Ревю: Бьорнстад -Фредрик Бакман

Издателство: Сиела

Година на издаване:2017г.

Брой страници:

Цена: 16.90лв.

Резюме :

Какво означава един отбор за малък град насред гората?Какво означава спортът за едно семейство?Какво означава един-единствен мач за хора, които се борят за оцеляването си?

Всичко. Означава чисто и просто всичко.

Хората казват, че Бьорнстад е умиращ град. Разположен дълбоко в гората, той бавно се смалява и притихва. Но там долу край езерото силни светлини огряват една ледена пързалка. И точно заради нея жителите на града вярват, че утре ще е по-добре от днес. Младежкият хокеен тим е на полуфинал – ако спечелят първенството, Бьорнстад отново ще получи шанс да се развива. Всички надежди и мечти сега лежат на раменете на шепа безстрашни тийнейджъри с пламък в очите.

И точно това напрежение избива в акт на насилие, който разтърсва всички. Предопределената приказка за героите от малкото градче, които надскачат себе си и очакванията на цялата нация, не отвежда вън от гората.

„Бьорнстад“ е голям роман за малко място с красиви мечти, както и за ужасните неща, които правим понякога, за да успеем. Той е сага за спорта и семейството и за това докъде сме готови да стигнем, за да предпазим децата си. И за смелостта, която е нужна, за да се изправиш срещу всичко, за което си мечтал – и да кажеш истината, независимо от последствията. Независимо от всичко.

Много е трудно да започна да пиша това ревю или да говоря каквото и да било за книгата.Няма как с думи да пресъздам емоцията ,която изпитах докато разгръщах страниците  , няма как да Ви предам болката която стягаше гърлото ми , няма как да Ви накарам да почувствате какво е хокеят в Бьорнстад и какво означава този спорт за група деца.
Чела съм и останалите книги на автора , но тази определено е по- различна.Разгръщат се по- сериозни теми ,  по -тъмни кътчета от душите на хората , по дълбоки проблеми.
Бьорнстад е малко градче сгушено в гората , където хората живеят  заради хокея.  Явно малките и самотни градчета са слабост на Бакман ,тъй като винаги успява да открие красотата в тях и  да ни ги покаже от доста различни ъгли. Хората са се научили да живеят в този малък град и да го обичат , тъй като са истински мечки , а Бьорнстад и  градът на мечките. Нищо не може да обедини хората така, както спортът. За по-голямата част от жителите , хокеят е работа , поминък , прехрана , страст , любов , жертвоготовност , смисъл на живота. Без хокея може би и Бьорнстад няма да го има , затова всеки едни от героите ще направи и невъзможното ,за да спаси играта , градът и самия себе си.

"Някои казват, че хокеят е религия, но грешат. Хокеят е вяра. Религията е нещо между теб и други хора, пълна е с тълкувания,теории и мнения.Но вярата ...тя е само между теб и Бог.Тя е това , което усещаш в гърдите си , когато съдията застане между двама нападатели в централния кръг ,когато чуеш как стиковете се удрят един в друг и видиш черният кръг да се плъзга между тях. Това е само между теб и хокея."

Всъщност главните действащи лица  са деца и може би  това прави историята толкова въздействаща. Всичко е пречупено през призмата на детското съзнание и е изкривено от болните амбиции и стремежи за успех. Хокеят  кара тези деца да порастват твърде бързо , дава им  много ,но им отнема още по-много. Този спорт ги изгражда като личност  и създава в тях отборния дух , научава ги ,че е важно да бъдат част от нещо , да

се приобщят към групата и да подкрепят отбора , но в един момент това им изиграва лоша шега. Наред с това хокея им отнема толкова много часове на усилена подготовка и тренировки в замяна на един звезден миг. И ,ако имаш късмета някои да те забележи тогава можеш да получиш шанс и да постигнеш нещо , но ако не успееш .... просто се надяваш да получиш работа  в местната фабриката и да забравиш за хокея. Тъй като лично аз не съм тренирала усилено някакъв спорт ми беше много интересно да видя отблизо как се случват нещата , как години на усилена подготовка могат да изгубят значението си за едни миг  и как за също толкова кратък миг можеш да се превърнеш в звезда, но на каква цена ?
Няма как да не спомена част от героите дори с риск да разкрия малко от самия сюжет , но аз наистина започнах да живея с тези хора и да преживявам болката им.(да знам ,че звучи твърде клиширано и все пак това е книга , но е написана така ,че в един момент започваш да приемаш героите не просто като имена в книгата ,а като истински личности , в някои от тях се припознаваш , други намразваш , с трети плачеш , но виждаш нещата през техните очи.)

Кевин Ердал е звездата на отбора. Израсъл е в богато семейство, което спонсорира хокейния клуб и  се грижи синът им да е непобедим с цената на всичко. И въпреки това нито майката , нито бащата на Кевин ходят на мачовете му , той не получава поздравления от тях за победите ,нито дори прегръдка или целувка , но пък получава упреци ,ако загуби. Почти през цялото време ми беше жал за това момче , а в последствие и за майка му.

"От хората ,на които е дадено много, се очаква много"

Бени е най-добрия приятел на Кевин.Не е необходимо да си говорят много ,за да се разберат

един друг.Бени не е след най-добрите играчи , но без него мачът би бил изгубен. Привидно изглежда ,че семейството на Кевин доста се грижи за Бени помагайки му  финансово , но всъщност е точно обратното.

Амат е 15 -годишно дете надарено с изключителна бързина и перфектно зрение , което за една нощ ще се превърне в мъж, ще прави грешки ,но ще има  и смелостта да ги поправи. Забравих да спомена, че  Бьорнстад всъщност е разделен на две части -Възвишението и Низината и както подсказват и имената в едната част живеят заможните семейства , а в другата - бедните и различните. Амат е от Низината и е различен. Цял живот търпи подигравки и тормоз в училище , но за разлика от много младежи  , които се   пречупват пред цялата тази тежест ,той по-скоро се амбицира и не спира да тренира , а го прави още по-усилено. Това момче е изключителен образ ,който  израства много  и получава важен житейски урок , който ще помни цял живот.

"Не е трудно да се биеш.Просто е трудно да започнеш и да спреш. Но самият бой е инстиктивен.Сложното при насилието е единствено това да посмееш да нанесеш най-първия удар , и след като спечелиш, да се овладееш и да не нанесеш последния."

Бобо се превърна в един от любимите ми играчи от отбора. Той е огромен и здрав като скала , но все пак не е чак толкова добър играч  и най-вероятно няма да влезе в мъжкия отбор и за него това е последната година и последния шанс да  се докаже. Въпреки това прави избора си , заема позиция и гордо я отстоява.

Мая е дъщерята на спортния директор на клуба , която не е  фен на хокея , а на музиката. Тя намира спасение в свиренето на китара и забавленията с най-добрата си приятелка Ана.Двете момичета са като сестри и въпреки ,че са коренно различни те винаги успяват да намерят път една към друга. Но преди всичко Мая е един силен образ , който трябва да се изправи пред мечките на Бьорнстад , застрашавайки тяхното бъдеще , разрушавайки живота им и променяйки съдбата им.

"Дори да живееш  в град ,който през три четвърти от годината е покрит със сняг, пак изпитваш непоносим студ,ако стоиш в сянката на някой по.популярен от теб човек"

Има още доста герои , за които бих могла да пиша и говоря с часове , но ще  Ви оставя сами да се запознаете с тях и да надникнете в душите им. Образите на родителите в книгата са невероятни. Странно е да четеш за това какво се върти в главата на един родител и да правиш съпоставка със себе си и със своите собствени майка и баща.

"Омразата може да бъде силно стимулиращо чувство.Светът става по-лесен за разбиране и по-малко ужасяващ, ако разделяш всички на приятели  и неприятели,на добри и лоши, на ние и другите. Най-лесният начин да сплотиш една група не е чрез любов,защото любовта е трудна , поставя изисквания. Омразата е лесна"

 От тук на сетне следват моменти , който ще съдържат спойлери , така че ,ако не сте чели книгата по-добре  спрете

"Единственият начин да спре да се страхува от мрака навън е да открие по-голям мрак вътре в себе си"

Няма как да не зачекна и темата за изнасилването , която е главен акцент в книгата. Изисква се смелост от страна на автора да разгърне  точно тази тема и  обстоятелствата около нея. Като жена нямаше как да не се поставя на мястото на едно 15 годишно момиче и да се опитам да си представя ужаса от преживяното. За съжаление последиците от тези деяния доста често са незначителни и почти нулеви . Не знам какво е положението в Швеция ,но у нас е така.Реалната жертва се превръща едва ли не във виновник и изпитва срам , а истинския извършител  се опитва да убеди сам себе си ,че това не се е случило. Това е една доста обширна тема и няма как да се събере в няколко изречения , но Бакман е успял майсторски да представи различните гледни точки и да ни накара да се замислим върху доста неща.
В крайна сметка и с тази си книга Ф.Бакман успя да ме спечели категорично и да ме убеди в своя талант и уникалност. Единственото което не харесах в българското издание е корицата. Съжалявам , но за мен някак не отговаря на самата история и просто не ми допада , но на фона  на такава силна и емоционална история ,корицата е нещо незначително.
Както разбрах тази книга ще има  продължение и вярвам ,че издателство Сиела скоро ще ни зарадва с издаването ѝ.

"- така започват войните. Едната страна се защитава, на свой ред и другата трябва да се защити,след което започваме да бъркаме собствения си страх и техните заплахи.И накрая се избиваме. "