Издателство : Софтпрес
Поредица: Дейв Гърни
Година на издаване :2013г.
Брой страници:512
Цена:17,00 лв
Резюме:
Шест убийства, извършени преди десет години. Шест изстрела по тъмно и в движение. Шест черни мерцедеса – единственото общо между жертвите. И едно писмо, подписано с „Добрия пастир“, което заявява: Обявяваме война на приносителите на алчността, на джебчиите, които наричат себе си банкери, на въшките с лимузини, на червеите с мерцедеси. Ние ще освободим земята от тази унищожителна зараза, носител по носител...
Класически случай на сериен убиец с мисия. Но... не и за Дейв Гърни.
Когато „оттеглилият“ се детектив се оказва въвлечен в проект за жертвите на Пастира, очевидните отговори започват да изглеждат все по-малко логични.
Въпросът е как да хванеш убиец, когото никой не е успял да открие?
Първата крачка е да пренебрегнеш предупреждението „Не дърпай дявола за опашката!“
Ревю на първите две книги от поредицата: Намисли си число и Затвори очи
Признавам си ,че леко се пристрастих към книгите на Джон Вердън и пенсионирания
полицай Дейв Гърни. Дори затваряйки последната страница на настоящата книга ми се иска веднага да започна следващата , но ..... смятам, че е редно да си дам кратка почивка от жанра , за да мога след това да се насладя напълно на следващата история. А и да си призная очаквах малко повече от финала на тази книга и имаше дребни детайли ,които не ми допаднаха , но след малко ще споделя и за тях.
В "Не дърпай дявола за опашката " наблюдаваме разплитането на интересен случаи от преди 10 години ,който е предизвикал огромен шум , но разследването му се е оказало твърде повърхностно. И тук на помощ идва Дейв Гърни , който още се възстановява след приключването на предишния случай и куршума в главата. Сякаш пенсионираният полицай е изпаднал в някаква летаргия и просто съществува без да вижда света себе си . Маделин естествено забелязва това , но се оказва безсилна пред проблема. И в едни момент възможността за разплитане на нова загадка сякаш активира нещо в ума на Гърни и го връща към живота.В този случай работата му буквално може да го убие , но и да го съживи. Неоспорим факт , който съпругата му вижда , разбира и в крайна сметка приема в името на доброто на съпруга си . Хареса ми факта ,че Кайл също присъства по осезаемо в книгата и ми се иска автора да обърне още повече внимание върху отношенията баща- син .
Сега може би трябва да разкажа малко повече и за самия случай ,който всъщност е от преди 10 години ,но един проект на младата и амбициозна Ким , която решава да се
срещне с близките на жертвите и да заснеме емоциите им ,пробужда чудовището и го кара на нападне отново. Ще започна с това ,че образа на Ким доста ме дразнеше през цялото време (и аз не знам защо) . Просто тя ту се правеше на супер смела и готова да се справи с всичко , ту в следващия момент звънеше непрекъснато на Дейв и го караше да я придружава навсякъде като куче пазач. Целият ѝ уж миловиден образ ми дойде в повече и дори си мислех , че накрая тя ще се окаже замесена във всичко , но ....И така стигаме до финала на книгата ,където нещата се развиха някак странно и нелогично . Доста въпроси останаха без отговор и това всъщност е нещото ,което ме подразни . Любимата ми част в подобен тип книги е ,когато на финала всичко се разкрие и читателя успява да сглоби всяко едно парче от пъзела и да му се изясни всичко , а тук ... поне аз не разбрах част от причините за убийствата както и личността на самия убиец. Не видях особен смисъл и в действията свързани със сплашването на Ким и Гърни , ако е искал да ги спре можеше просто да ги убие .
Макар това да развали до известна степен приятното ми усещане от книгата , не променя факта ,че харесвам автора и начина по който пише . Самият му изказ е опияняващ и те кара да четеш и четеш ... Дори твърде подробните описания на разследването не са ми скучни и банални , а напротив ,карат ме да се потопя още повече в загадката.
В заключение искам да споделя ,че Дж. Вердън си запазва мястото сред любимите ми автори в този жанр и намирам стила му на писане за прекрасен.
0 коментара:
Публикуване на коментар