Ревю: По залез -А.Бракен

Издателство:Егмонт 

Поредица: Тъмна дарба

Година на издаване :2016г.

Брой страници:576

Цена:14.90лв 

Резюме:

Руби не може да се върне назад. Ранени от непоносима загуба, тя и децата, оживели след атаката на правителството над Лос Анджелис, пътуват на север, за да се прегрупират. С тях е и затворникът Кланси Грей – син на президента и един от малкото хора с подобни на нейните способности, които е срещала.

Руби и приятелите й имат едно-единствено  оръжие – опасна тайна, доказваща конспирация на правителството, чиято цел е да прикрие истинските причини за болестта, убила повечето от децата в страната. Същата тази болест, която е дарила нея и другите оцелели със сили, за които властите биха убили.

Ревюта на първите две книги от поредицата може да намерите тук -Тъмна дарба  и Неизчезваща 

Черното е цветът , който всъщност не е цвят.То е огънятИскрата Черното е цветът на паметта.То е нашия цвят.

Дойде моментът да завърша една от вече любимите поредици . "По залез" е един достоен завършек на историята на Руби , Лиъм, Дунди , Зу , Вида ,Коул , Кланси   и всички останали любими мои герои.

За разлика от втората книга – "Неизчезваща ", където имаше много екшън и действие ,тук е отделено повече внимание на стратегическите планове , на отношенията между

героите , на техните чувства и емоции и най-вече на цялата мистерия около появата и премахването на необикновените способности на децата .Излишно е да казвам ,че всеки от героите се е  променил страшно много от пълвата книга до финала на третата.

Руби – още в "Неизчезваща" открих в нея много голяма и положителна промяна , а тук израстването  и е още по забележимо.Разбира се тя не е  изгубила желанието си непрекъснато да брани и защитава другите. В тази книга  тя е изцяло фокусирана към намирането на лечение за така наречената „болест“ на децата с пси- способности. 

"Ние щяхме да открием лечението, дори ако това беше последното нещо, което щях да свърша на тази земя, а то щеше да ги чака, когато те излезеха навън. Те  щяха да познават истинската свобода – не защото щяха да са в състояние да захвърлят ужасяващите си способности – онова нещо, което ги бележеше като изроди. А защото най-после щяха да могат да направят всеки избор, който им е бил отказван с години. Те можеха да отидат където си поискат. Да бъдат с хората,които обичат."

Тъжно е ,че тя все още приема дарбата си като нещо лошо , от което иска да се отърве. Но пътя към намирането на „лечението „ не е  никак лек.Преди това е необходимо екипът да се сработи , да изгради доверие по между си , но между тях се насаждат твърде много тайни ,който подклаждат непрестанното недоволство и предателства.

"– Ей, Руби – поде тихо той. – Това, което... никой не ти казва за прошката, е, че ти не я даваш за доброто на другия човек, а заради себе си.– Откъде открадна тази мисъл? – попитах аз.– Тази специално е благодарение на това, че съм живял и съм се учил."

Лиам – Каквото и да направи това момче за мен образът му винаги ще е положителен и не бих могла да му се разсърдя за нищо . На моменти той вземаше малко прибързани и нелогични решения  , но от една страна беше разбираемо ,тъй като отношенията му с Руби бяха доста обтегнати . В едни момент те имаха доста различни гледни точки за ситуацията и това се отразяваше и на атмосферата в лагера. Откраднатите интимни моменти между Лиам и Руби ми бяха любими.Въпреки всичко те запазиха любовта си чиста и неопетнена.

"Ето с това беше опасен той. Притежаваше дарбата само за миг да вдига всичко от раменете ми и да го запокитва настрани. Той се превръщаше в отговора на всяко съмнение и надвиснал въпрос. Моят свят се фокусираше наново, като той ставаше негов център – красивият, перфектен той. Не се налагаше да мисля затова, което съм направила, и за другото, което щеше да ни се случи дори само след пет минути."

"Някой хора идваха на света и нито веднъж не поглеждаха нагоре , за да видят живота около себе си - те бяха така концентрирани над това , което те искаха , от което те се нуждаеха.Никой друг нямаше значение за тях. Те сякаш бяха загубили връзка със състраданието, милостта и вината.Някои хора идваха на този свят като чудовища. Сега проумях това "

Зу – бях изключително  щастлива от  появата на малкия талисман на групичката както и от факта ,че тя най-сетне успя да пребори вътрешните си демони и да се отърси от преживяното в миналото , колкото и ужасяващо да е било то .

Вида – да си призная в предишната книга не я харесвах особено , но в тази

определено ме спечели. Нейната откровеност и голямата ѝ уста в повечето случаи са изключително забавни , а ироничните и коментари винаги попадат право в целта. И  все пак зад суровата и обвивка седи едно изплашено момиче ,което има нужда от подкрепа и за щастие я получава от приятелите си. В тази книга си проличава на какво е готова тя за всеки един от групичката и развоят на събитията за нея страшно много ми хареса .

Дунди (Чарлз) – може би в тази книга имаше твърде много нови герои и не успяхме да видим много от образа на Дунди , но и малкото , което показа беше достатъчно.Както винаги той беше на правилното място и в правилното време , за да застане до приятелите си , да им окаже подкрепа и да ги защити.На моменти сякаш беше раздвоен между Руби  и Лиам , не знаеше на чия страна да застане ,но в крайна сметка за истинското приятелство няма правилна и грешна страна.

Коул – до известна степен бях резервирана към образа му , а на моменти идеите и плановете му не ми допадаха .Отношението му към  Лиам беше твърде сурово , липсваха ми моментите на братска обич.Той беше истински близък единствено с Руби , която в един момент сякаш се разкъсваше между двамата братя . Според мен  авторката можеше да отдели още малко внимание на образа му , на чувствата и емоциите ,които бушуваха в него , тъй като и той имаше своите тайни и недоизречени мисли , които заслужаваха внимание. В крайна сметка след всичко ,което той стори  за общата кауза сякаш образът му остана в сянка  и сякаш хората не успяха да оценят неговите усилия. Признавам си, че макар н началото да не беше сред любимците ми , то след това бързо спечели симпатиите ми.

Кланси –през по голямата част от историята го ненавиждах ,заради всичко ,което причини на Руби и останалите , а през останалото време го съжалявах . Съдбата му не е била никак лека особено с такива родители, но това не оправдава ужасните неща , който извърши . На моменти направо ми идваше да хвърля книгата заради него и като се замисля накрая даже заслужаваше по-жестоко наказание.В умът му сякаш нямаше и грам доброта и всичко се въртеше единствено около неговите виждания за нещата и неговия план. Беше готов да мине през всичко и всеки,за да постигне целите си.

"Ти си твоите способности и те са теб. Не мога да ти го обясня по-просто. Знаеш ли защо мразя това лекарство? То е като изявление, че това, което сме, е изначално грешно. То е наказание за нещо, което не е по наша вина – само защото те не могат да контролират ужаса си от онова, което ние можем да правим, не и повече, отколкото могат да контролират негодуванието си, че има хора, които са по-силни и по-могъщи от тях. Те искат да те оголят, да те лишат от това да принадлежиш на тебе си, от твоята способност да защитаваш и налагаш правотоси да взимаш решения за собствения си живот. Собственото си тяло. Запомни ми думите: в края няма да има избор. Те ще решат вместо теб."

Кейт – като цяло в книгите не е отделено особено много внимание на образа ѝ извън спасителните мисии ,в който участва , за да защити децата Но именно нейната отдаденост и жертвоготовност заслужава вниманието на читателя , тъй като в нито един момент тя не е преставала да вярва и да брани децата и то с цената на всичко .

Тази книга предизвика в мен експлозия от емоции  и още не мога да повярвам ,че свърши. Сякаш  се надявам ,че ще има поне още една книга разказваща за живота на любимците ни след като всичко излезе на яве . Финалът определено беше много красив , а поредицата ще остане завинаги в сърцето ми .

"Има разлика между пречупен и погубен. При единия можеш да се надяваш да съшиеш наново парчетата, но при другия просто няма връщане назад."