Ревю: Безкрайното море-Рик Янси

Издателство: Егмонт

Поредица: Петата вълна

Година на издаване:2014г.

Брой страници: 272

Цена:12.90лв.

Резюме:

Как прочистваш Земята от седем милиарда души? Като унищожиш тяхната човечност.
Каси Съливан и нейните приятели успяха да преживеят първите четири вълни, изпратени от Другите. Човешката раса вече е почти унищожена, а Петата вълна идва. И сега пред Каси, Бен и Рингър стоят две възможности: да се свият на тихо и топло, за да преживеят зимата и да се надяват, че Ивън Уолкър ще се завърне, или да се отправят в търсене на други оцелели, преди нашествениците да атакуват отново. А атаката е неизбежна.
Никой не е виждал дълбините, до които Другите са се докоснали, но и Другите никога не са си и представяли висините, до които човечеството може да достигне във финалната битка между живота и смъртта, надеждата и отчаянието, любовта и омразата.

Още в началото на миналата година прочетох "Петата вълна" и макар на моменти действието да беше доста объркващо , знаех ,че ще ми се прииска да изчета и  останалите две книги от трилогията.И ето ,че най-накрая дойде редът на "Безкрайното море".Признавам си ,че бях позабравила какво се е случило в първата книга и в началото ми беше трудно да схвана цялостната идея.Може би и самия стил на автора е малко по- странен , но на мен лично ми харесва. Действието се разказва от няколко гледни точки като са вплетени и моменти връщащи ни назад в миналото на героите и разкриващи ни тяхната история .Заформи се интересна комбинация от герои , които имат обща цел ,но различни гледни точки за постигането й. Групичката им се състои от Каси и братчето й Сами, Бен Периш , Катализатора , Кекса , Дъмбо , Малката и Меган.Всеки от тях е толкова различен , но същевременно те си приличат по това ,че са просто деца борещи се за оцеляването си.

Каси Съливан продължава да е  все така борбена и да вярва ,че има някакъв изход от ситуацията. Харесах образа й още в първата книга и тук определено затвърди мнението ми.В Петата вълна авторът ни загатна за евентуален любовен триъгълник , но в крайна сметка става ясно ,че такъв няма да има. Още в училище Каси е била лудо влюбена (или поне така си е мислела) в Бен Периш - типичният спортист и звездата на училището. Но попадайки в тази ситуация бързо разбира , че от "стария" Бен не е останало нищо,  а самото и увлечение е било повърхностно и незначително. Така че много се радвам ,че Р. Янси не е задълбочил  тази любовна сюжетната линия, а е обърнал повече внимание на образите на другите герои.

Бен Периш или Зомби както го наричат е бил звездата на футболния отбор и момчето мечта , но ,когато светът е на път да бъде унищожен това вече няма никакво значение. За никого от тези деца няма значение кой какъв е бил преди и какво е правил. Важно е само настоящето и бъдещето , ако изобщо има такова.Бен е преживял много и е надвил треската погубила милиарди хора и, въпреки че тялото му е изтощено до краен предел , той вярва ,че ще успеят да намерят спасение.

Катализатора - тя е  момиче загадка .В миналата книга не можахме да научим почти нищо за нея , но в "Безкрайното море" има доста моменти връщащи ни в детството на момичето и разкриващи много неща.Най -малкото научаваме името й  и  по този начин поне аз я приемам някак по лично , а не просто като Катализатора. Реално погледнато тя беше едно от главните действащи лица в тази книга и образа и беше по запомнящ се от този на Каси ,поне за  мен. Катализатора премина през множество промени и катаклизми , срещна приятели и врагове , проумя доста неща и намери правилните отговори. Определено се превърна в един от любимите ми образи.

 

Кекса - историята на това момче ме впечатли много. Той  е леко пълничък ,  не говори изобщо ,но въпреки това изпълнява заповедите и е част от екипа. Постъпките му заслужават  похвала и в крайна сметка ми стана много тъжно за него.

Дъмбо - момчето с големи уши като на слонче , което доста често се изчервява , но пък притежава медицински познания и се оказва ценен кадър за отбора.

Разбира се да не забравяме и Сами - малкото братче на Каси , заради което тя е готова да преобърне света.Още не мога да възприема как толкова малко дете , въвлечено в подобна ситуация  , успява да проумее голяма част от  нещата както и да държи оръжие и да стреля.

Както и в Петата вълна ,така и тук автора пише доста  завоалирано. На места ми беше трудно да разбера какво се случва и какви са плановете на Другите , но пък екшън определено не липсваше в книгата. Действието се развиваше динамично и не липсваха моменти на изненада. Всъщност книгата не е много обемна, но  в своите 270 страници е събрала доста действие, неочаквани обрати и тъга. Финалът беше изключително емоционален и неочакван и просто няма как читателят да не пожелае да прочете и следващата книга.