Ревю: Сол при солта - Рута Сепетис

Издателство: Сиела

Година на издаване :2017г.

Брой страници:389

Цена :14.90лв.

Резюме:

Януари 1945. Четирима бегълци. Четири тайни.

Всеки от тях – роден в различна страна. Всеки от тях – преследван от трагедия, лъжи и война.

Хиляди отчаяни бежанци се стичат към бреговете, докато съветските войски настъпват в гръб, и пътищата им се пресичат на борда на Вилхелм Густлоф – кораб, който обещава спасение и свобода.

Но не всички обещания могат да бъдат спазени.

Все още не знам как да започна ревюто си за тази книга. Завърших я преди броени часове и емоцията от нея още ме държи , а описаните картини все още изплуват в съзнанието ми. Въпросът ,който изниква в ума ми е  "Защо ?"  , Защо ние хората сме толкова жестоки? Всички воини и подобни катастрофи са в резултат на човешката глупост . Четейки книгата ми идваше да заплача като си помисля какво са причинявали хора на други хора. Може би това е друга тема за размисъл ,която не е подходяща за този пост , но все пак нека не забравяме ,че всички ние сме хора ....независимо от националността , пола , религиозната принадлежност , възрастта и каквото още се сетите.
Признавам си ,че преди да попадна на книгата не знаех нищо за кораба  Вилхелм Густлоф и  сполетялата го трагедия.Авторката ни запознава с четири изгубени души ,всяка от които търси спасение  , избавление и опрощение за греховете си. Всеки един от героите ни крие тайни и има определена цел към която се стреми , но пред лицето на смъртта единствена цел на човек се оказва животът.

"Корабът беше кръстен на един човек на име Вилхелм Густлоф.Бях чувала за него от баща си.Вилхелм Густлоф е бил водачът на нацистката партия в Швейцария Татко ми каза ,че Вилхелм Густлоф е бил ликвидиран. Корабът беше роден от смъртта."

Йоана - избягала от Литва и разяждана от чувство за вина ,тя отчаяно търси спасение и изкупление ,опитвайки се да помага на всеки по пътя си . Притежава медицински познания и това я прави много ценен кадър в създалата се ситуация.През  цялото време  се опитва да бъде силна и храбра , да не се пречупва , да помага на по-слабите като в замяна не търси нищо. Макар че се страхува гледа да не го показва с нищо и се бори със зъби и нокти да спаси колкото се може повече хора.


Флориан - загадъчния прусак , който си е поставил своя лична цел и има план ,чието изпълнение среща много спънки.Той иска да бъде съм , не са му нежни хора , към които да се привързва , иска да бъде вълка единак , който тихо си проправя път към целта и рязко напада. Но нещата не се развиват точно така. Съдбата го среща с едно окаяно момиче ,което вижда в него рицар , а той вижда в нея по- малката си сестра Ани и от този момент нататък вече знае ,че не може да я изостави.

Емилия- мисля ,че тя е любимата ми героиня в историята.Емилия е полякиня станала жертва на зверствата на руснаците , загубила всичко ,което е имала и все пак бореща се за един по-добър живот и  мечтаеща някога пак да се върне в родното си място -Лвов.За мен това малко момиче беше олицетворение на борбеността и саможертвата , на любовта и приятелството , на  силата и смелостта.

"Беше готова да се се бие с дракони ,за да стигне до нея.Майката означаваше опора.Майката означаваше утеха.Майката означаваше дом.Момиче, което беше изгубило майка си ,изведнъж се превръща в малка лодка плуваща в сърдит океан."

Алфред - макар образа му да беше привидно ненужен ,той всъщност  е една гротескна картина на обществото. В началото той  будеше в мен съжаление , но бързо разбрах ,че съзнанието му е отровено  от болните идеали и стремежи на Германия.  Алфред е бил просто едно слабохарактерно и болнаво момче , а войната го  е превърнала в същество с кухи идеали и стремежи, нямащ ни най-малка представа какво всъщност се случва около него.

Не искам да разкривам твърде много за героите ,тъй като трябва сами да прочетете за тях, за да ги усетите, почувствате и изпитате емоциите им.
Няма как да не спомена  и второстепенните герои , чиито образи са толкова ярки и запомнящи се. Това са  сляпата Ингрид , която макар да не вижда с очите си ,усеща много по-добре хората  със сетивата си. Грамадната Ева , която непрекъснато съжалява за нещо , безпризорното момченце ,което си няма никого , Поетът на обувките ,който  разбира всичко за човек по това какви обувки носи.  Неусетно те се превръщат  в нещо като семейство , една сплотена група стараеща се всички членове да оцелеят.Няма как да не спомена ,че корицата е прекрасна. Дело е на Д. Дамянов и просто съм влюбена в нея.
Историята е пресъздадена интересно като всяка следваща глава е от името на един от четиримата главни герои. Постепенно тайните им се разгръщат и истините излизат на яве. Може това да не е най-драматичната или сълзлива история  писана някога ,може да не е докоснала всеки или на някого да се е сторила твърде  обикновена или предвидима , но мен ме докосна. Нямаше как да остана безучастна към подобна трагедия погубила живота на над 9000 души и  чрез тази книга много хора ще се разберат за историята на Вилхелм Густлоф. Стила на авторката беше приятен и книгата се четеше бързо ,но за мен по-голяма роля изигра самата трагедия , а не толкова начина на писане.
Лично аз асоциирам заглавието "Сол при солта"  с човешките сълзи. Всеки е изплашен ,когато знае ,че краят приближава и няма как да спре напиращите сълзи , те са солени и топли , те са израз на последната надежда на хората ,но в крайна сметка  всички те потъват в солените води.

"Точно когато си помисли ,че е загубил всичко, което му е било скъпо,човек среща някого и осъзнава ,е все още е способен да обича. "

Не мога да кажа с лека ръка ,че книгата е хубава , когато тя отразява нещо толкова грозно ,но мога да кажа ,че е докосваща. Макар да не съм от най-емоционалните хора историята ми повлия , накара ме да потърся повече информация за  събитията  и да се чудя как такава трагедия не е получила по-голяма гласност. Може описаните герои в книгата да са художествена измислица , но ужаса и броят на жертвите са реалност.

"И така , страхът е ловец.Той ни обкръжава,когато не сме въоръжени и когато най-малко го очакваме.И тогава сме принудени на вземаме решения."