Ревю:Златният мост -Ева Фьолер

Издателство: Ибис

Поредица: Пътуване във времето 

Година на издаване:2016г.

Брой страници:344

Цена:13,90лв.

Резюме :

Един магически мост. Една забранена любов. Един пътуващ във времето, заседнал във вековете. Потопете се в атмосферата на Париж през XVII век - дворцови интриги и пищни балове, отчаяна кралица и подмолен кардинал. История, изпълнена с неочаквани обрати и секващо дъха действие, поднесена с чувство за хумор.

Всичко в живота на Ана е идеално. Вече повече от година заедно със Себастиано изпълняват опасни мисии, пътувайки в миналото. Но един ден тя получава обаждане, в което ѝ съобщават, че той е заседнал в миналото - и по-точно в Париж, през XVII век. Ана незабавно трябва да отиде при него и да му помогне да се върне в настоящето. Без колебание тя се отправя на опасното пътешествие, но когато открива Себастиано, установява, че е изправена пред един малък проблем: той се мисли за мускетар и не помни нито нея, нито времето, от което идва. И не стига това, ами и обстоятелствата принуждават двамата да се изправят един срещу друг. Ще успее ли Ана да помогне на своя любим да си възвърне паметта и да изпълнят мисията си, или той завинаги ще остане изгубен в миналото?

Тук ще намерите ревю на първата книга от поредицата - Гондолата на времето

След доста дълго отсъствие се завръщам с ревю на една доста приключенска и интригуваща книга , която успя да ме спечели  и пренесе в любимия ми Париж.Франция винаги ми е била слабост , а в тази книга се споменават доста забележителности и емблематични сгради в града на влюбените и това ми достави огромно  удоволствие. Но да преминем и  към самата история.Ако сте чели Гондолата на времето то вече знаете ,че пътуването във времето заема централно място в трилогията , а ако не сте я прочели все още ....не губете повече време и се впуснете в приключения заедно с Ана и Себастиано. В Златният мост отношенията между двамата главни герои са подложени на сериозно изпитание.Пренасяме се в Париж през 1625 година по време на управлението на Луи 13-ти и кардинал Ришельо ,който е решил да опозори кралицата. Много ми харесаха препратките към книгата Тримата

мускетари на А.Дюма, тъй като четейки историята имах чувството ,че съм в някаква приказка.Стилът на авторката е непретенциозен и лек , а книгата има за цел да ни забавлява без да ни впуска в някакви дълбоки размисли или да ни кара да си извадим някаква поука.Все пак става дума за двама младежи ,които се опитват да изпълнят мисията си и по този начин да съхранят естествения ход на времето без да има последици в бъдещето.

В образа на Ана определено има развитие ,тъй като в първата книга все пак всичко за нея беше ново и непознато ,докато тук тя вече е неясно със самото пътуване и с това ,че има да изпълни някаква задача освен спасяването на Себастиано. И тук тя среща приятели и съмишленици готови да и помогнат ,но и такива ,които няма да се поколебаят да я предадат.В нея още съществува една наивност и доверие в хората , които често ѝ вредят и я поставят в опасни ситуации. Въпреки това Ана получава възможността да се докосне до херцози и херцогини , балове ,мускетари  и дори до самата кралица.Сигурно е невероятно да си част от събитията ,за които си чел в учебниците по история.
През цялото време тя не се отказва от Себастиано , вярва в него и тай надежда ,че ще си върне паметта.Това е още едно доказателство за любовта им ,която се зароди в първата книга. Двамата определено са добър екип и лично аз доста им симпатизирам.

Себастиано или инъче казано мускетарят Фоскер  е изгубил паметта си и са му внушени спомени според които е един от доверените хора на кардинал Ришельо , а това автоматично го прави враг на Ана.Той не може да осъзнае истинската същност на кардинала и сляпо му се доверява , а в лицето на Ана вижда заплаха.И в тази книга не се разкрива много от същността на Себастиано , вярно е ,че книгата се разказва от гледната точка на Ана ,но все пак ми се искаше някак да вникнем и в мислите и чувствата на момчето.

Определено не мога да търся "кусури" и недостатъци на книгата , тъй като за жанра и аудиторията ,към която е насочена е просто прекрасна и с риск да се повторя ще кажа ,че все едно четях приказка и не исках тя да свършва.Разбира се финалът беше красив , нещата се наредиха по най-добрия начин ,всеки получи заслуженото си , а главните ни герои намериха време един за друг.

Корицата отново е великолепна и може би заради красивия син цвят я харесвам дори една идея повече отколкото корицата на Гондолата на времето.
В крайна сметка съм много щастлива ,че посегнах към поредицата и се осмелих да я започна макар и без високи очаквания.Авторката определено надскочи представите ми за вълнуващо пътуване във времето , а  това ,че всяка от книгите се развива на различно място за мен е огромен плюс.Повечето от Вас най-вероятно вече са се насладили на книгата и ще ми е интересно да споделите с какви впечатления сте останали от нея.