Ревю: Пасажер -Александра Бракен

Издателство : Егмонт

Година на издаване: 2017г.

Брой страници: 528

Цена:17.99лв.

Резюме:

В една съдбовна нощ виртуозната цигуларка Ета Спенсър губи всичко, което познава и обича. Попаднала в непознат свят, благодарение на странник с опасни намерения, младото момиче е сигурно в едно-единствено нещо – озовала се е не просто на километри, но и на години далеч от къщи. И е наследила нещо, за което не е подозирала, че съществува. Досега.

Ще започна ревюто си с това ,че съм чела трилогията Тъмна дарба от същата авторка и , ако очаквате нещо подобно от Пасажер дълбоко грешите, тъй като книгите са доста различни. Трилогията се превърна в една от любимите ми и пазя много хубави спомени за нея и точно за това исках да прочета Пасажер , за да се докосна отново до стила на авторката, но може би си бях поставила твърде големи очаквания. Както казах Пасажер е доста по- различна книга и сякаш на мен нещо не ми достигна , за да я харесам толкова и да се влюбя в героите. Както повечето от вас знаят става дума за пътуване във времето ,което само по себе си звучи много интересно и вълнуващо , но на моменти ми дойде твърде объркващо. Всички правила и закони относно пътуването , проходите  , пазителите ,драките .. сякаш ми отне твърде много време докато схвана цялостната концепция (разбира се това е свързано с моите възприятия ) Нека поговорим малко  и за самите герои.

Хенриета Спенсър  или на кратко Ета  е цигуларка , която все още очаква да направи дебюта си на голямата сцена и макар да  е само на 17 тя е виртуоз в свиренето. Израснала е само си майка си Роуз , която е прекарвала повечето си време в работа и не  е обръщала много внимание на малкото момиче.Въпреки това се е  постарала по свои собствен начин да я подготви за предстоящите събития. В Ета ми хареса това ,че е страшно борбена , упорита и дори инатлива на моменти. Твърдо решена е  да спаси майка си и да започне живота си на ново. Всичко това звучи много добре , но до известна степен беше  и малко неправдоподобно. Младото 17-годишно момиче едва разбира какво се случва с нея и веднага е готова  да се впусне в редица пътешествия и да се опита да надхитри човека контролиращ всичко.

Николас Картър - той е момчето от друга епоха , което е обвързало живота си със семейство Айрънуд и плаща висока цена за това. Интересното при него е ,че е чернокож. В наше време това не е нещо необичайно или странно , но по неговото време това да си чернокож е било еквивалент на това да си роб. Николас е имал късмета да бъде откупен и освободен , но е впримчен в капана на Сайръс Айрънуд. Същевременно е измъчван от чувството за вина  по отминалите събития.
Разбира се между двамата ни главни герои припламва искра и възниква едно привличане ,което лично аз не можах да усетя. Не почувствах тръпката и емоцията , които трябваше да се появят между тях. Сякаш нещата се случиха твърде бързо.Макар да се познават от 2-3 дни те вече мислеха как ще се развие бъдещето им  и бяха твърдо убедени ,че си принадлежат. Разбира се няма нищо лошо да има такава романтична линия в книгата , но май трябваше да мине малко повече време преди да се влюбят. Николас беше доста свенлив в изразяването на чувствата си , а и все пак той е от осемнайсти век и това го правеше много чаровен ,но същевременно беше готов да убие всеки ,опитал се да навреди на Ета.

Може би не уцелих подходящото време за прочита на тази книга , но някак вътрешно

се бях настроила за невероятно приключение ,от което няма да мога да се отделя и ще прочета книгата за 2- 3 дни , а реално погледнато я четох около две седмици.
Все  пак това  не означава ,че книгата е лоша . Напротив има си и положителните страни. Може би най- интересно ми беше разтълкуването на самите загадки по пътя към откриването на астролабията  както и истинските подбуди на всеки да иска да я притежава.  Самият стил на авторката беше доста по-различен. Сякаш в Пасажер тя беше наблегнала повече на описанията както на чувствата и емоциите , така и на обстановката и заобикалящата среда. Може би ми се искаше да има малко повече действие и напрегнати моменти както в Тъмна дарба.
Всъщност в последните 50 страници се случиха куп неща и това до известна степен ме накара да харесам книгата малко повече. Финалът остана доста отворен и обещаващ развитие на всяка една от сюжетните линии.
И не на последно място трябва да отбележа ,че корицата е страшно красива и макар книгата да не оправда напълно очакванията ми все пак ми се иска да прочета и втората част , тъй като останаха доста неизяснени неща и ще ми е интересно да видя какъв е завършекът. Ако сте чели книгата споделете мнението си,ще ми е интересно да видя  различни гледни точки относно историята.