Ревю: Златната клетка - Камила Лекберг
2018, Нова година: Обръщение на Лекберг към феновете ѝ в Инстаграм
„През цялата 2018-а живях много близо до една жена, която оказа огромно влияние върху мен. Името ѝ е Фей. Обичам я и ѝ се възхищавам, но тя е сложен характер. В нея виждам частици от всички жени, които някога съм познавала. Фей е главният персонаж в новия ми роман „Златната клетка“, чието име наскоро разкрих на читателите. Излиза на 11 април 2019. Очаквам с нетърпение да разбера мнението ви за книгата, но и малко ме е страх. Това е най-голямото ми предизвикателство като писател, а Фей и „Златната клетка“ се различават от всичко, което съм писала досега. Книгата не е част от поредицата за Фелбака, а Фей определено не е Ерика Фалк, повярвайте ми. „Златната клетка“ е трилър за изневяра, отмъщение и разплата. И за борба и сестринство. Така че честита Нова година, скъпи последователи. Наздраве за едно ново време. 2019-а е годината на Фей.“
Както вече знаете откритието ми за тази година определено са книгите на Камила Лекберг и по точно поредицата за Патрик Хедстрьом , прочетох ги почти на едни дъх (остана ми само последната) ,но "Златната клетка" е нещо доста по - различно.
"Златната клетка " е една доста мрачна история , в чиято основа седи Фей - 32 годишна съпруга и домакиня , коята се грижи за дъщеря си , за дома си и най- вече за съпруга си , който винаги е зает и почти не ѝ обръща внимание. Но въпреки това Фей е щастлива ,защото има семейство , достатъчно пари и хубав дом . Преди години се е отказала от университета , за да помогне на съпруга си Джак и техния приятел Хенрик да основат своя компания носеща името Компеър , а след това Фей просто си е останала в къщи , а Джак е продължил да развива формата и да трупа милиони. За някои това може да звучи като идеалния живот за всяка жена , но всъщност това е една фалшива реалност , една златна клетка , в която много жени като Фей биват затваряни и така те живеят с идеята ,че са щастливи и имат всичко , за което са мечтали ,докато през това време мъжете им непрестанно им изневеряват, почти не общуват с тях и забравят за съществуването им. На Фей ѝ е нужно доста време , за да осъзнае положението , в което се намира, да спре да се самосъжалява и да поеме контрол над живота си .Така наглед сякаш четем просто историята на една отчаяна домакиня търсеща себе си и бореща се с живота , но в
Определено адмирирам готовността на авторката да излезе от зоната си на комфорт и от добре заучения сценарии в книгите си и да заложи на нещо доста различно. Това е риск , който не всеки автор би поел , но пък смятам ,че при нея резултатът е добър. На лице е един мрачен психологически трилър , чиято същност се разгръща плавно , за да достигне повратната си точка и да остави читателя шокиран от случилото се.
Ревю: Сияйна звезда - Сюзан Елизабет Филипс
остават все по - малко непрочетени книги от С. Е. Филипс , което да си призная ме натъжава , тъй като историите ѝ винаги успяват да подобрят настроението ми и да ме разтоварят . Има толкова лек и неангажиращ стил на писане , че няма как да не ти се прийска да прочетеш поне още една от книгите ѝ ,и още една , и още една ...докато не свършат . Аз самата си ги поднасям на порции и то обикновено през летните месеци и ще гледам да си оставя нещо и за следващото лято :)
Ревю: Чаровник по рождение - Сюзан Елизабет Филипс
историите си , но и аз нямам и кой знае какви очаквания към подобен тип четива. "Чаровник по рождение" е седмата книга от поредицата за играчите на Чикаго Старс , но съвсем спокойно може да се чете и самостоятелно. Това също е едно от нещата ,които харесвам при авторката , че не е необходимо да се следва някаква последователност, а всяка книга разкрива отделна история и просто част от героите се появяват в няколко книги .
Запознаваме се с Дийн Робилард в "Идеалната половинка " , когато той се сприятелява с Анабел , но все още е твърде млад за сериозна връзка . Сега , когато е претърпял контузия и е в почивка , той иска да се отдаде на спокойствие и релакс и да се наслади на дългото пътуване с кола до новото му ранчо. Но нещата доста се променят , когато на пътя му застава един бобър . Или по точно казано момиче в костюм на бобър ,което е толкова отчаяно ,че тръгва само по магистралата облечено в абсурден костюм. В началото Дийн определено се забавлява с нея и гледа да я ядоса по всеки възможен начин , а това не е никак трудно. Блу е изключително темпераментна и макар да е доста странна и да се облича ужасно , тя си има своя чар и бързо омагьосва Дийн. Наред с това той трябва да оправи и проблемите в семейството си. Макар да е израснал без тяхната подкрепа и помощ в един момент те всички се озовават в живота му , а той е твърде уплашен и не знае какво да направи.Разбира се
по лесно е да ги отблъсне и да продължи да живее без тях както е правил и до сега , но благодарение на Блу успява да им даде някакъв шанс и те не го разочароват. Пътят , който Дийн изминава не е никак лек , но въпреки това успява да преосмисли възгледите си , да оцени кое е важно в живота и да изгради бъдещето си с жената , която обича.
Излишно е да споменавам ,че финалът е доста предвидим , но какво по - хубаво от един щастлив финал и голяма доза романтика в напрегнатото ни ежедневие. Споделете ми дали и Вие сте фенове на творчеството на С. Е. Филипс
Ревю: Всеки ден в Тоскана - Франсис Мейс
,която е реставрирала стара къща в Тоскана - Брамасоле и прекарва лятото там заедно със съпруга си и един куп приятели.Реално погледнато получих точно това , от което се нуждаех . В книгата няма определена сюжетна линия , която да предизвика интереса на читателя и той да не може да откъсне поглед от страниците , а по- скоро имаме върволица от случки преразказани от авторката , видени през нейните очи и представени ни доста хаотично , без определена последователност и ред . Поне такова беше моето усещане. Ф. Мейс прескача от едно събитие на друго , но пък не мога да отрека ,че стилът на писане ми хареса . Всичко е описано толкова лежерно и спокойно , няма нищо излишно и си личи колко отдадена и влюбена в живота в Тоскана е Ф. Мейс. Тази жена се е отдала на търсенето на красотата и спокойствието , на изучаване на изкуството и опити да разгледа всички произведения на стенописеца Лука Синьорели. Зарязала е забързаното ежедневие , за да си подари едно безкрайно пътуване без конкретен план и посока , а крайната цел е духовно удовлетворение и щастие. Докато четях книгата толкова много ми се искаше да бъда на мястото на Франсис и да имам подобна свобода , да прекарам цялото лято в красива тосканска вила , всяка вечер да се радвам на вкусна храна приготвена от приятели и гарнирана с пивко вино , да обикалям от град на град в търсене на
красотата и хармонията в живота .
Ревю: Сладко палаво момче - Кристина Лорен
Миа Холанд е ужасена от посоката, в която бъдещето й поема. След луд уикенд в Лас Вегас в чест на дипломирането й, тя взима най-спонтанното решение в живота си - да последва Ансел Гиом - нейната сладка, палава тръпка - във Франция за лятото и просто... Играе.
Когато обаче започват да се появяват чувства зад провокативните роли, които двамата играят, и техният временен маскарад започва да се усеща като истински, Миа ще трябва да прецени дали принадлежи на света, който е напуснала, защото нищо не е било наред, или на този, който все още е нов за нея и изглежда така далечен...
‘’Искам всяка нощ в живота си да обичам така, както обичам тази вечер.’’
предвидими , но пък доставят огромно удоволствие и ме откъсват от реалността. Именно с тази идея започнах и "Сладко палаво момче" без да знам какво точно ме очаква и без дори да съм чела резюмето , но пък заглавието само по себе си говори достатъчно.
Ансел от своя страна е толкова чаровен и мил. Макар многото работа и натоварения график той винаги успява да намери време за Мия и да ѝ достави удоволствие. А и когато всичко това се случва в Париж изглежда някак по -лесно. Признавам си ,че съм доста пристрастна към истории развиващи се в Париж или Италия например, но смятам, че атмосферата определено допринася за по- добрия сюжет.
Историята на Миа и Ансел е по детски наивна и чиста , но и доста динамична , опияняваща и романтична. Мога спокойно да поставя книгата в графата летни и разтоварващи четива , а и това беше първата ми среща с авторката , така че останах доволна. Останалите книги разкриват историите на двете най- добри приятелки на Миа - Харлоу и Лола както и на приятелите на Ансел - Фин и Оливър . Сигурна съм ,че те ще са също толкова интересни и вълнуващи и със сигурност в бъдеще ще им дам шанс . Споделете ми дали сте чели и други книги на Кристина Лорен и харесали ли са Ви ?
Ревю: Пазачът на фара - Камила Лекберг
Ревю: Русалката - Камила Лекберг
Ревю: Немското дете- Камила Лекберг
ред книга от поредицата за Патрик Хедстрьом и по нищо не отстъпва на предишните , така че няма да Ви изненадам като кажа , че "Немското дете" страшно много ми хареса.Този път историята се заплита още повече , тъй като пряко засяга миналото на майката на Ерика - Елси. Самата Ерика винаги се е чудила , защо майка ѝ е толкова студена и не проявява нежност към дъщерите си и когато на тавана открива стари дневници на Елси и нацистки медал , тя решава да се порови в миналото и да разбере каква е била майка ѝ на младини. С това си решение Ерика не подозира ,че ще предизвика лавина от събития , разкриващи много несправедливости от миналото. Както вече стана ясно и тук авторката следва добре установения модел на преплитане на миналото и настоящето , но когато събитията засягат и една от главните героини , в случая Ерика нещата стават доста по интересни. Много ми допаднаха препратките към Втората световна война и ,че авторката показва какво е било положението в Швеция по това време.
Интересно ми беше и развитието в отношенията между Ерика и Патрик , тъй като и двамата са млади и работещи хора , които искат да развиват кариерите си , а това е свързано с правенето на доста компромиси. Така Патрик се оказа в отпуск по бащинство , а Ерика се отдава на писане на новата си книга , въпреки че това остава леко на заден план за сметка на разследването на миналото. При всеки от добре познатите ни герои отново има някакви развитие и интересни събития в живота им и това винаги ми е допадало.
Относно самото престъпление и разследване , смятам че К. Лекберг отново е свършила отлична работа заплитайки минало и настояще , вкарвайки малко драма и любовни трепети , детско приятелство и предателства и много гняв и несправедливост.
Лично мен Камила Лекберг ме спечели още с първата си книга и с всяка следваща само затвърждава усещането ми ,че е мой тип писателка , а поредицата ѝ вече е намерила място в сърцето ми и се е наредила сред любимите ми.
Ревю: Уравнението на любовта - Хелън Хоан
да се потопя в нещо леко , романтично и сладникаво. Явно съм имала различна представа и очаквания спрямо книгата , тъй като още в началото нещо сякаш не беше по вкуса ми , но след средата на историята нещата се подобриха.
спектър ,отличаващо се с трудности в социалното общуване с други хора и вманиаченост в дадена област. Това автоматично прави Стела "различна " от останалите и я поставя в много неудобни ситуации. Освен това тя се е превърнала в изключително неуверена и вглъбена в работата си личност , която не умее да общува с мъжете ,макар да е 30 години. Харесва ми ,че е засегнат подобен социален проблем и авторката показва как не бива веднага да слагаме етикет на някого само защото не е като нас ,а има своя собствена идентичност и особености. Стела е пример за това как с малко помощ от подходящия човек тя буквално разцъфва и започва да води нормален живот като всичко останали хора.
всяко едно докосване и целувка и описателните секс сцени. Не че не харесвам подобни романи , но очаквах книгата да е по - скоро романтична и сладникава , отколкото еротична. Хубавото беше , че нямаше твърде много драма и излишни терзания от страна на героите , а всичко се развиваше последователно и сравнително динамично. Всъщност книгата дори ми се стори твърде кратка , въпреки по- трудното начало я прочетох за неусетно за два дни и накрая дори не исках да свършва.
В заключение ще кажа ,че Хелън Хоан ме изненада приятно с идеите ,които е вплела в историята и с образите , които е изградила . Въпреки това не намирам книгата за чак толкова добра , за да се нареди сред любимите ми , но пък беше приятна и разтоварваща , точно каквато трябва да е подобна романтична история. Бих я препоръчала като леко лятно четиво за почивните дни , тъй като все пак оставя след себе си приятно романтично усещане.