Ревю: Забранява се неверието в съдбата -Мамен Санчес

Издателство: Хермес
Година на издаване :2015г.
Брой страници: 288
Цена: 14.95лв.
Резюме:

Сесилия Дуеняс, главната героиня на този роман, не преживява най-добрия момент в живота си. По-конкретно, тя трябва:
1. Да се съвземе след опустошителен развод.
2. Да ремонтира старата къща на баба си и дядо си и да се премести да живее в нея.
3. Да намери наематели: така ще избегне самотата, а и парите няма да са й излишни.
Ето защо Сесилия пуска следната обява: Предлагам стаи в най-красивия пансион на света. И чудо, младите жени, откликнали на обявата, споделят възторга й от кокетната къщичка.
И тъй като е разумна жена, при това с горчив опит, Сесилия решава да въведе правила, които да улеснят съжителството между съквартирантките. Например:
Забранява се да се страда по причини, несъвместими със здравия разум.
Забранява се пъхането на носа в чуждите работи.
Забраняват се пиенето и пушенето. И мъжете.
Забранени са тайните, интригите и лъжите.
Забранява се безразличието към чуждото нещастие.
Забранено е да се провалят животът и мечтите...
Доколко обаче тя и нейните наемателки могат и искат да спазват правилата, е друг въпрос...



Прочетох тази книга доста случайно и неочаквано дори  за мен самата и без да знам почти нищо за историята и за авторката. "Виновникът " за това беше един четатон ,в който реших да  се включа  и в една от категориите трябваше да прочета книга от автор ,чието име започва с първата буква от моето име. И оглеждайки се за нещо интересно попаднах на Мамен Санчес. Ще кажа само ,че тази жена пише невероятно увлекателно , а речта ѝ се лее така леко и приятно ,че четейки книгата бях изгубила представа за времето.Всяко нещо е на мястото си , всичко е написано с правилния тон и в подходящия момент. С това си умение авторката ме изненада още от първите страници на книгата и така чак до последната.
След като прочетете резюмето може би ще решите ,че историята се върти около някаква отчаяна след развода си жена , която търси  утеха и нова любов. Поне аз така си помислих , признавам си. Но съм била доста далеч от истината. В тази книга определено няма отчаяние, а по скоро надежда , има сила,  борбеност и амбиция както и много любов и топлота. Както сте разбрали главната героиня е Сесилия  , която преживява труден момент след развода си и макар в началото непрекъснато да плаче почти за всичко , тя все пак е оптимист и  носи  позитивизъм в себе си, опитвайки се да го предаде и на околните.До голяма степен вярва ,че получава знаци "от съдбата",които я напътстват и я водят към един по-добър живот. И така решава да отвори "най-красивия пансион на света "и да започне нов етап от живота си.В книгата е описано самото преустройство на старата къща и превръщането му във пансион  , декорирането на стаите и вдъхването на живот на тази стара сграда , която по -късно ще приюти един пъстър букет от личности , всеки индивидуален и уникален сам по себе си .
 Първата обитателка на пансиона става Ноелия. Тя  е внучка на семейна приятелка и е от богато и уважавано семейство. Момичето е изключително крехко и деликатно , с бледа кожа и ранима душа ,  има добро и чисто сърце. По стечение на обстоятелствата престоят в пансиона преобръща живота ѝ напълно и и донася както хубави така и лоши моменти. Но по този начин момичето сякаш израства и  се отърсва от влиянието на семейството си , измъква се  от стъкления похлупак ,под който е живяла до сега  и се сблъсква с реалния живот , колкото и суров да е той на моменти.
Каталина е втората обитателка на пансиона. Тя е жизнерадостно и лъчезарно момиче , което мечтае да стане писателка и  непрекъснато чете детективски и криминални романи , дори се опитва да напише такъв . У нея всичко привидно е прекрасно , но понякога външната обвивка лъже и всъщност нещата  не са толкова розови ,колкото изглеждат.
Ивана -третата обитателка е рускиня с външността на фотомодел и с доста неща за криене.Въпреки историята ѝ ,на мен ми стана симпатична от самото начало. Нямам конкретно основание , но изпитах симпатия към образа ѝ.

 И ,ако си мислите ,че четири жени в една къща са достатъчна предпоставка за доста проблеми , то нека добавим и още една.
Асусена е наета като домашна помощница в пансиона , но обстоятелствата около появата и са меко казано странни и предвещават нещо лошо. Самата тя е представена като изключително мила и грижовна , но има доста неразкрити тайни около миналото и.Животът ѝ е бил изключително труден и попадайки в пансиона тя се надява да открие дълго чаканите отговори.
А сега към тези пет самотни жени трябва да добавим  и двама  мъже за "цвят "

Джъстис е бездомен кениец, който пребивава незаконно в страната и няма пукната пара , но благодарение на Сесилия  ,която го взема под крилото си , животът му се стабилизира  и поема в правилната посока. Поне за известно време ....
Андрес Леал - той ръководи цялостната ремонтна дейност на пансиона и е отговорен за  превръщането му  в "най-красивия пансион на света ".Но той ревностно крие миналото си и през по-голямата част от книгата не знаем нищо за него .Но пък бързо разбираме ,че е силно привлечен от Сесилия както и тя от него. Отношенията им не са никак прости и то най-вече заради страничните фактори и решенията за бъдещето , който трябва да вземат заедно.

"....любовта не е нещо за една нощ, а означава да овладееш танца,да подобряваш техниката му ,докато стигнеш до извода,че няма нищо по-хубаво от това да заспиваш до някого,да се събуждаш до някого,да живееш с някого. И като платноходка със счупена след бурята мачта да се оставиш да те обичат."

Всеки от героите е изключително колоритен и уникален сам по себе си и може би няма достатъчно думи , с които да опиша отношенията между тях и връзката , която те изграждат .
За мен Мамен Санчес е едно откритие и ,ако и останалите ѝ книги са толкова добри , тотално ще се влюбя в тази авторка. Интересното при тази книга е ,че не може да се категоризира  само като любовен роман  или като мистерия или като приключенска история ,тъй като в нея има от всичко по-малко . тя е твърде разнолика и пропита с много мъдрост и красота.
Това е една човешка история пропита с малко мистерия , много вяра и  досаттъчно любов. Все пак съдбата си знае работата и подрежда нещата по най-правилния начин стига да вярваме в нея, така че категорично се забранява неверието в съдбата ....

"Изобщо не се бе оказало лесно да се  управлява пространството и времето, празното и пълното , нуждата и изобилието. Земята е голяма планета , моретата са капризни,децата се раждат когато им хрумне, а сърцата са като водата - казват , че ако я наблюдаваш , не може да заври "

0 коментара:

Публикуване на коментар