Ревю: Божигроб - Джей Кристоф

Издателство : Егмонт 

Поредица : Нивганощ 

Година на издаване : 2018 г. 

Брой страници: 656 

Цена : 29,90 лв.

Резюме: 

Пребори страха си, пребори света.

Мия Корвере е намерила своето място като острие на Девата на Благословеното убийство, но мнозина в Червената църква смятат, че тя далеч не го заслужава. Упражнявайки кървавия си занаят в едно от най-затънтените кътчета на Републиката, тя така и не се доближава до крайната си цел – смъртта на консул Скайва и кардинал Дуомо. А след фатален сблъсък със стар враг Мия започва да подозира мотивите на Червената църква…

Когато е обявено, че Скайва и Дуомо ще имат рядка публична изява по случай закриването на игрите в Божигроб, Мия се опълчва срещу Църквата и продава себе си като гладиатор в замяна на възможността да ги елиминира. На арената Мия открива нови съюзници, по-добри противници и още повече въпроси за необичайното си влечение към сенките. Но докато все повече заговори биват разкрити, а броят на жертвите продължава да нараства, Мия е принудена да направи избор между лоялността и отмъщението и да разкрие тайна, която би могла да промени целия ѝ свят.

А ето какво се случи в Нивганощ 

 А мен може да ме откриете тук -Facebook 

Нямах търпение да започна "Божигроб" , тъй като поредицата определено е доста

пристрастяваща , нестандартна и вълнуваща  и просто трябваше да проследя отново съдбата и приключенията на Мия. Началото на книгата отново е леко объркващо  и ни прехвърля ту в минали моменти , ту в настоящето , но това ни помага да разберем цялостния замисъл на Мия и какво всъщност се кани да направи тя . Признавам си ,че планът ,който си беше начертала ми изглеждаше доста безумен  и смъртоносен и е факт ,че по пътя към заветната цел се проля твърде много кръв. Цялостната идея с гладиатите и битките ми напомняше малко на Игрите на глада , но в много по- брутална и жестока версия. 

Няма как да напиша много неща без да разкрия  ключови  моменти от историята  , но появата на някои стари герои доста ме изненада. Отново виждаме Ашлин и всъщност е доста трудно да се определи на чия страна е тя . Признавам си ,че след края на  " Нивганощ "наистина намразих тази героиня и въпреки всичко случило се в настоящата книга .... все още не може да ми стане симпатична. Самата Мия според мен доста се промени , превърна се в истински безпощаден убиец и плати твърде

висока цена , за да достигне до целта си . Да не забравяме ,че тя  вече има още един верен спътник - Затъмнение , демонът на покойния вече Касий . Диалозите и спречкванията между Господин Благ и Затъмнение определено са доста забавни и въпреки ,че двете същества привидно не се понясат , тях ги свързва привързаността им към Мия. 

Хубаво беше ,че попадайки при дона Леона ,Мия се запозна с доста нови хора , които всъщност се превърнаха в  нейни приятели , разбрахме техните съдби и страдания им и нямаше как да не ми станат симпатични . В тази книга авторът отново разбива всички клишета и излиза извън рамките на стереотипите като преобръща света на Мия с краката на горе ,  а нас читателите - оставя в недоумение. В първата книга всичко звучеше доста  по -лесно и логично . Мия се стремеше да отмъсти за загубата на семейството си , убивайки Скайва и Дуомо и  така да сложи край на тиранията им. Но нещата се оказват доста по-  сложни . Младото момиче разбира ,че родителите ѝ не са тези , за които ги   е смятала ,  през очите на малко момиченце тя е виждала всичко в розово - щастливо семейство с любящи и обичащи се родители отдадени на страната си , но в един момент завесата се повдига и нещата вече изглеждат доста различно. 

Признавам си ,че финалът беше доста епичен , но ми дойде малко в повече разкриването на всякакви странни семейни връзки , все едно сме в латиноамерикански сериал. Но нещото ,което най- много ме зарадва беше появата на един позабравен герой ,който успява да се намеси в точния момент и да остави нас читателите с широко отворени усти и тръпнещи в очакване да прочетат "Мраколуние"