Издателство :Егмонт
Година на издаване: 2016г
Поредица : Стъкленият трон
Брой страници :712
Цена:19.90лв
Резюме:
Кралицата се завърна
Всички, които Селена Сардотиен обича, са й отнети. Но тя най-накрая се завръща в империята – за да получи своето отмъщение, за да спаси някога славното си кралство и за да се изправи лице в лице със сенките на миналото си… Тя е приела да бъде Елин Галантиус, кралица на Терасен. Но, за да си върне трона, трябва да се бори.
За братовчед си – воин, готов да умре за нея. За приятеля си – млад мъж, заточен в чудовищен затвор. И за своя народ – поробен от жесток крал и въпреки това очакващ триумфалното завръщане на изгубената си кралица.
Ревюта на първите три книги от поредицата може да намерите тук Стъкленият трон , Среднощна корона и Огнената наследница
Кралица на сенките за мен се отличава до известна степен от предишните три книги от поредицата , тъй като тук вече голяма част от маските са паднали и никои не се прикрива по отношение на това дали е на страната на краля или новопоявилата се кралица.Има и такива ,които не знаят на чия страна да застанат и продължават да се лутат в търсене на най-доброто решение.
Като цяло книгата ми вървеше бавно до първата половина може би, когато достигнах около 60% от нея нещата започнаха да се случват доста бързо.След драматичния финал на Огнена наследница, нямах търпение да прочета какво ще сполети любимите ми герои ,но съдбата им никак не ме зарадва.Не можах да разбера как взаимоотношенията между Селена/Елин и Каол достигнаха такова ниво.Къде изчезнаха всички онези чувства и любовни трепети , цялата емоция и тръпка. Сякаш авторката беше вложила толкова много в изграждането на тяхната връзка , а в един момент реши да я приключи и за мен краят не беше от най- добре измислените.В крайна сметка аз съм от феновете на Каол и имах надежди ,че любовта им не е изгубена.Самият Каол сякаш беше друг човек , а неговата единствена мисия беше да помага на бунтовниците и да спаси по някакъв начин Дориан.
“Не , Селена Сардотиен вече не съществуваше.Онази жена - жената ,която бе обичал....Навярно се беше удавила в необятния , безмилостен океан между тези земи и Вендлин.Или пък я беше погубил някой от валгските принцове.„
Така и не разбрах защо мисли,че момичето ,което до вчера е обичал е едва ли не чудовище. Самата Елин сякаш също беше доста студена и безчувствена към него.Лично аз очаквах с такъв трепет първата им среща, а тя беше пълен провал.
Да поговорим малко и за принц Роуан - тук трябва да вметна ,че може би съм една от малкото ,които не харесват неговата особа.Не знам защо но студеният и безсмъртен елфически воин не успя да ме спечели с нищо. На моменти той се държеше толкова грубо и дори жестоко с Елин ,че определено си мислех ,че е пълен садист , на някакъв по -късен етап отношенията им станаха малко по-нормални , но все пак не усетих онази искрица в отношенията им .А когато елфическият принц се бореше със себе си и се стараеше да не пресече невидимата граница с Елин , това до голяма степен ми напомни терзанията на Каол , който като капитан на кралската стража не можеше да си позволи да има нещо общо с кралския шампион. Историята сякаш се повтаря , а Роуан има тежки белези от миналото и не иска да нарани Елин.
„Събуждаш у мен желанието за живот , Роуан.Не за оцеляване , не за съществуване.За живот - прошепна тя.“
Самата Елин Галантиус определено е в стихията си в тази четвърта част от поредицата. Вече виждаме една истинска кралица готова да понася тежестта на решенията си и осъзнаваща , че всяко нейно действие ще има последици не само върху нея , но и върху народа и .Харесва ми колко стратегически мисли и това ,че до последно другите не са на ясно защо прави дадено нещо ,а в следващия момент се оказва ,че е измислила гениален план и всичко се е получило отлично.Макар тя да е достатъчно силна и способна да се справи напълно сама няма как да пропуснем и двамата и верни спътника -Роуан и Едион.За първия споделих по горе мнението и си , а за Едион мога да напиша само хубави неща и определено му симпатизирам. Отношението му към Елин е трогателно , а моментите , в които той се обвинява ,че не е могъл да я защити и да и помогне наистина ме натъжават , тъй като и той е бил само едно дете, когато е загубил майка си .Макар двамата братовчеди непрекъснато да се сдърпват за нещо между тях има толкова силна връзка ,която нищо не би могло да развали.
Дойде време да поговоря малко и за Манон и Тринадесетте както и за другите вещици станали част от коварния замисъл на краля. Както споделих и преди тяхната история ми е много интересна, тъй като при тях наблюдаваме едно много интересно израстване и промяна в характерите и в мисленето им .Съдбата им не се оказва никак лесна , а Манон е изправена пред твърде сложни избори. Харесва ми ,че лека полека се разрива по нещо и за Астерин и Сорел
Дориан присъстваше като бледа сянка в цялото действие.Главите с негово участие бяха доста кратки и леко загадъчни оставящи на въображението ни да разиграва картината случваща се в съзнанието на принца.Трябва да призная ,че ми е много жал за съдбата ,която го сполетя , тъй като той най- малко я заслужаваше. Но пък вярва ,че нещата за него ще се променят.
Ще спомена на кратко и новите образи :) Винаги е хубаво като се вкара някои нов интересен персонаж , който да разбуни духовете и да внесе малко смут в ситуацията.
Лизандра - в началото нямах никакво мнение за нея нито хубаво , нито лошо беше ми безлична както и останалите две нови героини.Но сприятеляването и с Елин наклони везната в нейна полза и спечели симпатиите ми.Да не говорим ,че това ,което е сторила за Еванджелин говори достатъчно за същността й.В последствие разкривайки истинската си същност определено станах една от фенките й.
Несрин -поредния силен женски образ.Досега нито една от героините на С. Дж. Маас не била някоя разглезена и слабохарактерна жена , напротив , всяка от тях притежава силен дух и борбеност и е способна да се справя без помощта на някои мъж. Несрин е типичен пример за това . Тя е готова да приема Каол , когато той се нуждае от нея , помага му , пази му гърба , но въпреки миналото , което са имали това не я прави слаба или уязвима.Тя е поредният боец готов да жертва всичко в името на едно по- добро бъдеще.
Елида - още от самото начало тя ми стана симпатична . Мистерията около произхода й допринесе за интереса ми към нея , а сполетялата я съдба и това което и предстои определено предвещават интересно бъдеще.
Калтейн - много се зарадвах на появата й, макар присъствието й да не беше много осезаемо все пак тя направя някои решаващи действия и предопредели съдбата на доста хора.
Прочетох тези четири книги от поредицата на един дъх , а всяка от тях имаше толкова спиращ дъха финал ,че нямах търпение да започна следващата.Финалът на Кралица на сенките определено не е чак толкова главозамайващ(не ,че не искам да се докопам до петата книга ) и сякаш има някакъв завършек , за да даде основа за един нов свят и нови приключения за героите.Определено съм доволна от поредицата и се радвам, че я прочетох макар и след толкова отлагане, а сега докато чакам следващата книга ще мога поне да се утешавам с другата поредица на С. Дж. Маас, която също не съм чела.
0 коментара:
Публикуване на коментар