Ревю:Черната къща- Питър Мей

Издателство :Колибри

Поредица: Остров Луис

Година на издаване:2017г

Брой страници:380

Цена :18.00лв

Резюме:

Остров Луис е най-отдалеченият и красив остров в Шотландия, където над тежкото ежедневие надделява единствено страхът на хората от Бог. Но под лустрото на християнските ценности се крият езически привички, преплетени с жажда за кръв и отмъщение.

Брутално убийство на острова довежда тук детектив Фин Маклауд, който разследва друг случай със същия почерк в Единбург. Сам израснал на това забулено в мъгли място, Фин бързо се връща обратно в миналото си.

За него то е наситено със спомена за ужасна трагедия.Мъжете на острова ревностно пазят древна традиция - ежегодния лов на птицата гуга.  Той неизбежно поставя на тежки изпитания духа и тялото на участниците. Докъде ще отведе съдбите им този път?

„Черната къща“ е майсторски заплетен психологически трилър, в чийто криминален сюжет изпъква тъмната страна на душата и фактът, че от миналото си не можеш да избягаш.

Четейки резюмето на книгата очаквах истински трилър свързан с разкриването на убийството и разследването по случая , а всъщност в по -голямата си част книгата разкриваше няколко чисто човешки съдби преплетени в миналото и 18 години по- късно изплуващи отново на повърхността.Това в никои случаи не означава ,че книгата не ми е харесала , просто описанието явно е създало грешна представа за мен.Другото ,което създава илюзията за страховита история е корицата. Харесва ми изключително много и напълно подхожда на историята. В книгата се преплитат две времеви линии - едната от миналото , а другата от настоящето. Главното действащо лице е Фин Маклауд ,който е полицай и е разследвал сходно убийство в Единбург и  сега е изпратен в старото си родно място , за да открие има ли връзка между двете престъпления. И от тук на сетне очаквах действието да е съсредоточено върху разследването , търсенето на връзки , разпити , доказателства и т.н.т., но тези неща бяха сведени до минимум. 

Сюжетната линия от миналото ни връща 18 години назад , когато Фин и Артър са най-добри приятели и прекарват дните си в безгрижни игри.Започвайки училище в живота им се появява Маршели - красиво момиченце с руса коса вързана на две опашки и от този момент всичко за тях се променя. Разбира се те осъзнават това много по- късно ,но до голяма степен отношенията им вече не са същите. Да си призная историята развиваща се в миналото ми беше 100 пъти по - интересна от това , което ставаше в настоящето. Така беше може би до средата на книгата , когато тайните взеха да изплуват и минало и настояще се преплитат.

Историята определено е интересна и интригуваща , а Питър Мей е прекрасен разказвач. Пише доста описателно и подбира добре думите си.Успява умело да пресъздаде мрачната атмосфера на Кробост -това отдалечено кътче , където хората живеят с остарели разбирания и привички. Определено разгръщайки страниците успях да усетя цялата студенина разливаща се над острова , целия фалш скриващ истинската същност на хората и мъглата , в която са обвити доста от действията им.

Най - яркия пример за тяхната подчиненост на старите традиции   е ловуването на гуга - вид птица  обитаваща  остров Скер. До известна степен този ритуал никак не ми хареса. Група мъже пътуват до остров Скер  , за да убият около 2000бр. птици просто заради една традиция останала от миналото , когато хората са го правели заради прехраната си. Но в настоящето това се  е превърнало в привилегия и гордост за мъжете от Кробост , тъй като само избраните могат да идат на тази тежка експедиция. Именно едно такова ходене на о.Скер превръща Фин и Артър в мъже и неусетно убива нещо в тях. Това пътуване се оказва забулено в мистерия и никой не иска да говори за него.

Друг интересен образ е Маршели,която  до някаква степен се оказва ябълката на раздора за двамата младежи , но през цялото време тя остава лудо влюбена във Фин .За съжаление съдбата и не е никак лека. Тя многократно е била отхвърляна от Фин ,но въпреки всичко е превъзмогнала мъката и е продължила напред.

Артър -някогашният най-добър приятел на Фин е претърпял огромна промяна. Съдбата се е отнесла жестоко  и с него и от предишното жизнерадостно момче не  е останало нищо. Странно е как едно детско приятелство може да прерасне в нещо ужасяващо.

Останалите герои са второстепенни и всеки от тях е заемал някакво място в живота на Фин преди. Това го връща към спомените му от миналото и към грешките ,който е правил.

В заключение ще кажа ,че книгата ми хареса , но с малки забележки. До края на историята  всичко беше насочено към човешката драма , а не толкова към самото убийство. Разкриването му стана сравнително лесно и единственото ,забулено  в мистерия нещо , беше мотивът. Доволна съм от завършека на историята и ми е интересно какво ще се случи в останалите две книги от трилогията ,тъй като "Черната къща" определено има завършеност и може да се чете като самостоятелна книга.

И все пак видях ,че официално втората част "Човекът от остров Луис" излиза на 27 април и поне се радвам ,че издателство Колибри са решили да не разтеглят историята твърде дълго във времето , а по-бързо да задоволят любопитството на читателя.