Издателство: Ибис
Година на издаване: 2017г.
Брой страници : 292
Цена : 12.90лв.
Резюме:
Тя е реалист, той – мечтател.
Тя смята, че любовта е просто съвкупност от взаимодействащи си химически вещества, които създават временни чувства.
Tой вярва в съдбата и е убеден, че хората (най-вече те двамата) са предопределени един за друг.
Наташа: Аз съм момиче, което вярва в науката и фактите. Не в съдбата. Не в предопределеността. Нито в мечти, които никога не се сбъдват. Определено не съм момиче, което среща сладко момче на някоя претъпкана улица в Ню Йорк и се влюбва в него. Не и когато семейството ми ще бъде депортирано в Ямайка само след дванайсет часа. Да се влюбя в него, няма да бъде моята история.
Дейниъл: Винаги съм бил добър син, добър ученик, винаги съм оправдавал очакванията на родителите ми. Никога не съм бил поет или мечтател. Ала когато я виждам, забравям всичко това. Нещо в Наташа ме кара да мисля, че съдбата ми е отредила нещо далеч по-необичайно… отредила го е и на двама ни.
За мен това беше първа среща с авторката и може би ,ако бях прочела книгата преди 8-10 години би ми допаднала една идея повече.Може би историята ми се стори твърде тийн и твърде наивна ,което не означава ,че не ми хареса, напротив , финалът дори вдигна още повече оценката ми за книгата.
Идеята на историята е доста интересна ,но ми се стори твърде нереално това двама души да се влюбят за един ден или по скоро за няколко часа. Почти цялото действие в книгата се развива в рамките на тези няколко часа. Смело мога да кажа ,че стилът на Н. Юн е различен и то в добрия смисъл. Освен ,че се редуват глави от името на двамата главни герои също така са включени гледните точки и на доста второстепенни герои , който по неведомите пътища на съдбата допринасят за изхода на събитията. Има и доста обяснения на думи , предмети и научи факти. В един момент е малко объркващо ,но пък предоставя един по различен поглед върху нещата. А сега е време да кажа по нещо и за самите герои.
Наташа - тя е реалистка , която вярва единствено в научно доказуемите факти и явления , а не в тези подвластни на чувствата. За нея всяко нещо трябва да има логично обяснение , а не просто да е знак от съдбата или чиста случайност.За Наташа не съществува понятието предопределеност. До известна степен ми харесва това ,че тя е здраво стъпила на земята ,а не лети в облаците. Не се надява на чудо ,а се опитва сама да оправи положението , в което е изпаднало семейството й. Точно за това и се струва налудничаво да се влюби в някакво момче ,с което се е запознала преди броени часове. За нея дори любовта си има научно обяснение. Тя е наясно какво се случва в мозъка през всеки един етап от влюбването и твърдо отказва да приеме ,че и на нея ще и се случи , не и в този момент ,когато разполага с няколко часа , за да запази досегашния си живот. Чрез образа на Наташа е засегнат и проблема за отношенията дете-родител. Цялата вина за депортирането на семейството е на баща й Самюел , който отказва да живее в реалността ,а предпочита да се отдаде на мечти за кариера на актьор в киното и театъра. Така бащата ,който е бил герой в лицето на малкото момиченце се превръща в причина за нейното нещастие. Нещо в отношенията им се е пречупило доста преди това , а последната случка само задълбочава проблема. На лице са разбира се и проблемите свързани с имигрантите по цял свят. Това да бъдеш в чужденец в Америка определено не е лесно. Всеки се стреми към американската мечта , но само малцина имат щастието дори да се доближат до нея. Останалите като семейството на Наташа се борят за оцеляването си , наблъскани в апартамент с една спалня и просто съществуват , тъй като нямат друг избор. Стана ми мъчно за нея , майка и баща й дори за малкия й брат. Всеки е дошъл в страната на неограничените възможности със свои мечти и си е представял нещата по един начин ,а реалността е съвсем друга."Аз съм реалист. По -добре е да виждаш живота такъв, какъвто е, а не какъвто искаш да бъде. Зад нещата не се крие някаква специална причина.Те просто се случват "
Дейниъл - той е мечтател и във всяко нещо открива знак от съдбата. Неговият образ ми беше малко странен може би с това ,колко чувствителен и сантиментален е , как решава ,че Наташа е жената на живота му макар да я познава от няколко часа и да е твърде млад ,за да вземе подобно сериозно решение. Той дори не знае с какво иска да се занимава , но знае ,че е влюбен.Хареса ми неговата непринуденост и спонтанност както и това ,че навсякъде носи тефтера си и пише поеми. За мен той сякаш живее в някаква паралелна вселена изтъкана от неговите разбирания и гледни точки.Все още не е готов за реалния живот , мисли си ,че има още време преди да трябва да поеме нещата в свой ръце, но за съжаление не винаги е така. Той също е чужденец в Америка макар да е роден там, но родителите му са от Корея , което го прави различен. Естествено те искат най-доброто за синовете си (Дейниъл има по-голям брат на име Чарли) както и да си намерят момичета с корейски произход.Никога не съм разбирала защо това е толкова важно и какво значение има националната принадлежност , когато двама души се обичат , но всеки си има различни разбирания.За разлика от Дейниъл , който приема произхода си ,без притеснение или срам то Чарли се срамува от това ,което е. На това се дължат и влошените отношения между двамата братя. И все пак Дейниъл до последно вярва в чудесата , в съдбата , в предопределеността и в любовта от пръв поглед. Той си остава мечтател и оптимист сигурен , че за всяко нещо си има причина и всичко е част от великия план на съдбата.
"Хората не са разумни създания.Вместо да се ръководим от логиката , ние се ръководим от чувствата.Светът би бил много по-щастливо място ,ако беше обратното."
Това ,което мога да кажа за книгата е ,че беше лека и спокойно може да се прочете и за един ден , главите са кратки , а сюжетът е поднесен достъпно и разбираемо. Не съжалявам ,че прочетох тази история , защото все пак тя носи много красота в себе си. Припомни ми детската наивност и надежда , първите трепети на любовта и тинейджърските увлечения, непрестанната вяра на хората в доброто , в човечността и в съдбата. Хубаво е да има и такива книги , който ни връщат няколко години назад и ни припомнят какви сме били и самите ние , тъй като с годините човек определено се променя и до известна степен се превръща от мечтател в реалист. Може би това е неизбежно , а може би не .... зависи какво ни е предначертала съдбата. Искрено благодаря на издателство Ибис за предоставеното копие на книгата и възможността да се върна няколко години назад и да си припомня каква съм била тогава :)
0 коментара:
Публикуване на коментар