Ревю : Човек на име Уве - Фредрик Бакман

Издателство : Сиела 

Година на издаване : 2014г

Брой страници : 294

Цена :14.00лв 

 Резюме : 

 на 59, заклет почитател и притежател на сааб, вдовец. Тъгата по любимата му Соня го кара всеки ден да пожелава смъртта си.
Вечно недоволен и гневен, наричат го изпълнения с горчивина кошмарен съсед, лесноизбухлив. Понякога Уве се пита защо наричат даден човек кисел, след като не обикаля улиците с фалшива усмивка. Той е темерут – от хората, които сочат с пръст онези, които не одобряват, и се отнасят към тях като към крадци, хванати пред прозореца. Но за него да спаси човешки живот е дреболия. Има железни принципи и е постигнал непоклатима рутина в действията си. Защо ли започва да ги нарушава?

Една сутрин бъбрива млада двойка с две весели дъщерички се нанасят в съседна къща и случайно смачкват пощенската му кутия. Случката води до комичния и трогателен разказ за безпризорна котка, неочаквано приятелство и древното изкуство да дадеш на заден с ремарке. Всичко, което се случва, ще промени киселия старец и ще разтърси до основи кварталното сдружение на обитателите.

Тук може да намерите ревюта и на останалите книги на Ф.Бакман 

Баба праща поздрави и се извинява , Брит-Мари беше тук , Всяка сутрин пътят към дома става все по-дълъг  

Днес ще поговоря за една книга , чиито финал ме накара да  си изплача очите и няколко дни след това все още не  ми излиза от главата. Но същевременно с това се питам ,защо съм чакала толкова време докато  я прочета . За „Човек на име Уве“ има изписани много статии ,ревюта ,мнения и коментари и може би в този пост няма да кажа нищо ново , нищо ,което да не сте чули или прочели вече , но пък смятам ,че книгата заслужава внимание и още едно мнение няма да  бъде излишно.

Няма да повтарям колко невероятна и прекрасна е книгата (защото определено е такава ), а ще наблегна на това ,че е емоционална и затрогваща, истинска и  откровена , неподправена и красива. Аз съм от хората , който не плачат на книги , но тази определено ме разстрой доста .

Както знаете книгата разказва историята на 59 годишния Уве , който след загубата на съпругата си и пенсионирането си  вече се чувства ненужен , не вижда смисъл в това да живее и решава да се самоубие и да иде при съпругата си Соня.Но се оказва ,че в днешно време човек не може да намери малко свободно време дори и за това .Макар Уве всеки ден да се опитва да сложи край на живота си непрекъснато изниква нещо и проваля плана му .

Това е книга за любовта . Макар да липсва романтиката и сладките захаросани приказки  все пак от книгата струи любов и то под всякакви форми. В основата е любовта между Уве и покойната му съпруга  Соня. Място намира и приятелска обич , любовта към децата  животните , колите.

"Той бе от хората ,които бяха наясно с всичко ,което е черно на бяло.А тя беше неговият цвят.Тя беше всичкият цвят ,от който той имаше нужда ."

Макар Уве да е вечно сърдит и сприхав аз го заобичах още от първите страници .Може би е заради стилът на автора и заради това ,че съм чела и другите му две книги и една новела и каквото и да напише на мен  ще ми хареса  ,може би преоткривам по нещо от любимите си хора в него , а може да е защото съм пристрастна към творчеството на Бакман , но харесвам всеки един от героите в тази книга (като изключим Русия бурен и кучето й)

Добротата на Уве е скрита зад непрестанното мърморене и пуфтене , но винаги ,когато някои има нужда от  помощ той е на среща.

"Понякога е трудно да се обясни защо някои хора неочаквано правят онова , което правят.Уве сигурно бе знаел открай време какво трябва да прави , на кого да помогне, преди да умре.Само че ние хората сме оптимисти ,когато става въпрос за време, мислим си ,че ще ни остане време за останалите. Ще имаме време ,за да им кажем каквото трябва."

Работата никога не му  е   тежала , напротив той обича всичко да е организирано и подредено , да знае кога какво има да върши и да планира всичко и макар със Соня да се изключително различни почти във всяко отношение  те са живели близо 40 години в любов и хармония и са се обичали истински.

"Когато стиснеше китката му , дебела колкото бедрото ѝ , и го гъделичкаше , докато лицето на намръщеното момче не се озареше от усмивка , тя имаше чувството ,че мазилката ,под която е скрит скъпоценен камък , се пропуква , и когато това се случеше , сякаш нещо запяваше вътре в Соня. Тези моменти принадлежаха единствено на нея"

Сигурно вече сте забелязали ,че всички герои на Бакман са възрастни и всички са особняци , всеки свикнал със своите привички и навици , всеки от тях има нужда да бъде полезен , да преоткрие себе си , да преживее някакво израстване . И Уве не прави изключение и в това се крие чарът му.

"В живота на Мъжа идва момент ,когато трябва да реши що за човек ще бъде. Дали ще стане от хората , които позволяват да ги тъпчат , или не."

Няма как да не спомена и съседите с ремаркето – Парване и дългуча , заедно с техните деца , Джими , Руне и Анита .Всички те създават една цветна градина от образи , всеки специфичен и различен с нещо от другите , но и всеки живеещ в квартала и бранещ територията си . Котката също се вписва сред тези образи. Тя се появява внезапно и се присламчва към Уве и колкото и да я гони тя не се отказва от него.

 ""Всички хора искат да живеят достойно , но достойнството е различно понятие за различните хора "- бе казала Соня.За мъже като Уве и Руне достойнството означаваше да се справят сами, когато пораснат , следователно смятаха ,че е тяхно право да не разчитат на други ,когато пораснат.В желанието им да упражняват контрол имаше някаква гордост.Също и в това да се окажат прави.Да знаят по кой път да поемат,как да завинтят нещо.Мъже като Уве и Руне бяха от поколение ,в което хората вършеха каквото трябва , не говореха напразно "

   Може би ревюто ми ще  е  пълно с твърде много цитати , но смятам ,че когато думите не стигат  , то извадките от книгата са достатъчни ,за да изразят онова , за което не намирам думи.Или поне прочелите книгата със сигурност ще ме разберат. А за онези ,който още се чудят дали да се запознаят с Уве ,ще Ви кажа само ,че със сигурност няма да загубите от тази "среща", а напротив само ще спечелите една вълна от емоции и чувства ,която ще ви разтърси.    

"- Що за любов  е това ,ако се откажеш от някого ,когато стане трудно? - изплаква тя , а гласът ѝ трепери  от мъка. - Да изоставиш човек , когато стане трудно? Кажете ми ,що за любов е това ?"                                                                                       

За финал ще спомена и красивата корица на новото издание , предишната също не беше лоша ,но за мен тази е в пъти по красива и символична .       Синият костюм , розовите цветя...говорят сами по себе си .         

" - Да обикнеш някого , е като да се преместиш в къща - казваше Соня.- Първоначално се влюбваш във всичко ново , всяка сутрин се удивляваш ,че нещата са твои, сякаш се страхуваш ,че някой неочаквано ще се втурне вътре и ще обясни каква ужасна грешка е станала,че няма  да живееш на това прекрасно място.С течение на годините стените се зацапват ,дървото се напуква ,вече обичаш къщата не толкова заради съвършенството ѝ , а заради недостатъците. Вече познаваш всички кътчета и ъгълчета.Знаеш как да накараш ключа да не заяжда ,когато навън е студено.Знаеш коя от дъските поддава, когато стъпиш върху нея, как да  отвориш вратата на гардероба ,без да скърца.Това са малките тайни ,които превръщат дома ти в истински дом."          

                                        

Ще вметна и една малка подробност - по книгата има филм ,който снощи си пуснах да гледам , но може би стигнах по половината ,защото ми се приспа. Естествено доста от дребните детайли липсват във филма , то е ясно ,че няма как да се пресъздаде всичко. Ще ми е интересно да видя как са пресъздали финала , ако сте гледали екранизацията споделете дали Ви е харесала или не.