Издателство:Сиела
Година на издаване 2015г.
Корици:меки
Брой страници:416
Цена:15лв.
Резюме:
Елса е на седем и е различна. Баба е на седемдесет и седем и е луда. Тя умее като никой друг да погажда гадни шегички на съседите, да се конфронтира с полицията, да се надсмива над всякаквите му там изчанчени модерни правила за поведение в обществото. Но освен това е най-добрата - и единствена - приятелка на Елса. И ѝ разказва приказки, които откъсват момичето от реалността.
Освен луда, баба е много болна. Предусещайки края на приказките, тя изпраща Елса на лов за писма. В тях баба моли за прошка хората, с които не се е отнесла добре. Ловът се превръща в най-голямото приключение на момичето, след като я отвежда в блок, пълен с пияници, чудовища, бойни кучета и най-обикновени вещици. Но я отвежда също така до истината за една баба, която не прилича на никоя друга.
„Баба праща поздрави и се извинява” е топла, сърдечна история, която носи духа на обичаната от толкова много хора първа книга на Фредрик Бакман - „Човек на име Уве”. В романа се говори за живота, смъртта, но и за едно от най-важните човешки права: правото да бъдеш различен.
Борбата срещу неправдите на света не е работа само на супергероите.
Все още дори не знам как да започна ревюто и да опиша книгата и затова първо ще разгледам корицата.На нея е показана Елса и Воршът (за него ще прочетете по надолу)Много ми хареса ,че Елса е с шала на грифиндор, който тя толкова много обича , а в ръка държи едно от писмата , с който баба й се извинява на доста хора.Трябва да отбележа ,че и книгоразделителят също е много забавен и показва самата баба държаща пушка за пейнтбол.Няма как да не се засмеете , когато я видите.
А сега е време да се запознаем със самите герои.
Започваме с Елса ,която е на почти 8 години и е специална както я определя баба й.
"Да си специален ,е най-добрият начин , по който да бъдеш различен."
Тя обича да чете "качествена литература" като Хари Потър например.Проверява думите ,които не знае в Уикипедия , обича да гледа Междузвездни войни и е вегетарианка.На пръв поглед е умно и много любознателно дете , но съучениците й не я приемат така .Те я смятат за различна , а когато си на почти 8 , в училище "различните" не се приемат особено добре.Затова Елса се е научила да бяга бързо , тъй като често и се налага да бяга от децата , които я тормозят.Единственият и приятел е Баба, чието име така и не се споменава, но в очите на Елса тя е супергерой.Отначало ми беше странно да чета какви щури неща прави бабата , но по-късно осъзнах ,че тя прави всичко това заради Елса , за да бъде неиният супергерой и за да я разсейва от проблемите в училище и тормоза на другите деца."Една баба е едновременно меч и щит , а това е специален вид любов,която отворковците не разбират .Когато в училище казват ,че Елса е различна ,сякаш това е нещо лошо ,когато се прибира в къщи с насинени очи, а директорът казва ,че тя "трябва да се приспособи" и че "предизвиква реакцията на другите деца", тогава баба е до нея"Баба говори и се отнася с Елса в повечето случаи като с голям човек.Тя е била лекар и е спасила множество животи по света , макар по този начин да е наранила собствената си дъщеря , оставяйки я често сама.За това сега чрез Елса тя иска да поправи това и да приеме изцяло професията "баба" на пълен работен ден.Именно ,когато е станала баба , тя е спряла с непрестанните си пътувания и се е нанесла за постоянно в съседния апартамент , за да е по-близо до Елса , защото така правят бабите:)
"Прави го ,защото иска Елса да знае,че каквото и да става ,баба е на нейна страна.Защото така се прави , когато си баба и родителите на внучка ти се разделят и си намерят други партньори , и изведнъж почнат да разправят ,че внучката ще си има полубратче или полусестриче. "
Повечето хора биха определили баба като луда.Тя непрекъснато ругае и използва цинизми , стреля по съседите с пушка за пейнтбол , пуши непрекъснато и дори влиза с взлом в зоологическата градина и превръща Елса в съучастник в тези щуротии ,но точно по този начин Елса и баба се забавляват.
"-Стига си се превземала.Звучиш като майка си.Имаш ли запалка?
- Аз съм на седем! -отговаря Елса
- До кога ще ползваш това за оправдание?
- Докато спра да бъда на седем."
Както обаче вече сте разбрали бабата е болна от рак и скоро умира като оставя Елса ядосана на баба за това ,че я е изоставила -така тя губи единствения си приятел , но баба никога не би оставила Елса сама ,без да има кой да се грижи за нея ,затова я изпраща на "лов за съкровища"
"-Утре ще те изпратя на най-големия лов на съкровища , на който някога съм те изпращала,мой смели малък рицарю.
Готова ли си ? "Баба е създала за Елса цял един магичен свят изпълнен с кралства , принцове и принцеси , воини , пазители , сенки и всякакви други същества , създала е Страната-на -почти-будните, където двете ходят яхнали гърбовете на облачните животни и препускат през кралство Миамас. Отначало приказките ,който баба разказва на Елса звучат като съвсем обикновени детски приказки , но по нататък разбираме ,че в тях се крие много повече -крият се реални хора с реални болки и страдания .
Тук много ми хареса начинът на Ф.Бакман да представи човешките съдби погледнати през погледа на едно дете и разказани като приказка.Стилът на автора е интересен и запомнящ се , увлекателен и лесен за възприемане.Много от героите в книгата нямат имена.Описани са само като баба , татко , жената с черната пола, момчето със синдром и майка му, чудовището. Но зад тях се крият пълнокръвни образи ,които постепенно се разгръщат и в края на книгата вече ги приемаме по съвсем различен начин и сме ги заобичали.
Може би най-дразнещото същество в почти цяла книга беше Брит-Мари- винаги принципна и държаща на правилата т.е. пълна противоположност на баба ,така че и сами може да се досетите ,че двете не се разбират много добре.Както Елса я определя -Брит Мари е "пълен мъпет ".Баба и Елса имат специална система по отношение на обидите към хората :)
""Задник" е малко по-грубо от "смешник" ,но не непременно колкото "идиот" ,обаче значително по-лошо от ,да кажем, "лигльо"Но далеч не е толкова обидно ,колкото "гадняр ", което е най-гадната форма на "задник".И естествено ,не толкова лошо, колкото "отворко", което значи "гадняр ", който също така е "идиот""Звучи доста интересно , нали ?
В блока живеят още и Ленарт и Мод -най милите хора на света ,който винаги са съгласни с всичко - Ленард непрекъснато прави кафе , а Мод пече сладки или "сънища " както ги наричат.
Друг обитател е Алф - вечно сърдитият таксиметров шофьор както и дамата с черната пола ,която вечно говори по телефона. Във входа намира убежище и чудовището както и огромно бойно куче ,което всъщност е ворш дошъл от Страната-на-почти -будните ,за да пази Елса.
Както вече разбрахте Елса е различна , а баба й казва:
"Само различните променят света , нормалните не могат и грам да променят."
И затова баба доста често отвежда Елса в Миамас ,където се случват необикновени неща.,но когато баба умира ,колкото и да се опитва Елса не успява да стигна в Страната-На -Почти -Будните.И така за нея остава единствено "ловът на съкровищата"Това е моментът ,когато Елса ще разбере ,че чудовището всъщност не е никакво чудовище , жената с черната пола изобщо не говори по телефона , а бойното куче хич не е куче.Те всички са герои от приказките на баба , а тя ги е събрала на едно място, в един блок за да се пазят и защитават от сянката ,която приближава.„Защото не всички чудовища са били чудовища от самото начало, някои са станали такива от мъка“.Оказва се ,че баба има много неща , за които да се извинява на жителите в блока ,включително и на дъщеря си , за това ,че не е била добра майка.Елса и е ядосана за това , ядосана е ,че баба е помагала на другите хора ,а е оставила мама сама , ядосана е ,че баба е била "скапана майка " В този момент поглеждаме много по -дълбоко под повърхността на детските приказки и виждаме как Бакман незабелязано засяга един наболял проблем в семейните отношения.Така прави и с всяка следваща история разкриваща човешките трагедии и как те са съсипали живота на хората.
"Баба праща поздрави и се извинява" е много топла и сърдечна книга , в която всеки ще открие по нещо за себе си , ще се припознае в някои от образите или ще се замисли върху постъпките си.В един момент действието вървеше по-бавно и бях решила ,че може би това не е моята книга , но по нататък нещата определено се промениха ,особено последните 100 страници много ми харесаха.Самият изказ ,който използва автора е някак опростен и лек и достига лесно до читателя.
И макар бабата да умира още в началото , то това изобщо не е книга за смъртта или мъката , а по скоро е за надеждата , за това как въпреки опустошителната мъка можем да намерим сили в себе си и да се усмихнем, как можем да измием мръсотията от ръцете си и да се почувстваме чисти , как можем да спрем да се преструваме и да погледнем истината в очите.
"Най-голямата сила на смъртта не е ,че кара хората да умират,а това ,че кара другите ,които остават след тях ,да поискат да умрат."
0 коментара:
Публикуване на коментар