Ревю: Камъкът на смъртта - Луиз Пени

Издателство: Софтпрес 

Поредица: Разследванията на инспектор Гамаш

Година на издаване:2016г.

Брой страници:384

Цена:15,99лв.

Резюме:

Лятoтo e в paзгapa cи и глaвeн инcпeктop Apмaн Гaмaш ce e oтдaл нa зacлyжeнa пoчивкa в yютнa плaнинcкa xижa, нeдaлeч oт идиличнoтo ceлцe Tpитe бopa. Издигнaтa нa бpeгa нa caмoтнo eзepo, нacpeд дивия кaнaдcки лec, „Maнoap Бeлшac” e пpиютилa нe caмo бpилянтния дeтeктив oт квeбeкcкaтa пoлиция и cъпpyгaтa мy, a и ceмeйcтвo Фини – зaмoжнa cтapa фaмилия, чиитo члeнoвe ca кoлкoтo oтблъcквaщи, тoлкoвa и интpигyвaщи в cвoятa пpoтивopeчивocт.
Ho бeзмeтeжнoтo cпoкoйcтвиe и пaлeщaтa жeгa ca пpoгoнeни oт cтpaxoвитa лятнa бypя, кoятo вpъxлитa xижaтa и ocтaвя cлeд ceбe cи тpyп. Cтpaннaтa cмъpт нa изиcкaнaтa и изтepзaнa Джyлия Mapтин – гoлямaтa дъщepя нa ceмeйcтвo Фини, paзбyнвa дyxoвeтe в лyкcoзнaтa xижa и мнoгo cкopo пepcoнaлът и гocтитe нa „Бeлшac” ca въвлeчeни в paзcлeдвaнe нa yбийcтвo.
Cлyчaят пoпaдa във вeщитe pъцe нa Apмaн Гaмaш, кoйтo e peшeн дa paзплeтe миcтepиятa c пoмoщтa нa eкипa cи oт млaди cпeциaлиcти. Cтapи тaйни и oжecтoчeни cъпepничecтвa ce пpoбyждaт пpeд oчитe нa пoлицaитe, a xижaтa e пълнa cъc зaпoдoзpeни...

Ето ревюта на предишните три книги от поредицата:

 Убийството на художника , Убийствено студена , Жестокият месец 

За мен това е четвърта книжна срежа с авторката  и отново ме остави изумена и пристрастена към историите на главен инспектор Арман Гамаш .Вече определено си мислех ,че Л.Пени ще се поизчерпи и самата книга няма да ми донесе такова удоволствие , ноооо за огромно мое  щастие историята беше още по-интересна от

предишните. Както сте забелязали от резюмето ,мястото на действие е променено и вече не се намираме в Трите бора , а в хижа Белшас заровена дълбоко в квебекската лес.През цялото време си представях тишината и спокойствието на това място , усещах аромата на прекрасната храна , мириса на цветя ,на трева и дървета.Мястото е описано като един малък рай и точно така го почувствах и аз.За съжаление хармонията на това чудно кътче е нарушена с извършването на едно почти невъзможно убийство.
А.Гамаш и съпругата му Рен-Мари са се отдали на заслужена почивка и искат да отпразнуват годишнината си , когато главния инспектор без да иска е въвлечен в поредното разследване с много неизвестни.Освен семейство Гамаш , другите гости на хижата са семейство Фини или по скоро Мороу. Да , не сте се объркали , същата фамилия като на Питър и Клара Мороу от Трите бора. Това всъщност е семейството на Питър.Ако трябва да съм честна трудно може да се нарече семейство , но все пак включва майката , двете сестри и единия брат на Питър.За съжаление между тях не цари топлота и  семейна идилия , а по скоро съревнование  , алчност , гордост и дори омраза.
Томас е считан за звездата на семейството ,сякаш е най-добър във всичко и непрекъснато съди останалите , но в действителност той всеки ден  сякаш носи маска ,за да покаже най-доброто от себе си , а останалото остава скрито.
Мариана за мен беше изключително странен образ.Единствено тя има дете ,което се казва Бийн и никой не знае дали е момче,или момиче. По този начин тя иска да накаже майка си ....Звучи странно нали. И все пак тази жена се оказа грижовна и мила

,макари  по малко странен начин.
Джесика - за нея научаваме много малко , тъй като тя рано напуска семейството и след дълги години на отсъствие едва сега се завръща за семейна сбирка .И тя като останалите се е нуждаела от любов и внимание от страна на родителите си , копняла е за тях , но в труден за нея момент те не са я подкрепили.
Питър- той вече ни е добре познат и все пак сякаш дълбоко скрито в него има нещо зло и тъмно . Не мога да  определя какво точно е то , но много често той е разяждан от вътрешни съмнения  и чудовището в него иска да излезе ,но до този момент Питър все още успява да го потисне , но не се знае до кога ..
Както и в предишните три книги ,така и в "Камъкът на смъртта "освен основната сюжетна линия свързана с разследване на убийство , ставаме свидетели и на малко по-лична история свързана с Арман Гамаш . Тук става дума за неговия баща Оноре и за миналото му ,което се отразява върху

сина му и дори върху внука му.Много харесвам тези допълнителни истории ,които надграждат образите на героите и ни показват нови черти от характера им. 
Не знам дали до сега съм го споменавала , но страшно много харесвам кориците на всички книги от поредицата.Много  по -красиви са от оригиналните  и по един тайнствен начин разкриват нещо важно за сюжета.
В заключение ще кажа ,че книгата ми достави огромно удоволствие , прочетох я на един дъх и нямам търпение за следващата (която вече дори започнах). Просто ,ако не сте чели нищо от авторката Ви препоръчвам да се докоснете до стила ѝ ,защото е невероятен.