видях че тя може  да излезе от установените рамки  и да сътвори нещо различно и нетрадиционно , което да съдържа в себе си послание към  обществото и апел за борбата с депресията.