Ревю: Пясъчен замък -Ерин Уот

Издателство : Егмонт 

Поредица : Семейство Роял 

Година на издаване: 2017

Брой страници:392

Цена : 14,90лв.

Резюме:

Ела Харпър се е сблъсквала с какви ли не предизвикателства, които животът ѝ е поднасял. Тя е силна, упорита и е готова на всичко, за да защити любимите си хора. Но двама души навярно ще ѝ дойдат в повече: изведнъж появилият се, изгубен някога баща, и гаджето ѝ, чийто живот виси на косъм.

Рийд Роял се пали бързо и лесно раздава юмруци, но ето че е дошъл мигът, в който трудният му характер му изиграва лоша шега. Ако иска да спаси себе си и момичето, което обича, той трябва да надмогне миналото и да изчисти репутацията си.

Никой не вярва, че Ела е способна да оцелее сред семейство Роял. Убедени са, че Рийд ще унищожи всички...

А това може и да се окаже вярно.

Ревю на първата и втората книга от поредицата: Парцалена принцеса и  Стъклен принц 

Успях най- сетне да завърша  тази книга и да достигна до развръзката на историята. Ще започна с това ,че поредицата е изключително увлекателна , тъй като непрекъснато се случва нещо неочаквано ,което те кара да изпадаш в шок и да искаш да четеш още и още .Колкото до "Пясъчен замък " , книгата се приближаваше твърде много до сапунен сериал, (не казвам ,че е лошо ,тъй като като малка много ги обичах) През повечето време нещата бяха някак доста изкуствени . Да започнем с появата на Стив (уж мъртвия баща на Ела). Този човек беше изключително странна личност. В първите две книги всички говореха колко прекрасен човек е бил , колко близък е бил на семейство Роял , колко са се обичали и какви ли не неща , а в крайна сметка се оказа доста по-различен.Образът му беше изграден ужасно и твърде противоречиво. Така и не разбрах дали обича дъщеря си или на моменти просто приемаше като хоби това да баща. Освен това поведението му през повечето време беше абсурдно ... и като цяло не знам защо изобщо се появи този човек. 
Продължавам с убийството на Брук - тук май на авторите им е писнало от образа ѝ  , а и за да има малко повече драматизъм са решили да я "убият" и да обвинят Рийд (естествено ), за да може това да подложи на изпитание силата на чувствата на двама тинейджъри на 17 и 18 години , който все още не знаят какво искат от живота. Докато в първите две книги Рийд беше мъжкарят , който раздава юмруци и всява респект в училище , то тук беше някак мекошав  и хленчещ и вечно тичащ подир полата на Ела.
Образът на Ела май беше най- адекватен от цялата книга . През цялото време тя знаеше какво иска и как да го постигне и не се предаваше , просто за нея не мога да кажа нищо лошо.
Следващото още по-абсурдно нещо беше самото разследване на убийството на Брук. И  адвокатът за защитата на Рийд ,и  самите разследващи бяха толкова неправдоподобни. По време на цялото разследване те не успяха да открият друго освен видео запис от камерите в сградата и ДНК материал под ноктите на жертвата. Това беше всичко :Д  Но Ела реши да се намеси и за две минути успя да открие свидетел с лъжливи показания. Всичко това беше пълен смях.
А  финалът ...беше щастлив или поне за повечето герои. В крайна сметка беше ясно какво горе долу ще се случи и ми допадна развръзката.

От всичко прочетено до тук сигурно ще ме попитате защо изобщо съм довършила книгата , но истината е ,че въпреки всички тези недостатъци  все пак е някак странно увлекателна и приятна. Въпреки всичките тези нелепи неща ,  историята си има свои собствен чар , ако мога  така да го нарека и сякаш успях да загърбя негативите и да се насладя на историята.