Издателство : Егмонт
Поредица: Стъкленият трон
Година на издаване:2015г.
Брой страници :560
Цена: Резюме:
Тя бе наследницата на огъня и пепелта и нямаше да преклони глава пред никого.
Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителнa любов – но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най-тъмната си истина… истина за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето й завинаги.
В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН
Селена Сардотиен оцеля след смъртоносна надпревара и унищожителнa любов – но на нечувана цена. Сега трябва да достигне до нова земя и да се изправи пред най-тъмната си истина… истина за потеклото си. А това ще промени живота и бъдещето й завинаги.
В същото време жестоки, чудовищни войски събират сили, за да поробят земите й. За да ги победи, Селена трябва да открие сили да се пребори не само с вътрешните си демони, но и да надвие злото, което заплашва да бъде отприщено. Кралският асасин поема по пътя на великата си съдба в третата част на великолепната поредица СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН
Тук може да намерите мнението ми за предишните две книги от поредицата
Завърших книгата и все още осмислям какво точно се случи и какъв беше финалът. Със сигурност не очаквах това, а авторката определено знае как да изненада читателите си и да ги накара отчаяно и моментално да поискат да започнат следващата книга.
Дори не знам от къде да започна ревюто си, което по- скоро ще е израз на емоциите, които книгата предизвика в мен и които още ме държат.
Докато в предишните две книги тримата главни героя бяха преплетени в обща сюжетна линия , споделяха по между си какво се случва, подкрепяха се, вярваха си... то в тази , нещата седят доста по различно. Любовта и приятелството вече са заменени с болка, предателство и пазене на много тайни. Авторката ни показва поотделно съдбата на всеки един от тях и дори не мога да определя за кого ми беше най -интересно да чета.
Селена беше изпратена във Вендлин като кралски шампион, за да изпълни възложената ѝ задача, но както сами се досещате нещата се развиха по доста различен начин. Тя премина през много емоционални спадове и подеми в търсене на себе си. Често в нея бушуваха отчаянието и самосъжалението, преминаващи по- късно в надежда и желание за едно по- добро бъдеще. Макар ние читателите да знаем коя всъщност е Селена , реално може би до средата на книгата тя самата не знаеше коя е и за какво се бори.
Няма как да не спомена и образа да Роуан- безсмъртния елфски принц подчинен на Майев чрез кръвна клетва и изпратен, за да обучи Селена. Общо взето във всяка книга до сега тя трябваше да преминава през някакво обучение, но това с Роуан не се оказа никак лесно, а и беше доста по-различно. Самият той беше доста неразгадаем почти до края на книгата. Студен, безчувствени и дори на моменти жесток със Селена, той превръщаше живота ѝ в ад, но за нея това бе единствения начин да стегне до Майев.Както вече сте разбрали Селена се оказа всъщност Елин Галантиус изгубената принцеса на Терасен , но преди да преоткрие себе си и елфическата си същност тя трябваше да овладее първичната магия в себе си ,а това се оказа доста трудно.Да владееш огъня може да звучи забавно ,но в същото време може да е и много смъртоносно , именно за това Елин дълго време се е страхувала от тази си сила и ,когато магията е изчезнала се е почувствала облекчена , че няма да и се налага да контролира силата в себе си. но сега настъпва времето , в което тя трябва да почерпи от тази сила , да отмъсти за отминалите събития и да промени съдбата на народа си .В тази книга наблюдаваме как Селена постепенно избледнява , за да може Елин да дойде на нейно място и да замени асасина с елфа.Пътят ,който тя извървя беше забележителен и няма как да не се възхищавам на невероятния образ , който С.Дж Маас е сътворила
Каол през по голямата част от времето сякаш беше изгубен, не знаеше на коя страна да застане ,всичко в което е вярвал цял живот се оказа лъжа и въпреки това единственото му желание беше да предпази Елин и Дориан. Съдбата му се преплете с тази на Едион и двамата извървяха дълъг път в разкриването на много тайни. Признавам си, че първоначално изобщо не харесах Едион, но с напредването на историята определено се възхищавам на неговата вярност и отдаденост на братовчедка си, в крайна сметка и двамата правят своя избор и поемат тежести на решенията си.
Стигаме и до Дориан, който в тази книга ми стана още по симпатичен. На моменти се чувстваше предаден, от това, че Каол и Селена са пазели твърде много тайни от него, обвиняваш се за магията която притежава и се страхуваше от това, че няма да може да я контролира. Но вай хубавата част дойде след срещата му със Сорша и моментът, в който наистина я забеляза. Тя от своя страна сякаш беше събрала в себе си цялата нежност и доброта на света. Беше много хубаво , че Дориан срещна жена ,която го обича безусловно , знае тайните му и е готова да му помогне. Самият той имаше да лекува доста рани от миналото , а младата лечителка се превърна в неговия лек .Макар връзката им да беше доста краткотрайна ,беше наситена с много емоции и истински чувства.В крайна сметка Дориан се оказа истински боец , готов да се изправи пред всичко и всеки за хората ,които обича.
Четвъртата сюжетна линия беше отредена на трите клана вещици и най-вече на Манон Черноклюна.Противно на очакванията ми техните истории ми бяха много интересни.Отначало си представях вещиците като стари и грозни създания, но всъщност се оказа ,че някои от тях са надарени с необикновена красота.Определено те играят ключова роля в плановете на краля заедно със своите уивърни. За черноклюните казват че се раждат без душа и сърца и са неспособни да изпитват състрадание и милост, но въпреки това в Манон се пробуждат определени чувства и емоции неприсъщи за водачката на клана. В техния свят също ставаме свидетели на множество интриги и нечестни игри.Моментът с избора на уивърните за мен беше много показателен за същността на вещиците и ми е интересно в каква посока ще поемат и на чия страна ще застанат в решаващия момент.
Знаех, че финалът ще е неочакван, но не мислех, че ще е толкова брутален. Последните страници направо скъсаха сърцето ми. В тях ставаме свидетели на много болка и жертвоготовност, предателство и жестокост, гняв и отчаяние. Мога смело да заявя, че всичко в тази книга ми хареса като се започне от развитието на действието и се стигне до израстването и градацията в героите.Със сигурност знам, че и следващата книга ще е много добра и единствено ще съжалявам, че петата част от поредицата излиза чак 2017г.
И с риск да стана досадна трябва да кажа ,че който не е чел тази поредица и не се е докоснал до този вълшебен свят , може само да съжалява и просто е време да захваща книгите :)
"Но напоследък не знаеше какво иска и от какво се нуждае. Бе готова да го признае ,но вече не знаеше коя,по дяволите, е. Знаеше само, че всеки, излязъл от бездната на отчаянието и скръбта, не е същият човек. "
Няма как да не спомена и образа да Роуан- безсмъртния елфски принц подчинен на Майев чрез кръвна клетва и изпратен, за да обучи Селена. Общо взето във всяка книга до сега тя трябваше да преминава през някакво обучение, но това с Роуан не се оказа никак лесно, а и беше доста по-различно. Самият той беше доста неразгадаем почти до края на книгата. Студен, безчувствени и дори на моменти жесток със Селена, той превръщаше живота ѝ в ад, но за нея това бе единствения начин да стегне до Майев.Както вече сте разбрали Селена се оказа всъщност Елин Галантиус изгубената принцеса на Терасен , но преди да преоткрие себе си и елфическата си същност тя трябваше да овладее първичната магия в себе си ,а това се оказа доста трудно.Да владееш огъня може да звучи забавно ,но в същото време може да е и много смъртоносно , именно за това Елин дълго време се е страхувала от тази си сила и ,когато магията е изчезнала се е почувствала облекчена , че няма да и се налага да контролира силата в себе си. но сега настъпва времето , в което тя трябва да почерпи от тази сила , да отмъсти за отминалите събития и да промени съдбата на народа си .В тази книга наблюдаваме как Селена постепенно избледнява , за да може Елин да дойде на нейно място и да замени асасина с елфа.Пътят ,който тя извървя беше забележителен и няма как да не се възхищавам на невероятния образ , който С.Дж Маас е сътворила
" Силата не бе в могъществото или умението , а в контрола.В това да владее самата себе си.Знаеше отдавна колко мощен е пламакът ѝ Преди няколко месеца бе готова да убие и пожертва всичко и всички, за да изпълни клетвата си .Ала онова не бе сила.Бе гневът и болката на едно пречупено момиче."
"Едион Ашривер бе наричан вълк, генерал, принц , предател и убиец.Той бе всичко това и много повече.Измамник ,лъжец , мошеник- тези бяха любимите му определения."
Стигаме и до Дориан, който в тази книга ми стана още по симпатичен. На моменти се чувстваше предаден, от това, че Каол и Селена са пазели твърде много тайни от него, обвиняваш се за магията която притежава и се страхуваше от това, че няма да може да я контролира. Но вай хубавата част дойде след срещата му със Сорша и моментът, в който наистина я забеляза. Тя от своя страна сякаш беше събрала в себе си цялата нежност и доброта на света. Беше много хубаво , че Дориан срещна жена ,която го обича безусловно , знае тайните му и е готова да му помогне. Самият той имаше да лекува доста рани от миналото , а младата лечителка се превърна в неговия лек .Макар връзката им да беше доста краткотрайна ,беше наситена с много емоции и истински чувства.В крайна сметка Дориан се оказа истински боец , готов да се изправи пред всичко и всеки за хората ,които обича.
Четвъртата сюжетна линия беше отредена на трите клана вещици и най-вече на Манон Черноклюна.Противно на очакванията ми техните истории ми бяха много интересни.Отначало си представях вещиците като стари и грозни създания, но всъщност се оказа ,че някои от тях са надарени с необикновена красота.Определено те играят ключова роля в плановете на краля заедно със своите уивърни. За черноклюните казват че се раждат без душа и сърца и са неспособни да изпитват състрадание и милост, но въпреки това в Манон се пробуждат определени чувства и емоции неприсъщи за водачката на клана. В техния свят също ставаме свидетели на множество интриги и нечестни игри.Моментът с избора на уивърните за мен беше много показателен за същността на вещиците и ми е интересно в каква посока ще поемат и на чия страна ще застанат в решаващия момент.
Знаех, че финалът ще е неочакван, но не мислех, че ще е толкова брутален. Последните страници направо скъсаха сърцето ми. В тях ставаме свидетели на много болка и жертвоготовност, предателство и жестокост, гняв и отчаяние. Мога смело да заявя, че всичко в тази книга ми хареса като се започне от развитието на действието и се стигне до израстването и градацията в героите.Със сигурност знам, че и следващата книга ще е много добра и единствено ще съжалявам, че петата част от поредицата излиза чак 2017г.
И с риск да стана досадна трябва да кажа ,че който не е чел тази поредица и не се е докоснал до този вълшебен свят , може само да съжалява и просто е време да захваща книгите :)
Страхотно ревю си написала !
ОтговорИзтриванеСтрахотно ревю си написала !
ОтговорИзтриване