Издателство:Егмонт
Година на издаване:2016
Поредица:Изборът
Корици:меки
Брой страници :256
Цена :12.90лв
Резюме:
Когато Идлин става първата принцеса в Илеа със свой собствен Избор, тя изобщо не очаква, че ще се влюби в някой от тридесет и петимата си ухажори.
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Началото на надпреварата тя прекарва в отброяване на дните, когато ще може да изпрати всичките по домовете им. Но събитията в двореца я тласкат още повече в светлините на прожекторите и тя осъзнава, че може би не бива да остава сама.
Идлин все още не е сигурна, че ще намери щастието по начина, по който са го направили родителите й преди двадесет години. Но понякога сърцето крие изненади...
Ревю за предишните книги от поредицата може да прочетете тук
Все още не мога да повярвам ,че дойде краят на тази поредица.Започнах я тази година и това ми даде възможност да прочета книгите без особено голям интервал от време по между им, а това беше много хубаво.Може би ,ако трябваше да чакам година до появата на следващата книга щях да забравя половината неща от историята.Книгите определено са леки и се четат бързо.
"Наследницата" определено завърши доста неочаквано и шокиращо ,затова нямах търпение да изчета "Короната " , а тя също имаше с какво да ме изненада .Общо взето всички прочели книгата са успели да забележат промяната ,която Идлин претърпява като човек.Тя израства в много отношения и започва да мисли по разумно.Лично аз харесвам образа й и от миналата година , но в тази книга вече определено започна да мисли като кралица и осъзна някои истина за себе си и за поведението си.Излезе от черупката на студенината и надменността ,който демонстрираше на моменти и успя да покаже своята чувствителност и вътрешна доброта.
Освен това тя успя да намери общ език с всяко едно от 6-те момчета от елита и всеки от тях и стана скъп на сърцето.Аз също започнах доста да им симпатизира.
Иън - за него усещах ,че крие някаква тайна и "не му е чиста работата" и то в негативна посока и бях изненадана ,когато разбрах тайната му ,тъй като тя се оказа безобидна и чисто човешка история.
Хейл - за него имах някакви подозрения и те всъщност се оправдаха ,но пък много се зарадвах ,че Идлин прие нещата толкова добре и се отнесе чудесно и с него и с Иън. Фокс - стана ми мъчно за него , когато той разкри чувствата си на Идлин ,а тя в крайна сметка трябваше да го изгони ,но той цяло не беше от много активните участници по време на Избора Идва ред и на всеобщия любимец -Кайл. Доста от феновете(включително и аз ) възлагахме надеждите си на него.Той се отнасяше страхотно с Идлин и се личеше ,че имат някаква изградена връзка по между си.А и още с първата целувка между тях реших ,че те са един за друг.Хареса ми ,че книгата разкри малко повече за неговия образ и страстта му към архитектурата и фактът ,че накря той получи шанс да следва мечтите си и да се развива в тази насока.Определено Кай си остава един от моите любимци.
Остана да спомена нещо и да Хенри и неговия преводач Ерик.От самото начало много харесах Хенри и дори хранех някакви надежди ,че точно той може да е избраникът на принцесата.От него винаги лъхаше такъв позитивизъм и любов , той сякаш боготвореше Идлин още от самото начало и всяка нейна усмивка пълни сърцето му с любов.Но езиковата бариера естествено се оказа сериозен проблем,тъй като те не успяха да проведат един нормален разговор на саме.Техен помощник в разговорите беше Ерик.Несъмнено и той ми стана страшно симпатичен .Винаги беше готов да помогне с каквото може като същевременно се стремеше да остане настрани от светлините на прожекторите.Между него и Идлин сякаш прехвръкнаха някакви искри ,но след това реших ,че всичко е отминало.Определено имаха своите моменти ,но сякаш бяха доста по-незабележими и доста от читателите не очакваха такава развръзка в сюжета.
Останах доста изненадана и от някой разкрития и дълго пазени тайни ,които излязоха на яве.Бях леко шокирана и от поведението на Мерид Илиа ,тъй като очаквах той да се превърне в един от верните приятели на Идлин.Макар сюжетът да се въртеше главно около нея ,все пак авторката не пропусна да покаже за пореден път топлите и мили отношения между Америка и Максън и да ни напомни през колко трудности минаха те по пътя към общото си бъдеще.
Със сигурност тази книга ми поднесе доста изненади и неочаквани обрати и ми беше изключително приятно да прочета щастливия финал.Естествено ми е и малко тъжно ,че всичко свърши ,но пък книгата остави много приятни чувства в мен .Определено мога да заявя ,че историята на Идлин по нищо не отстъпва от тази на Америка,даже напротив , при Идлин се усещаше едно израстване и съзряване.
Така слагам край на тази приказка с принцове и принцеси ,която определено завърши по най- добрия възможен начин и оставам в очакване авторката да напише нещо ново и също толкова интересно :)
"Така приятно беше да се влюбваш.През целия си живот тънех в лукс , а и мислех ,че вече съм вкусила любовта,но сега осъзнавах, че познавах само евтина имитация на нещо , което просто не подлежеше на имитация. "
0 коментара:
Публикуване на коментар